Решение № 12176 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10191/2015 г.

Решение № 12176 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10191/2015 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Агроклас" ЕООД, чрез процесуален представител, срещу решение № 222 от 09.06.2015 г. по адм. дело № 86/2015 г. по описа на административен съд - В. Т., VIII-ми състав, с което отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 15-1401010-091-01/14.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., в частта потвърдена с решение № 11/12.01.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на тезите си касаторът излага подробни аргументи в жалбата, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него, постановяване на друг, по съществото на спора, с който оспореният РА бъде отменен, ведно с присъждане на сторените разноските пред двете съдебни инстанции. От "Агроклас" ЕООД е подадена и втора касационна жалба срещу решение за поправка на очевидна грешка № 291 от 31.07.2015 г. по адм. дело № 86/2015 г. по описа на административен съд - В. Т., VIII-ми състав. Претендира се, че посочените от касатора размери на установените му задължения са правилни. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП представя писмени отговори и по двете касационни жалби, в които излага доводи за неоснователността им. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустима, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалвания ревизионен акт № 15-1401010-091-01/14.10.2014 г. на "Агроклас" ЕООД са установени данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 10 и м. 09.2013 г. и по ЗКПО за 2013 г. в общ размер на 68 136.17 лв., от които: отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Далия 7419" ЕООД за доставки на 178, т. слънчоглед в размер на 47 190 лв., лихви върху тази сума в размер на 4 932,79 лв., отказано преотстъпване на корпоративен данък за 2013 г. в размер на 15 180,62 лв. и лихви върху тях в размер на 832,76 лв. За да отхвърли жалбата срещу посочения по-горе ревизионен акт, в частта по ЗДДС първоинстанционният съд е приел, че ангажираните от дружеството писмени доказателства не са установили прякото прехвърляне на правото на собственост върху стоките и преценени в тяхната съвкупност не обосновават извод, че на датата на съставянето на процесните фактури доставките са били осъществени реално. Според съда това заключение не се опровергава от представените от ревизираното лице частни свидетелстващи документи /приемо-предавателни протоколи/, нито от противоречивите показания на свидетелката Д.. Изведен е краен извод, че събраните доказателства не доказват главно и пълно извършването на процесните доставки от "Далия 1974" ЕООД. Относно реалното изпълнение на доставката като условие за признаване правото на данъчен кредит, съдът се е позовал на съдебна практика на СЕС в Люксембург - решения по дела С-80/11 и С-142/11, С-643/11, С-454/98 и С-285/11 и от тях е формиран извод, че ако данъчнозадълженото лице получава фактура от доставчика му без посочените стоки да са му доставяни, то самото извършва данъчна измама, ползвайки данъчен кредит по тази фактура и намалявайки по този начин дължимия за внасяне ДДС за съответния данъчен период. Това според съда води до извод, че процесните фактури не удостоверяват осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, респ. до законосъобразно приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради което е прието, че правилно приходните органи са отказали правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В частта по ЗКПО първоинстанционният съд е приел, че органите по приходите са достигнали до правилен краен извод, че за ревизираното лице не са налице условията за ползване на законовата възможност за преотстъпване на корпоративен данък за 2013 г. в размер на 15 180.62 лв., по реда и във връзка с чл. 189б от ЗКПО, поради неспазване на изискванията на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. З от ЗКПО. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са формирани кореспондиращи със събраните доказателства и правилата за разпределение на доказателствената тежест обосновани фактически изводи, въз основа на които са изведени материално законосъобразни правни доводи. В частта по ЗДДС: настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционното решение, че по фактурите издадени от "Далия 7419" ЕООД няма ангажирани доказателства, които да установят реалното изпълнение на доставките на общо 178, т. слънчоглед. При липса на доказателства за предаване на стоката от доставчика на получателя, както и на доказателства за нейното отделяне /кантарни бележки/, натоварване, транспортиране и разтоварване /товарителници, експедиционни бележки и др./, обоснован е извода на решаващия съд, потвърдил констатациите на приходните органи за липса на изпълнение по тези доставки. Този извод не се опровергава от представените приемо-предавателни протоколи, които като частни свидетелстващи документи не се по ползват с материална доказателствена сила, още повече че фактите установени от тях са в противоречие със събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, установяващи механизма на извършените доставки. Същото заключение се налага и по отношение на представения договор за влог на зърно от 08.03.2012 г. между доставчика "Далия 1974" ЕООД /като влогодател/ и "Ловешки мелници" ЕООД /като влогоприемател/, който е бил сключен за реколта 2011 г. и няма данни да е бил валиден към момента на издаване на процесните фактури. Наличието на осчетоводяване на фактурата, което е установено от счетоводната експертиза, приета от първоинстанционния съд не установява реалното изпълнение на процесната доставка. Решението в тази част е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба оплакванията са свързани с позоваване на съдебно-счетоводната експертиза, която както вече се посочи не доказва реалното изпълнение на фактурираните доставки. Плащането /в случая е частично/ на данъчните основи по фактурите не е предпоставка за признаване правото на данъчен кредит и при липса на категорични доказателства за реално извършени облагаеми доставки, наличието на плащане по фактурите не може да преодолее липсата на доказателства за изпълнение на доставките, поради което като е направил изводи за неналичие на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение. В частта по ЗКПО: Общото изискване за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък по реда на чл. 167 от ЗКПО визира, че по реда на тази глава се преотстъпва или намалява корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма: 1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и 2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и 3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2. Изпълнението на изискването по ал. 1 се удостоверява от данъчно-задълженото лице в годишната данъчна декларация. В подадената ГДД за 2013 г. ревизирания субект е декларирал счетоводен, съответно данъчен финансов резултат /печалба/ в размер на 253 010.20 лв., за която е декларирал дължим данък в размер на 25 301.02 лв. и преотстъпен корпоративен данък по глава двадесет и втора от ЗКПО в размер на 15 180.62 лв. по реда на чл. 189б от ЗКПО. Действително, ревизираният субект е имал задължение по ЗДДС, представляващи лихви установени с РА № 151291775/26.11.2012 г., съгласно приложена разпечатка за извършена проверка в информационните масиви на НАП. Това задължение за лихва, което е било дължимо към края на 2013 г. е визираната по чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО отрицателна предпоставка, която препятства ползване на данъчно облекчение за дължими данъци за същия данъчен период - данъчната 2013 г. П. У. изх. № 150201400078410/24.03.2014 г., съгласно което към посочената дата /24.03.2014 г./ дружеството няма непогасени публични задължения не води до обратния извод, тъй като в случая релевантен за ползването на това предимство е края на данъчната година, за която то се ползва. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че след като към 31.12.2013 г. ревизирания субект е имал изискуемо публично задължение - лихви за забава, същият не е имал право да извършва преотстъпване на данъка за данъчен период 2013 г., поради което с ревизионният акт органът по приходите правилно му е определил задължения за корпоративен данък в размер на 15 180.62 лв. и лихви за забава в размер на 832,76 лв. Относно твърдението в касационната жалба за неправилност на решението на съда, с което е поправена допусната в първоначалното решение очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното съдебно решение, такава не е налице, тъй като съдът действително в решението си е посочил грешен размер на установените с ревизионния акт лихви по ЗДДС, който не съответства на оспорения и съдебно потвърден ревизионен акт. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав при извършената проверка по чл. 218 от АПК не установи наличие на сочените в двете касационни жалби отменителни основания, поради което обжалваните съдебни актове като правилни следва да бъдат оставени в сила. На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 2 574 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Първо отделение