Решение № 11868 от 24.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5333/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Миграция МВР, чрез процесуален му представител юрк. В. Терзийска, срещу решение 12119/08.04.2025 г., постановено по адм. дело 1133/2025 г. по описа на Административен съд-София град. В касационната жалба са изложени твърдения, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да бъде оставен в сила оспорения административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответника. Ответникът А. О., не е изразила становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на А. О., гражданка на Тайланд, против отказ за предоставяне на постоянно пребиваване в Р България с рег. 5364р-24758/14.10.24г. издаден от директора на Дирекция Миграция МВР. С оспореното решение, съдът е приел, че жалбата е основателна и е отменил оспорения пред него акт. За да се произнесе е приел за установено, че А. О. е поискала предоставяне право на постоянно пребиваване на чужденец в Република България със заявление per. Г - 1290/11.04.2024г., което е депозирано при спазване на изискванията на чл.34. ал.2 от ППЗЧРБ, т.е. не по-късно от три месеца преди изтичане на разрешения на лицето срок на пребиваване, както изрично е посочено в т. 2 от оспорения пред съда отказ рег. 5364р-13782/30.05.24г. Към заявлението са били приложени изискуемите документи съобразно изискването на чл.34, ал.1 и чл.42, ал.1 от ППЗЧРБ. В хода на административното производство е установено, че чужденката е член на семейството на български гражданин. От изготвената справка в автоматизираната информационна система Единен регистър на чужденците, е било видно, че лицето пребивава законно на територията на страната от 12.10.2018г. - датата на подаване на първо заявление за разрешаване на продължително пребиваване основание чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ, на което основание пребивава и към настоящия момент. При съобразяване на срока за пребиваване по чл.25, ал.1, т. 11 от ЗЧРБ, административния орган е приел, че е налице прекъсване между подаване на заявленията за разрешаване на право на продължително пребиваване в Р България за повече от 14 дни, през периода 07.10.2021г. - 25.10.2021г. При тези данни и на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ е постановен отказ за издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, тъй като не отговаря на условията по чл. 24, 24а - 24г, 24е, 25, 256, 33а, ЗЗг и ЗЗк ЗЗм от ЗЧРБ. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че при издаване на акта е допуснато нарушение на приложимия материален закон, тъй като в случая не са налице данни за значимо за производството прекъсване на пребиваването на законно основание от страна на молителката на територията на Р България. Решението е правилно, при корекция на мотивите. Съдът е съобразил разпоредбата на чл. 26 ал. 2 от ЗЧРБ, според която се отказва издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на предвидените с чл. 25 условия, а именно- да е член на семейството на български гражданин и да е пребивавал непрекъснато на територията на Република България през последните пет години. В случая е установено, че А. О. е член на семейството на българския гражданин О. Н. А., т.е. отговаря на първото изискване по чл. 25, ал. 1, т. 11 ЗЧРБ. Не се оспорва обстоятелството, че пребивава на законно основание на територията на страната от 12.10.2018г., както и че според данни на съответните служби, е налице прекъсване на пребиваването за периода от 07.10.2021г. до 25.10.2021г., общо 18 дни. Неправилно административният съд се е позовал на разпоредбата на §3 от ДР на ППЗЧРБ, съгласно която "пребиваване без прекъсване" по чл. 36, ал. 2, чл. 38, 38а и чл. 42, ал. 3 е налице, когато чужденецът пребивава на законово основание - с виза, по силата на международни договори или въз основа на акт на Министерския съвет за безвизов или облекчен визов режим или след разрешение на органите на дирекция "Миграция" - МВР на МВР, ако разрешенията са издавани последователно, без да са налице прекъсвания между тях. Не се счита за прекъсване времето до 14 дни, през което са били налице причини, нетърпящи отлагане, поставили чужденеца в невъзможност да подаде документи за издаване на разрешение за дългосрочно пребиваване, и той не е напускал територията на Република България". Разглежданият случай не е сред нито една от изброените по- горе хипотези. В законодателството на Р България липсва конкретна правна уредба за дефиниране и определяне на времева рамка относно ползвания от законодателя израз пребиваване без прекъсване в случаи като процесния. Действително, няма спор, че чужденката е с разрешен срок за пребиваване до 07.10.2021г., като следващото заявление за продължаване срока на пребиваване е подадено на 25.10.2021г. и формално е налице прекъсване в разрешението за пребиваване за срок от 18 дни. В контекста на изложеното, настоящият състав споделя извода на административния съд, че не следва да бъде игнорирано обстоятелството, че при подаване на заявлението на 25.10.2021г. срока на пребиваване на А. О. е продължен до 06.02.2022г., като впоследствие е удължаван още 3 пъти. Налага се извод, че след като самият административен орган очевидно е счел закъснението за незначително и е разрешил продължения срок, впоследствие е издал процесния акт, с който приема прекъсването за "значително", нарушавайки принципа за последователност и предвидимост по чл. 13 АПК. При преценка на законосъобразността на постановения отказ във връзка с тълкуване на понятието непрекъснато, следва да се съобразят разпоредбите на Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25.11.2003 г. В параграф първи на чл. 4 е регламентирано, че държавите-членки предоставят статут на дългосрочно пребиваващи граждани на трети страни, когато са пребивавали легално и без прекъсване на територията в рамките на 5 години преди подаване на молбата. В т. 3 на същия член, е изрично посочено, че периодите на отсъствие от територията на страната не прекъсват периода по параграф първи, и се отчитат при изчисляването му, когато са под шест последователни месеца и не надхвърлят общо десет месеца за посочения в параграф първи период. В настоящия случай е безспорно установено, че А. О. е отсъствала от територията на Р България за срок от 18 дни, т.е. така установеното от административния орган отсъствие не следва да бъде приемано като значима пречка за предоставяне на търсеното от лицето разрешение за постоянно пребиваване. В контекста на изложеното, въведената от законодателя непрекъснатост на пребиваване, следва да се разбира като липса на прекъсване не на всяко, а на законното пребиваване на чужденеца на територията на страната. Противното разбиране би довело до недопустимо ограничаване на правата на лицето в рамките на общоприети законови, морални и нравствени правила и норми да работи, почива, пътува, да контактува със семейството си, което не се ограничава единствено със съпруг и низходящи роднини, както и да осъществява каквато и да е друга дейност или поведение, нормални в едно демократично общество. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че в чл. 25, ал.1, т.5 от ЗЧРБ законодателят е предвидил възможността за придобиване на право на постоянно пребиваване на лица, които са пребивавали законно и без прекъсване /непрекъснато/ на територията на Република България в рамките на последните 5 години преди подаване на заявлението за постоянно пребиваване, като е предвидил възможността за отсъствие през половината от фиксирания периода до 30 месеца. В аналогичен смисъл е и постановеното решение 9520/ 09.10.2025г. по адм.д. 2726/2025г. по описа на ВАС, четвърто отделение. По изложените съображения, правилен се явява изводът на съда за незаконосъобразност на отказа на административния орган поради несъобразяването му с изискванията на чл. 25, ал.1, т. 11 от ЗЧРБ. Решението, като съобразено с приложимия процесуален и материален закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски на касатора не следва да бъдат присъждани. Поради горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение