Решение № 7863 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 697/2017 г.

Решение № 7863 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 697/2017 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК.

Образувано е по касационните жалби на М. Л. Т., Политическа партия "Атака", А. А., М. А. С., А. Ф. А. Тауил, А. А. Н., М. М. Ш., Б. А. А., Т. А. А., М. А. и частната жалба на Б. А. А. против решение № 5275/20.07.2016 г. по адм. д. № 5518/2016 г. описа на Административен съд С.- град.

Касационната жалбоподателка М. Л. Т. навежда доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност на решението. Твърди, че не следва да носи отговорност затова, че като журналист и депутат е против организирано внасяне на милионно близкоизточно и африканско население на Стария континент като бежанци. Налице е повсеместно недоволство и непреодолимо напрежение в Европейския съюз, като мигрантската вълна не е въпрос, който може да бъде решен чрез заклеймяване на хора, които се противопоставят на това явление. И Комисията за защита от дискриминация е установила пълна подкрепа от страна на Асоциацията на сирийците в България на М. Т., т. е. от сирийци, родени в Сирия, голяма част от които са мюсюлмани и живеят на законно основание в България. Като депутат има манталитета да "бие тревога" за надвиснала опасност, а като журналист може да ползва изрази, които са по-силни с цел да привлече вниманието на хората. Призивът за защита не може да се разглежда като подбуждане към дискриминация. Решението на съда е теоретично и не се основава на доказателствата по делото. Безспорен е фактът, че събитията като едномилионна нелегална инвазия на огромни групи хора с неустановена идентичност и намерения се оказа реална смъртна заплаха за Европа и реална заплаха за националната сигурност на България. Доказателствата не са обсъдени, а само маркирани от съда. Не е налице език на омразата, защото конкретни изрази са извадени от контекста на предаванията. Именно тези доказателства разкриват липса на умисъл за подбуждане към дискриминация по неясен признак. Мотивите в съдебното решения сочат, че съдът не се е запознал с цялото съдържание на телевизионните предавания, за разлика от КЗДискр. Министър -председателите на Словакия и Унгария внасят на 2 и 3 декември 2015 г. жалби срещу мигрантските квоти. През 2016 г. Полша отказва да приема мигранти в рамките на програмата на ЕС за вътрешно разселване. Иска отмяна на решението в частта, в която е отменено решение на КЗДискр., а преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания.

Касационният жалбоподател ПП"Атака" оспорва първоинстанционното решение с доводи за недопустимост на сигнала спрямо партията. От съдържанието му е видно, че няма оплаквания срещу същата като доставчик на линейна услуга"Алфа ТВ". Не е поискано ангажиране на отговорност от останалите две телевизии, излъчили предавания с участието на Т., и санкции не са наложени. От мотивите на решението не става ясно какво точно задължение не е изпълнила ПП"Атака", за да й се налага глоба. Налагане на санкция по аналогия е недопустимо. Съдебният акт е необоснован, тъй като не отговаря на фактите по делото извода, че няма мотиви от КЗДискр. по доводи за "тормоз" и "подбуждане към дискриминация". Телевизия "Алфа" не е национален обществен доставчик на медийни услуги и няма задължение да отразява различни идеи и убеждения чрез плурализъм. Затова е допустимо в нейния ефир да се изразяват мнения, пристрастни към една политическа позиция. Всички цитати са извадени от контекста на предаванията и изказванията, чрез които Т. изразява негативно отношение към незаконно преминаващи законната граница и незаконно пребиваващи на територията на страната, поради което прави предположение, че нямат статут на "бежанци" и навлизат във вреда на националната ни сигурност. Иска прекратяване на производството спрямо ПП"Атака" поради липсата на качеството "заинтересована страна". Алтернативно иска отмяна на наложената имуществена санкция като материално незаконосъобразна.

Касационните жалбоподатели А. А., М. А. С., А. Ф. А. Т., А. А. Н., М. М. Ш., Б. А. А., Т. А. А., М. А. оспорват решението в частта, в която решението на КЗДискр. се отменя и връща за ново произнасяне. Твърдят, че жалбата до КЗДискр. няма характер на сигнал. Твърдят, че са подали " жалба", че нарушенията представляват език на омразата и потерпевши са "всички сирийски бежанци, други бежанци, мюсюлмани, араби и въобще чужденци в България". Изявленията на Т. са "крайно обидни за всички сирийци, бежанци и мюсюлмани у нас". Твърдят, че са сирийци, мюсюлмани и чужденци от арабски произход и лично са засегнати. Телевизия "Алфа" е трибуна за партийна политическа пропаганда" и облъчва аудиторията с послания в интерес на партията, а продукцията на тази партийна медийна машина не е публицистична, а обслужва партиен интерес чрез изказвания с ксенофобски и расистки характер. Преквалификацията на жалбата от страна на съда е в противоречие на материалния закон, защото лицето, което подава документи определя дали е жалба или сигнал и дали твърди, че е лично засегнато лице или са засегнати трети лица. КЗДискр. няма правомощие да определи дали едно лице е жалбоподател или сигналоподател. Съдът не е обсъдил твърдението, че Т. не е журналистка и че доводите в жалбата не са срещу всички предавания на Т., а само срещу конкретни изказвания и не е нужно да бъдат цитирани цели монолози, срещу които няма жалба. Неправилно съдът е върнал делото на КЗДискр., с което е нарушил чл. 173, ал. 2 от АПК. Няма мотиви защо делото се връща, а не се решава по същество.

Частният жалбоподател Б. А. А. е недоволен от решението в частта, в която жалбата му е оставена без разглеждане, като твърди, че има правен интерес, защото е сезирал КЗДискр. с доводи за тормоз и подбуждане към дискриминация и не е вярно, че КЗДискр. е изцяло благоприятно. Повечето от сирийските бежанци са мюсюлмани, поради което израза "сирийски бежанци" включва по необходимост мюсюлманската верска принадлежност. Качеството "търсещи убежище" не е просто "лично положение", то неразривно се свързва с качеството "чужденец". Затова търсещият убежище включва качеството чужденец и признаците народност и произход. Позовава се на решението Аксу срещу Турция. Твърди, че е важно на какво основание ще бъде установена дискриминация от страна на Т.. Накърнени са целите на ЗЗДискр. за генерална и специална превенция.

Касационната жалбоподателка М. Т. оспорва касационните жалби и частна жалба на другите страни. Навежда примери със случая М. Ю. Д., боец на Ислямска държава, получил в България "хуманитарен статут" и самовзривил се впоследствие в гр. А., Германия, както и с А. Р. Ч.-Едноръкия, получил също бежански статут в България, но е сред организаторите на шестте терористични акции в Париж на 13.11.2015 г. и др.

Касационните жалбоподатели физически лица оспорват касационните жалби на М. Т. и ПП"Атака".

Комисията за защита от дискриминация не оспорва касационните жалби на М. Т. и физическите лица. Намира касационната жалба на ПП"Атака" за недопустима.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби на М. Т. и физическите лица, а касационната жалба на ППартия "Атака" за недопустима.

Върховният административен съд, извърши служебна проверка по допустимостта на касационните жалби и на частна жалби и установи следното:

1.Касационните жалби на М. Т. и ПП"Атака" са подадени в срока по чл. 211 от АПК от лица с правен интерес, спрямо които оспореното решение е неблагоприятно.

С решение № 163/22.04.2016 г. Комисията за защита от дискриминация на Политическа партия "Атака" в качеството й на доставчик на линейна услуга "Алфа ТВ" е наложена имуществена санкция по чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. В диспозитива на решението не е установено нарушение на ЗЗДискр. Установено е нарушение, което е извършено само от М. Т. на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр. за изказване на 21.09.2013 г. по ТВ "Алфа" с израза "тъй наречените сирийски бежанци, които не са нищо друго освен масови убийци, при това ислямисти". ПП"Атака" и М. Т. не са обжалвали решението на Комисията в тази част и административният акт е влязъл в сила. С оспореното обаче решение № 5276/20.07.2016 г. по адм. д. № 5518/2016 г. по описа на Административен съд С.- град, проведено с участието и на ПП"Атака" като заинтересовано лице, решението на КЗДискр. е отменено в частта, в която е прието спрямо физическите лица и Сдружение"А. С. С.", че М. Т. не е извършила дискриминация по признаците "народност", "етническа принадлежност", "гражданство", "произход", "лично" и "обществено положение" и "религия" спрямо А. А., М. А. С., А. Ф. А. Т., А. А. Н., М. М. Ш., Т. А. А., М. А., както и по признака "обществено положение" спрямо Б. А. А., и преписката е върната на КЗДискр. за ново произнасяне. Затова отмяната на решението на КЗДискр. в посочената част и връщането на преписката на органа за ново разглеждане доказва правния интерес от касационно оспорване за М. Т., така и за ПП"Атака". В настоящото касационно производство обаче касационният съд не може да отмени наложената на ПП"Атака" имуществена санкция, тъй като не е подала жалба срещу решението на КЗДискр. в тази част пред първоначалния съд.

2. По касационните жалби на А. А., М. А. С., А. Ф. А. Тауил, А. А. Н., М. М. Ш., Т. А. А..

Същите са подадени в срока по чл. 211 от АПК срещу решението на съда в частта, в която преписката е върната на КЗД за ново произнасяне, поради което са допустими. Решението обаче на първоинстанционния съд постановено по първоначалните жалби на тези лица до Административен съд С. -град е недопустимо и поради това следва в тази част да бъде обезсилено, а съдебното производство прекратено.

От съдържанието на оплакванията развити в жалбата до Комисията за защита от дискриминация, определящи предмета на проверка от страна на административния орган, се установява, че всички цитирани изказвания на М. Т. в авторското й предаване "Окото на бурята" бр. 55 на 14.09.2013 г., бр. 56 на 28. 21.09.2013 г., бр. 57 на 28.09.2013 г., в интервюта на 28.09.2013 г. пред БТВ, на 6.10.2013 г. в предаването "На светло" по Нова ТВ, се отнасят само до онези чужденци, които в резултат на събитията от 2013 г. в Сирия напускат страната си и преминават незаконно граници. Нито от цитираните изказвания в жалбата до КЗДискр, нито от представените веществени доказателства, може да се направи извод, че употребените изрази се отнасят до други групи законно пребиваващи в страната чужденци. От приложените копия от документи за самоличност е видно, че посочените жалбоподатели пребивават в страната от момент, който предхожда събитията от 2013 г. в Сирия. Поради това не попадат в онази група лица, напуснали Сирия като "бежанци" или бягащи, но участвали във военни действия в Сирия лица, спрямо които са направените от М. Т. изказвания. А. А. е със статут на постоянно пребиваващ и лична карта от 3.04.2012 г., М. А. С. е с българско гражданство и лична карта от 4.10.2010 г., А. Ф. А. Т. е с българско гражданство и лична карта от 2.04.2012 г.,, А. А. Н. е с българско гражданство и лична карта от 2.09.2009 г., М. М. Ш. е с българско гражданство и лична карта от 16.02.2011 г., Т. А. А. е с документ за самоличност издаден от МВР С. от 14.11.2012 г., експулсиран със заповед № З-2794/11.11.2013 г. на Председателя на ДАНС поради отнето право на пребиваване по чл. 40, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, тъй като може да постави в опасност сигурността на българската държгава- виж л. 137 писмо на ДАНС изх. № Т-3990/16.03.2015 г. Затова настоящият съдебен състав приема, че тези лица имат качеството на сигналоподатели, а не на жалбоподатели.

Разликата между сигналоподател и жалбоподател по чл. 50, т. 1 от т. 2 от ЗЗД е проведена в закона и е в търсената защита. Сигналоподателят само уведомява КЗД за наличието на неравно третиране на конкретен правен субект от конкретен правен субект, т. е. за увредени чужди права и интереси, а решението на КЗД трябва да установи неравно третиране на тези трети лица. Жалбоподателят обаче търси защита от КЗД за нарушени негови лични субективни права от неравно третиране, поради което става в страна в административното производство пред КЗД с цел да получи благоприятно решение по чл. 47 от ЗЗД, а впоследствие и обезщетение по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗД .

Изрично, посочените по-горе лица, са посочили в "жалба " до КЗДискр. -л. 35, че изявленията на М. Т. и аудио-визуалните материали внушават у зрителя страх, презрение, ненавист "към представените като опасност сирийски бежанци у нас". В заседание на 21.01.2015 г. л. 89, А. А. дори признава, че не е гледала предаванията на М. Т., защото не гледа тази телевизия. Определянето на сигналоподателите като жалбоподатели от страна на КЗДискр. и призоваването им за участие в административното производство е извършено в нарушение на чл. 50, т. 1 и т. 2 от КЗДискр. Допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 15 от АПК, което има за последица участие пред КЗД на субекти, които са сигналоподатели, а не жалбоподатели. Като резултат сигналоподателите са допуснати до участие в производството пред КЗДискр. с процесуални представители и са участвали недопустимо във връзка със събиране на доказателства.

Съдът обаче не е обвързан от неправилната преценка на КЗДискр. относно процесуалното качество на лицата, които са я сезирали и е следвало при спазване на чл. 153, ал. 1, вр. с чл. 15 и чл. 147, ал. 1 от АПК да извърши самостоятелна преценка за липсата на право на оспорване пред съд на тези лица и да прекрати съдебното производство по жалбата на А. А., М. А. С., А. Ф. А. Т., А. А. Н., М. М. Ш., Т. А. А.. Вместо това в съдебното решение на стр. 8 съдът вменява на КЗДискр задължение да разграничи жалбата от сигнала, прави извод, че физическите лица са подали сигнал, а не жалба -стр. 9, но вместо да прекрати съдебното производство в тази част се е произнасъл по подадената от сигналоподателите до съда жалба и отменя решението на КЗДискр. спрямо всички сигналоподатели, включително спрямо сдружението. Като не е оставил жалбата на сигналоподателите без разглеждане и не е прекратил съдебното производство в тази част, съдът е постановил недопустимо съдебно решение по отношение на посочените физически лица.

3.Недопустимо е решението и спрямо Сдружение "Асоциация на С. С.". Сдружението е юридическо лице с нестопанска цел, призовавано е от КЗДискр. като заинтересовано лице, защото имало сигнал от физическите лица, че М. Т. е направила "негативен коментар" за сдружението -л. 266. С решението на КЗДискр. е прието, че М. Т. не е извършила дискриминация по признаци "народност", "етническа принадлежност", гражданство", "произход", "лично и обществено положение", " религия" спрямо Сдружение "Асоциация на С. С." и оставя жалбата без уважение. Административният акт е неблагоприятен за сдружението, но същото не е подало жалба пред съда. Произнасянето със съдебно решение в полза на лице, което не е обжалвало решението на КЗДискр. пред съда и не е търсило защита има за правна последица постановяване на недопустим съдебен акт и в тази част. Решението следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 от АПК по отношение на посочените физически лица и сдружението, защото в тази част е недопустимо. Доводите в касационната жалба, че изказванията на М. Т. са спрямо всички сирийци, мюсюлмани, и чужденци от арабски произход и това обосновава лично засягане, не отговарят на наведените в жалбата до КЗДискр. и в административното производство конкретни оплаквания и наведени цитати от конкретно посочените предавания и интервюта. За допустимостта на съдебния акт касационната инстанция следи и без да са посочени касационни основания по чл. 209, т. 2 от АПК, предвид служебното задължение по чл. 218, ал. 2 от АПК.

4. Решението е допустимо по отношение на лицата Б. А. А., представил регистрационна карта от Държавна агенция за бежанците към МС от 22.11.2013 г. и М. А. с издадено разрешение за пребиваване от 23.12.2013 г.

Предвид изложеното предмет на касационната проверка в производството по чл. 208 е решението на Административен съд С.- град в частта, в която е отменено решение на Комисия за защита от дискриминация, с което на основание чл. 65 от ЗЗДискр. е установено, че Магдалена Л. Т. не е извършила дискриминация по признаци "народност", "етническа принадлежност", "гражданство", "произход", "лично и обществено положение", "религия" спрямо жалбоподателите Б. А. А. и М. А. и жалбата е оставена без уважение, а преписката е върната за ново произнасяне.

За да постанови този резултат съдът приема, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, тъй като оплакванията са за тормоз и подбуждане към дискриминация по конкретно посочени признаци, но КЗДискр не е изследвала и не е анализирала в цялост оплакванията, поради което изводът не бил убедителен. След като посочва какво означава "език на омразата", съдът развива съображения, че няма мотиви дали в случая е налице такъв и има за цел да накърни достойнство на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, обидна или застрашителна среда.

Решението е необосновано и материално незаконосъобразно в частта, в която решението на КЗД е отменено, а преписката е върната на КЗДискр. за ново ппроизнасяне.

На стр. 2 и стр. 7 от решението на КЗДискр. е посочено, че предмет на жалбата е твърдяна дискриминация чрез подбуждане към дискриминация и тормоз посредством изявления от М. Т.. Обсъден е характера на предаването "Окото на бурята", излъчвано по ТВ"Алфа" за представяне на политически анализи и обстоятелството, че автор и водещ на предаването освен, че е журналист е и народен представител от парламентарната група на Политическа партия "Атака". ТВ "Алфа" не е национален обществен доставчик на медийна услуга по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 6 от ЗРТ и за нея не е налице задължение да отразява различни идеи и убеждения чрез плурализъм на гледните точки. Прието е за общоизвестен факт ескалацията на военизирани сблъсъци на територията на Сирия през 2013 г. и рязко повишаване на броя на лица от Б. И. и С. А., преминаващи нелегално границите на Р. Б., които процеси са отразявани широко в политическото и медийно пространство. Подробно са възпроизведени изказванията от предаванията бр. 55-57, информацията за съвместни действия на Сирийската свободна армия /ССА/ и групировките Д. А.-Н., военно подразделение на А. К., в конкретни градове, убийства на деца в Ирак, обстрелване на ливански села от Свободната сирийска армия, видеоматериал с А. С. за Б. Б. С., заснет да изяжда човешки вътрешности, репликата на Т. след този материал, че по-голяма част от бежанците, пристигащи у нас са престъпници, масови убийци и ислямистки фундаменталисти, видеоматериал и коментар за унищожен от ССА и А.-Н. гр. М., унищожени християнски църкви и заклани християни. Посочена е дадената от Т. информация за издигнато знаме на ССА в с. Л., материал на БТВ за домовете за временно настаняване в гр. Х., гр. Б., опит за запалване на бежански център от бежанците, отношението им към директора, блъскан и обиждан с "гяур", говоренето й за Ислямска държава в Ирак и Леванта, прехвърляне на техни членове в България, коментар, че кабинетът "Орешарски" вкарал главорези в България с цел промяна на националния и религиозен облик. КЗДискр. възпроезвежда подробно по минути съдържанието на трите предавания с фактите, оценките, коментари и критики на М. Т.. В предаване бр. 56 М. Т. изрично заявява, че "това не са истинските сирийци", че Турция, Йордания и Ливан са затворили границите си и са отказали да приемат повече лица, които искат да получат статут на бежанец, Израел никога не е приемал такива лица, Катар и Саудитска арабия няма да приемат бежанци, защото идеята е да бъдат прехвърляни в Европа с цел ислямизиране. Показва стрелба на йордански граничари по лица идващи от Сирия, граничен пункт със знамената на Турция и ССА, коментира политиката на България и предложението на ПП"Атака" за затваряне на граници. Нарича масови убийци от ССА като "сган ислямистка", развива теза за ислямизиране на Европа в бр. 57 на предаването си, като се аргументира с видео с жестоко клане на мъж и разстрел на две жени, привърженици на Асад, държавни служители и предупреждава, че това може да ни чака в България, ако такива хора като "бежанци" се устроят . С госта в студиото са обсъдени събитията в Сирия, проблемът по различаване на терористите от останалите бежанци.

В решението си КЗДискр обсъжда интервютата на М. Т. дадени за други телевизии, информацията за унищожаването на световно културно наследство от ССА и избиване на християнско население в Сирия, получена информация в комисия в Народното събрание за нелегално влизащите чужденци в България, коментара, че бежанската вълна е организирана, че каналджии и турски тайни служби изхвърлят в България по двеста души, които вземат от 20 лагера, разположени на турско-сирийската граница на 3000 км. от нашата граница, в които лагери са настанени семейства и близки на ССА и бунтовниците. Посочено е, че Т. се позовава на турски медии "Хюриет" и "Тараф". КЗДискср. обсъжда обясненията на Т. пред водещата предаването "На светло", че не може да нарече по друг начин освен "главорези" хора, които режат глави и се гордеят с това. Т. обсъжда поведението на народните представители в Народното събрание след предложението й С. А. и Катар да направят бежански лагери, защото имат езикова, религиозна и курлтурна съвместимост със сирийците, и въоръжават ислямистката агресия.

КЗДискр. прави анализ на предаванията и прави извод, че в тях основните акценти са следните:

1.ситуацията в Сирия,

2.международната политика, провеждана от отделните държави да подпомагат изграждането и въоръжаването на неправителствени групировки, вкл. такива с терористичен характер,

3. наличието на терористична заплаха за мирното население на света в частност за населението в България,

4. реакцията на българското правителство по отношение на международната ситуация и реакцията му спрямо ефектите на тази ситуация,

5. коментари на характера на бежанските и мигрантските потоци към Европа и профилирането им.

Изрично е посочено, че критиката е остра, че думите на М. Т. не са нежелано поведение на основата на наведените признаци от ЗЗДискр. Още по-малко словото не можело да се определи като пряко и умишлено насърчаване, указание, натиск, склоняване към извършване на дискриминация спрямо група, която да може да се дефинира въз основа на признаците "раса", етническа принадлежност, "произход", "народност", "гражданство"- стр. 27 от решението, л. 279 от делото. Обект на предаванията са въоръжените неправителствени групировки, действащи на територията на Сирийска арабска република и твърдяното от Т. нелегално преминаване на българската граница от техни членове. Речта й не е насочена към мюсюлманската общност като цяло, а само към членове на групировки, които изповядват ислямистка идеология. Направена е разлика между "ислям" и "ислямизъм". Посочено е, че използваните изрази са "ислямистка сган", "ислямистки фронт", "ислямистки бунтовници", "радикално ислямско население", "ислямски фундаментализъм", "ислямисти", "джихадисти", "джихадистки арабски маси", "А.-К.-тези главорези", "ССА заедно с всички тези терористични подразделения". Т. е направила призив за организиране на национални митинги, въстания срещу "нашествието на тази ислямистка сган", но принадлежността към това течение е по политически признак, а не по признак религия или вяра. Към делото са приложени снимки и в предаване бр. 55 същите са обяснени от М. Т.. Снимките са на М. А. с бунтовник от А.-Н., позирано е на фона на разрушен от А.-Н. завод в гр. И., има позиране на фона на танк, пленен от джихадисти, скандирани са лозунги за ССА в С..

КЗДискр. прави в решението си извод, че лица, които принадлежат към посоченото по-горе политическо течение не могат да търсят защита срещу лице, което изразява публична позиция и се противопоставя на тази идеология, предвид чл. 57, ал. 2 от КРБ, както и практиката на ЕСПЧ в Страсбург- Hizb ut-Tahrir andOthers v. Germany по чл. 17 от ЕКЗПЧОС. О. това е посочено, че нито едно от лицата сезирали КЗДискр. не представя доказателства и не твърди да принадлежи към въоръжена неправителствена групировка, предмет на изказванията- стр. 41 от решението, л. 286 от делото. Прието е, че с провокативната реч Т. повдига въпроса за преследваните цели от сирийската опозиция и дали са съвместими с принципи, характерни за демократични общности- стр. 28 от решението. Прави извод, че това са действия на ислямисти. Затова не приема, че думите представляват проповед на национална, расова или религиозна омраза, която да подбужда към дискриминация, враждебност по смисъла на чл. 20 от Международния пакт за граждански и политически права. По отношение на жалбоподателя М. А. изрично е направен извод, че същият не е доказал, че кандидатства за статут на бежанец или да има такъв признат статут, за да се прави извод, че може да е жертва на дискриминация от М. Т. по признак "лично положение". Развити са съображения, че все още развиващите се събития, липсата на единна оценка за тях, огромната информация, достъпна за всички и ползвана от М. Т. като фактическа основа за коментари и оценки, изключват задължение за търсене на противополжни тези. В демократично общество това е право на политически опоненти. Изказванията следва да се разглеждат в тяхната съвкупност, а не чрез изваждане от контекста. Посочено е, че в случая изказванията са политическо ораторство и не е налице произволност.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прави извод, че развитите съображения от първоинстанционния съд в смисъл, че решението на КЗДискр. изобилства от практика на ЕСПЧ, но няма мотиви по предмета на оплакването, не съответства на фактите. Това е резултат или от несправяне с обема на решението или от неразбиране на съдържанието му. КЗДискр. подробно е обсъдила и двете форми на дискриминация по чл. 5 от ЗЗДискр., които са наведени в жалбата като "тормоз" и "подбуждане към дискриминация". От обстоятелствената част е видно, че административният орган се е запознал с предаванията и интервютата, възпроизвел е съдържанието, анализирал е изказванията и извел правни доводи за липсата на дискриминация от М. Т.. Настоящият съдебен състав намира решението на КЗДискр. в оспорената пред АССГ част за мотивирано по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК и за материално законосъобразно.

Съгласно чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и Протокол № 12 упражняването на правата и свободите, предвидени в конвенцията, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален и социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак. Националният законодател също въвежда списък на защитени признаци в чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. и чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Съгласно чл. 5 от ЗЗДискр. тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. Следователно се приравнява на дискриминация "тормоз" на основа признаците по чл. 4, ал. 1 от закона или "подбуждането към дискриминация".

Законът съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗдискр. определение на понятието "тормоз" като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.

Няма законово определение на понятието "подбуждане към дискриминация". В теорията се поддържа, че и при двете форми на поведение се създават благоприятни условия трети лица да извършат акт на пряка дискриминация като се въздейства чрез изразяване върху убеждения, ценности, нагласи спрямо групи, определени по защитен от закона признак. Идеи, вярвания, разбирания, желания, информация, се обективират в изявления предназначени и годни да мотивират адресата към поведение на неблагоприятно третиране на трети лица на основата на признак на различие. И при двата правни института се дава външен израз на възгледи, които по своето съдържание и начин на изразяване не се ползват със закрила на правото на изразяване по смисъла на чл. 39 от Конституцията на Р. Б. и чл. 10 от ЕКПЧ, защото нямат принос към създаване на демократично мнение или демократична воля. Правото за изразяване и разпространяване на мнение по чл. 10, ал. 1 от ЕКПЧОС влючва свобода на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите. Съгласно чл. 39, ал. 1 от КРБ всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Правото на свободно изразяване не е неограничено право, предвид чл. 39, ал. 2 от КРБ и чл. 10, ал . 2 от КЗПЧОС, защото това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Ограниченията, съгласно чл. 10, ал. 2 от КЗПЧОС трябва да са предвидени от закона и да са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието. Следователно може да се направи извод, че при подбуждане към дискриминация и при враждебното слово /тормоз/ поведението на дееца трябва да нарушава обществените интереси от поддържане на обща търпимост и равнопоставеност в обществото. Затова не всяко негативно и шокиращо изказване е "слово на омразата".

В случая касационната жалбоподателка М. Т. е журналист и народен представител от ПП"Атака", която партия през 2013 г. е парламентарно представена, но не е управляваща. Принципно би могла да повлияе на поведение на симпатизанти и зрители на авторското й предаване. В случая обаче няма подбуждане към дискриминация, нито тормоз спрямо Б. А. А. и М. А., нито спрямо група хора, защитени от закона по признак в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В авторското предаване "Окото на бурята" в бр. 55-57 и в интервюта пред други медии има изнесени факти и са направени оценъчни изказвания, които са политически. Съществуването на определени факти и явления са доказвани от Т. с достъпни за обществото източници в интернет пространството и в други медии. Достоверността на тази информация е извън предмета на делото, важно е само, че изказванията са обосновани с тиражирана и съществуваща в публичното пространство информация, включително снимков материал. Тази информация е подробно описана в решението на КЗДискр. от стр. 31-37 от решението. Събитията, които Т. коментира не са обект на единна оценка. Към него момент тя освен, че е журналист е и представител на политическа партия в Парламента, народен представител. Затова не може и не бива да се очаква, че като такъв ще изразява аргументи и мнения в публичното пространство в полза на политически опоненти или в полза на група от хора, които според нея застрашават националната сигурност. Обратно- като депутат има правото да изразява своята позиция и да разпространява информация и изразява оценка в защита на своите разбирания, убеждения, ценности с цел обществото да има достъп до различни гледни точки. В това се състои плурализма като основен демократичен принцип.

Изразената от Т. правна квалификация за незаконно преминаване на границата на страната от лица, които нямат статут на бежанци по междунардното право, защото не бягат от насилие, а участват в действия на групировки на територията на Сирия преследващи антидемократични цели, обвиненията към правителството на Р. Б., че не може правилно да определи кои лица трябва да получат закрила и кои застрашават националната ни сигурност, не могат да бъдат определени нито като "тормоз", нито като "подбуждане към дискриминация". Принадлежността на група хора към въоръжените неправителствени групировки, действащи на територията на Сирийска арабска република, изповядващи ислямистка идеология-ислямизъм /при отчитане на разликата между ислям и ислямизъм/ и ръководени в действията си от тази идеология, правилно е определена от КЗДискр. като политическа принадлежност. Дискриминационното законодателство няма за цел принципно препятства или ограничава свободата на словото и достъпа на хората до информация за политически и исторически събития. В случая изказванията, коментарите и анализите, които са правени в авторско предаване в ТВ"Алфа", собствена на политическа партия, както и пред други медии в качеството на народен представител, са израз на журналистическа и политическа активност. Макар и "шокиращи" не са заплаха за обществото и мира, не подкопават основни ценности в демократично общество, не са в състояние да внушат агресия, нито могат да навреди на човешките права на А. А. и М. А. или на бежанци в демократично устроена правова държава. Изказванията на М. Т. не насаждат, не разпространяват, не насърчават и не оправдават омраза принципно към всички бежанци, сирийци, мюсюлмани. Затова не е налице основание за ограничаване на свободата на словото и ангажиране на отговорност. Изказванията касаят само онази група от чужденци, които участват във въоръжени неправителствени групировки във военния конфликт в Сирия, извършват жестокости и убийства на други хора, принадлежат или проявяват положително отношение към група хора ислямски фундаменталисти, хора, изповядващи радикален ислям, преминават незаконно държавни граници, включително границата на България и застрашават националната сигурност и тази на страните в Европейския съюз.

Като е отменил решение на Комисията за защита от дискриминация в частта, в която са оставени без уважение жалбите на А. А. и М. А., а преписката е върната за ново произнасяне, съдът е постановил необосновано и материално незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а жалбите по същество да бъдат отхвърлени.

По частната жалба на Б. А. А., подадена чрез адвокат М. Илиева, Хелзински комитет.

Частната жалба е неоснователна. С решение № 5275/20.07.2016 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на А. против решение на КЗДискр. в частта, в която е прието за установено, че М. Т. и ПП"Атака" са осъществили спрямо него дискриминация под формата на "тормоз" по признак "лично положение", наложена е санкция и е препоръчано Т. да се въздържа в бъдеще от използването на изрази, които биха били възприети като дискриминация. За да прекрати в тази част производството съдът приема, че липсва правен интерес от оспорване. Доводите, които процесуалният представител развива в частната жалба са, че страната не е удовлетворена, защото е установена дискриминация само по този признак "лично положение", което обаче по същество съвпада с доводите в касационната жалба, че съдът е следвало да установи дискриминация по всички наведени признаци, а не да връща преписката на органа. Второто оплакване, че определението не съответствало на целта на закона за ефективна защита, тъй като свеждането на признаците до неутралното "лично положение" омаловажавало деянието и поради това решението на КЗДискр. не било благоприятно за него.

Решението в частта, в която има характер на определение е правилно. Липсва правен интерес от търсената защита пред АССГ. Правният интерес се обосновава принципно с настъпването на благоприятни в правната сфера на жалбоподателя последици при евентуална отмяна на оспорения административен акт. При отмяна на решението на КЗДискр в тази част от правния мир ще изчезне административен акт, от който Алгафари би черпил права. Следователно не А., а Т. и ПП"Атака" са имали правен интерес да оспорят решението на КЗДискр. в тази част пред съда, което обаче не е сторено. Като правилно решението, което в тази част има характер на определение, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение