Решение № 1943 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7004/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна, чрез юрк. Шулева, срещу Решение 697 от 19.05.2023 г., постановено по адм. дело 2339/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което по жалба на Елит СМ ООД е отменено Решение 32-311828 от 15.09.2022 г. към МRN 22ВG002005073242R9, издадено от директора на ТД Митница Варна. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорен е изводът на съда, че митническите органи не са извършили анализ, съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за изпълнение, съответно не са обосновали определената от тях митническа стойност. Административният орган подробно е обосновал необходимостта от прилагане на метода, предвиден с чл. 74, § 3 от Кодекса. Твърди се, че в случая прилагането на т. а , б , в и г от чл. 74, пар. 2 МК е било невъзможно поради непредставяне на достатъчно данни в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката от процесната МД. Изложени са доводи, че в приложената фактура към МД, издадена от физическото лице Микеладзе на Елит СМ ООД, липсва на документа и подпис на лицето, съответно фактурата е неправомерно издадена от физическо лице, което не се явява и собственик на стоките. Налице е и несъответствие между сумата по фактурата и платената от дружеството по банков път стойност. Твърди се, че констатираните в административното производство пропуски и несъответствия между документите, приложени към МД, не са коментирани от първоинстанционния съд. Не е обсъдено и възражението на страната за неправомерното издаване на фактура от грузинския гражданин, който е действал като упълномощен представител на дружеството. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и присъждане на разноски за двете инстанции. Възразява се за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ответната страна. Ответникът Елит СМ ООД, чрез адв. Желязкова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационна инстанция. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Варна е било Решение 32-311828 от 15.09.2022 г. към MRN 22BG002005073242R9, издадено от директора на ТД Митница Варна, с което: не е приета митническата стойност на декларираните стоки по МД22BG002005073242R9 от 19.01.2022 г.; определена е нова митническа стойност: на стока 1 в размер на 3 100 лева, на стока 2 в размер на 3 300 лв., на стока 3 в размер на 3 750 лв.; определено е задълженията по митническата декларация да се четат: Мито 1 015 лв., ДДС 2 233 лв.; начислени и взети под отчет суми в размер на 424.30 лв. - мито и ДДС в размер на 933.48 лв., които са платени; определени са дължими суми за досъбиране: мито 590.70 лв., ДДС 1 299.52 лв., общо в размер на 1 890.22 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания. Определена е дата на възникване на митническото задължение - 19.01.2022 г. Първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 19.01.2022 г. в МП Пристанище Варна при ТД Митница Варна е приета митническа декларация с MRN 22BG002005073242R9, с която са декларирани процесните леки автомобили. Стока 1 е описана в декларацията като употребяван лек автомобил - частично ударен, марка Subaru, модел Forester, брой места - 5; първа регистрация 01.01.2010, цвят - черен, работен обем - 2491 куб. см., мощност - 170 КС; двигател - неоткрит: бензин, шаси JF2SHBCC5BH710147. Стока 2 е описана в декларацията като употребяван лек автомобил - частично ударен, марка Subaru, модел Outback, брой места - 5; първа регистрация 01.01.2010, цвят - черен, работен обем - 3638 куб. см., мощност - 249 КС; двигател - неоткрит: бензин, шаси 4S4BRDFC3A2323645. Стока 3 е описана в кл. 6/8 от декларацията като употребяван лек автомобил - частично ударен, марка Subaru, модел Impresa, брой места - 5; първа регистрация 01.01.2013, цвят - сив, работен обем - 2000 куб. см., мощност -150 КС; двигател - неоткрит: шаси JF1GJAA62DH035561. В декларацията е посочен код на държавата на изпращане/износ - Грузия (кл. 5/14); условие на доставка - EXW - Франко завод (кл. 4/1); метод за определяне на стойността - договорна стойност на внасяни стоки (чл. 70 от Кодекса) (кл. 4/16); цена на Стока 1 и валута - 700 USD, Стока 2 и валута - 700 USD и Стока 3 и валута - 950 USD (кл. 4/14 и кл. 4/10); добавяния и приспадания - разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и др. до мястото на въвеждане на стоките в ЕС (разход в размер на 58.68 лв.). Към митническата декларация са приложени - фактура от 20.12.2021 г., талон на превозни средства (salvage sertificate) - 3 бр., международна товарителница CMR 289 от 20.12.2021 г., заключения по щета от 03.01.2022 г. - 3 бр., експертна оценка на независим оценител от 03.01.2022 г. - 3 бр., възложена от вносителя. На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. с чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е извършен последващ контрол на декларацията и на придружаващите я документи, при който е установено, че митническата стойност на стоките е определена на база цената им и разходите за международен транспорт, начислени съгласно приложената фактура от 20.12.2021 г. При проверката е анализирана наличната информация за автомобили със същите характеристики и същия номер на шаси и на електронната страница www.bid.cars/en е открита информация за обявена продажна цена на аукцион за автомобил - Стока 1 с дата 02.09.2021 г., автомобил - Стока 2 с дата 15.09.2021 г. и автомобил - Стока 3 с дата 23.09.2021 г. Митническите органи са приели, че Стока 1 - автомобил Subaru Forester е с продажна цена от 700 USD, в която не са включени такса за участие в аукциона, вътрешни разходи в САЩ до натоварването на кораб, международен транспорт от САЩ до Грузия и други разходи. Стока 2 Subaru Autback е с продажна