Решение № 5418 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12166/2020 г.

Решение № 5418 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12166/2020 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" В. в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния представител гл. юрск. А., против решение № 1436/08.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1651/2020 г. по описа на Административен съд В.. От изложеното в касационната жалба може да се извлече касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – необоснованост на обжалваното съдебно решение и постановяването му при нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "БИО 5" ООД, гр. В., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на АС В. е отменена Заповед за налагане на ПАМ /ЗПАМ/ № 109-ФК/10.03.2020 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" В. при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187 ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" - агроаптека, находяща се в гр. В., пазар, "Чаталджа", обект 61, стопанисвана от "БИО 5" ООД, за срок от 14 дни, за който срок е забранен и достъпът до обекта. Заповедта е издадена във връзка с извършена на 09.03.2020 г. проверка на търговския обект, стопанисван от касатора, при която при контролна покупка на 1 бр. тор за почвено подхранване на стойност 4, 00 лв. и заплащането й в брой в 15: 24 часа от проверяващия М. Д., не е издаден фискален бон от наличното в обекта ФУ. При проверката е установена и положителна разлика в размер на 15 лв. между фактическата наличност на паричните средства в касата към момента на проверката и разчетената чрез фискалното устройство. При определяне на продължителността на срока на ПАМ е взето предвид местоположението на обекта – на пазара, с голям клиентопоток, установената касова разлика, тежестта на нарушението, засягането на утвърдения ред на данъчна дисциплина и отчетност. За да отмени оспорения пред него административен акт, съдът е приел, че не са изложени конкретни мотиви относно определения от органа срок на мярката, не е направен анализ на съразмерността на наложената административна мярка към извършеното нарушение, наложената мярка е в противоречие с целта на закона, както и по характера и последиците си, мярката се явява второ наказание за търговеца. Приел е, че мотивите на акта са декларативни, без да са посочени конкретни факти от поведението на нарушителя, нито предходно нарушение, относимо към този обект, обусловили определянето на конкретната степен на административната принуда. Съдът е приел и че актът не е съобразен с принципа на съразмерност и пропорционалност, а липсата на фактически основания за определяне на продължителността на срока препятства правото на защита на търговеца. Приел е, че при издаване на административния акт са нарушени основни принципи в административния процес. Р., с което е отменена заповедта за ПАМ е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Заповедта за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка. Изложените в заповедта конкретни мотиви за продължителността на срока касаят местоположението на обекта и наличието на положителна касова разлика в размер на 15 лв. Обосновано е прието от съда, че тези мотиви са бланкетни, а основанието, че чрез определения срок ще се защитят обществените интереси и постигнат целите на закона относно превъзпитание на нарушителя, правилно е прието от съда за цитиращо основни принципи, без да са посочени конкретни обстоятелства или съображения, свързани с поведението на нарушителя и неговата търговска дейност. В случая липсва и съпоставимост спрямо тежестта на извършеното нарушение и последиците от него. Останалите изложени аргументи във връзка с продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани и формално изложени, без да имат характер на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. По никакъв начин не става ясно как е определен срока, а именно 14 дни от допустимите съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС 30 дни, кои от посочените в заповедта обстоятелства са дали тежест и са мотивирали органите да определят толкова продължителен срок. При издаване на ЗПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел и че когато се налага такова засягане това следва да става с мерки, които са по-благоприятни за гражданите. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането й не е обоснован като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. С оглед изложеното, първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение