Решение № 199 от 7.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 325/2015 г.

Решение № 199 от 7.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 325/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова С присъда № 65/11.11.13 г., постановена от ОС-Стара Загора /СзОС/ по Н. Д. 633/12 г., Н. Д. Н. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 256 вр. чл. 2, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК и вр. чл. 55, ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години и шест месеца. С решение № 347/10.06.14 г., постановено от АС-Пловдив /ПАС/ по В. Н. Д. 482/13 г., тази присъда е изменена, като подсъдимият е оправдан по част от вменената му престъпна деятелност - с дата на извършване 14.01.00 г. и за разликата от 31 691,14 лв. до 90 263,20 лв. Наложеното наказание е намалено на една година, а изпитателният срок по чл. 66, ал. 1 НК - на три години. В останалата част присъдата е потвърдена. По жалба на Н. досежно останалата осъдителна част е образувано К. Н. Д. 1278/14 г. С решение № 415/21.10.14 г., ВКС, 1 н. о. е отменил решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдена осъдителната присъда на СзОС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ПАС. С решение № 812/18.12.14 г., постановено от ПАС по В. Н. Д. 410/14 г., присъдата на СзОС е изменена в осъдителната част с дата на деянието 08.02.00 г. по отношение на две инкриминирани фактури, наложеното наказание лишаване от свобода е намалено на шест месеца, изпитателният срок е отмерен на три години и присъдата е потвърдена в останалата невлязла в сила нейна част. По жалба на подсъдимия чрез неговия защитник е образувано К. Н. Д. 325/15 г. по описа на 2 н. о. на ВКС на РБ. В същата се оспорва съдебният акт на ПАС в осъдителната му част с оплаквания за допускане на съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон с осъждане на дееца. Моли се решението да бъде отменено, а касаторът-оправдан. В съдебно заседание пред ВКС Н. се позовава на изтекла абсолютна давност на наказателно преследване и той и неговият защитник молят за прекратяване на наказателното производство на това основание. Въпреки казаното настояват ВКС да се произнесе и в насока на невиновност на дееца. Прокурорът моли наказателното производство да бъде прекратено. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл. 347 и сл. НПК, намира за установено следното: На подсъдимия е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл. 257, ал. 1 вр. чл. 256 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 2 НК, като последната останала осъдителна част от първоинстанционната присъда касае извършване на инкриминираното деяние на 08.02.00 г. Предвиденото в санкционната част на отменената вече норма на чл. 257 НК наказание е лишаване от свобода за срок от две до десет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лв. При този размер на наказанието лишаване от свобода, което е повече от три, но не повече от десет години, давностният срок за възбуждане на наказателно преследване е десет години - чл. 80, ал. 1, т. 3 НК. Съгласно нормата на чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, т. е., в чл. 80 НК. Следователно абсолютният давностен срок в процесния случай е 15 години и той е изтекъл на 08.02.15 г.