цена 1100 USD, в която не са включени такса за участие в аукциона, вътрешни разходи в САЩ до натоварването и на кораб, международен транспорт от САЩ до Грузия и други разходи. За Стока 3 - автомобил Subaru Impresa, е с продажна цена 1 200 USD, в която не са включени такса за участие в аукциона, вътрешни разходи в САЩ до натоварването и на кораб, международен транспорт от САЩ до Грузия и други разходи. Направен е извод, че публикуваната продажна цена превишава декларираната пред митническите органи цена в размер на 950 USD при допускане за свободно обращение. Във връзка с тези установявания са възникнали основателни съмнения, относно действителната цена на стоките, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. С писмо per. 32-40878 от 07.02.2022 г. от Елит СМ ООД, са изискани допълнителни документи, удостоверяващи декларираната пред митническите органи цена на автомобила. С писмо 32-3246135 от 10.02.2022 г. от дружеството е заявено че всички относими документи са представени при оформяне на митническата декларация, както е посочено, че дружеството не разполага с оферти, поръчки, ценови листи, тъй като автомобилите са катастрофирали. Въз основа на представените документи митническите органи са приели, че в приложената фактура към МД от месец декември 2021 г., за сделка между Д. Микеладзе и Елит СМ ООД, липсва номер на документа и подпис на лицето. Фактурата е неправомерно издадена от физическо лице, което не се явява и собственик на стоките. Във фактурата е предвидено условие на доставка FOB М/К DRUJBA PORT BATUMI, което условие показва, че стоките ще бъдат превозени по море с кораб, каквато фактура за извършен превоз по море не е била представена. Направен е извод, че стойността за извършения превоз по море следва да бъде включена в митническата стойност на стоките. Митническите органи са констатирали, че е налице разминаване между горепосочената фактура и МД с MRN 22BG002005073242R9 от 19.01.2022 г., в която е декларирано различно от посоченото във фактурата условие на доставка. Посочено е, че е налице и разминаване в размера на нареденото плащане към Д. Микеладзе от 2 080 евро, а посочената стойност в представената фактура от 20.12.2021 г. е в размер на 2 350 USD. Представен е документ за плащане от Елит СМ ЕООД към КС Тръкс ЕООД, на стойност 300 евро, извършено на 21.01.2021 г., с фактура 3698, която не е предоставена и включена при определяне на митническата стойност. Митническите органи са отхвърлили декларираната митническа стойност на процесиите 3 броя стоки, като са оспорили истинността на представената фактура за продажба от 20.12.2022 г. Митническите органи са направили справка в система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи - МИСЗА за стоки с код по ТАРИК 8703239000 и 87032490002, с произход от Япония и САЩ, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, в резултат на която не са установили декларирани и приети митнически стойности за идентични стоки и сходни стоки , предвид чл. 74, §2, б. а и б от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. Изложили са съображения, че в случая не могат да бъдат приложени за определяне на нова митническа стойност разпоредбите на чл. 74, §2 от б. а до б. г от Регламент /ЕС/ 952/2013 и са направили извод, че митническата стойност на употребявани автомобили с определени щети следва да бъде определена по реда на чл. 74, §3 от Регламент /ЕС/ 952/2013. С тази цел е възложено изготвяне на експертна оценка за процесните леки автомобили, която е определила крайна цена на Стока 1 в размер на 3 100 лв., крайна цена на Стока 2 в размер на 3 300 лв., крайна цена на Стока 3 в размер на 3 750 лв. Митническата стойност на декларираната стока е определена на база резервен метод , съгласно разпоредбите на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., а като база за формиране на митническата стойност е приета Експертната оценка peг. 32-149661 от 10.05.2022 г. До дружеството е изпратено съобщение с peг. 32-221084 от 04.07.2022 г., с което е уведомено, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Варна за определяне на нов размер на митническа стойност за стоката по MRN 22BG002005073242R9 от 19.01.2022 г. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въз основа на представените по делото писмени доказателства и констатациите на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), съдът е приел, че договорната стойност за конкретните автомобили е 2 350 USD, съгласно представената и осчетоводена фактура, която сума е изплатена от дружеството изцяло съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Независимо че от оспорващия своевременно са представени документи, установяващи цената на стоката, причината поради която митническият орган не приема договорната стойност, а кредитира експертната оценка на вещо лице, е неизяснена. Липсват каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност. Последното лишава съда от възможност да извърши преценка относно законосъобразността на формулираните изводи на митническия орган. Приложените разпечатки от интернет сайт не са достатъчно информативни относно техническите спецификации на предлаганите моторни превозни средства (посочени са модела на автомобила и годината му на производство), но не и допълнителни параметри от значение за стойността, за да е реална съпоставката. Направен е извод, че от представената по делото фактура се установява по категоричен начин осъществена сделка с предмет процесните три автомобила. В случая не са налице предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/ 2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/952/ 2013 г. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, при следните мотиви на касационната инстанция: Първоинстанционният съд е обсъдил приетите по делото писмени доказателства и доводите на страните, установил е относимите факти, въз основа на които е формирал правни изводи. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Данните, обявени в интернет при провеждане търгове и посочените продажни цени за катастрофирали автомобили, които според характеристиките и VIN (номер на шаси) са идентични с процесните, са само предпоставка за възникването на съмнения в договорната стойност на стоките. Установено е от митническите органи, че от Елит СМ ЕООД е извършено плащане към КС Тръкс ЕООД, на стойност 300 евро, по фактура 3698 за транспорт, която не е предоставена, както и че цената на транспорта на автовоза от Батуми, Грузия до Варна, включващ фериботния превоз, не са включени в митническата облагаема стойност на внасяните стоки. Констатирано е също, че фактурата, приложена към митническата декларация е издадена от физическо лице, като същият грузински гражданин е упълномощен да купува леки автомобили от името и за сметка на дружеството. Така констатираните обстоятелства сочат, че административният орган е обосновал съмненията си и е изложил за основателността им. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтичащо от общото правило на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, е изпълнено и в конкретния случай са изложени необходимите мотиви. Неправилно при осъществената проверка съдът не е приел за обосновано възникналото съмнение у митническите органи, което е предпоставка за промяна в декларираната митническа стойност. Въпреки това решението е правилно, тъй като наличието на основателни съмнения предполага определяне на нова митническа стойност по някой от вторичните методи, като приложението на конкретния метод следва да бъде мотивирано. Митническата стойност на стоките се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Въпреки че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В случай че митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато тя не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото в установената поредност. В разглеждания случай административният орган е изложил мотиви за неприложимост на чл. 74, параграф 2, букви "а" и "б" от Регламент ЕС 952/2013, като е посочил, че липсват данни в националната митническа информационна система (МИСЗА) за стоки с код по ТАРИК8703239000 и 8703249000, с произход от Япония и САЩ, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, както стоките, подлежащи на остойностяване и вече остойностени съгласно основния метод (договорната стойност), предвид разпоредбите на чл. 74 , пар. 2, буква а и б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Във връзка с тези твърдения по делото не са представени доказателства, в т.ч. извлечение от изготвената от проверяващите органи справка, от която да са видни зададените критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, страна износител и др., както и дали е налице информация и ако е налице такава, отнася ли се тя за сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. В този смисъл, недоказано е останало изпълнението на изискването за мотивиране, което е в тежест на митническите органи и следва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13). При определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от МК, от митническите органи не е съобразена разпоредбата на чл. 144, § 1 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, съгласно която при определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Според § 2 от посочената норма, когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, се използват други подходящи методи, като са посочени такива, въз основа на които митническата стойност не може да се определя. В случая, административният орган не е изложил каквито и да е мотиви във връзка с приложението на резервния метод, който изисква да бъдат използвани разумни способи по начин, че новообразуваната митническа стойност в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за придобиване на стоката. Липсват изложени мотиви относно начина на определяне на стойността и по-специално на елементите, които са включени в нея. След като основните съображения на митническите органи за непризнаване на декларираната от дружеството стойност е невключването на действително направените разходи за транспорт на стоките, при прилагане на метода по чл. 74, § 3 от МК, този елемент от стойността изобщо не е обсъждан. Вместо това, административният орган се е позовал на изготвената експертиза, като не е мотивирал извода си, че пазарната цена на автомобилите следва да се приеме за тяхна митническа стойност, в т.ч. как тази стойност отразява действително направените от вносителя разходи за придобиване на стоката. На следващо място, при липсата на данни в митническата информационна система за идентични или сходни стоки, митническите органи е следвало да съберат информация от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член. С т. 56 от посоченото решение, СЕС приема, че член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие с членове 29 и 30 от този кодекс, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност само на стоки с един и същ произход, които, макар да не са подобни" по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от Регламента за прилагане, спадат към същата позиция по ТАРИК. В случая, митническите органи не са изпълнили задължението си за полагане на дължимата грижа, чрез проучване на всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността. По гореизложените съображения, обжалваното съдебно решение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на Елит СМ ООД следва да бъдат присъдени разноски, представляващи възнаграждение за адвокат в размер на 576 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,