Решение № 75 от 16.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6599/2014 г.

Решение № 75 от 16.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6599/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 105 от 07.07.2014 г. по гр. д. № 277/2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено решение № 26 от 05.02.2014 г. по гр. д. № 968/2012 г. на Добрички окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС и по чл. 26 ЗЗД и вместо това е постановено следното: 1/ признато е за установено правото на собственост на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, върху недвижими имоти, находящи се в урбанизирана територия с трайно предназначение "стопански двор" в землището на [населено място], [община], кв. 34, парцел 501, а именно: а/ ПИ № 23.769.501.350 с площ 1566 кв. м. със съоръжение "асфалтова площадка" - за усвоената от ответника ид. ч. от 791 кв. м.; б/ ПИ № 23769.501.347 с площ 1527 кв. м. - свободен имот; в/ ПИ № 23769.501.345 с площ 891 кв. м. със сграда "кантар" - за усвоената част от 286 кв. м.; г/ ПИ № 23769.501.346 с площ 3724 кв. м. със сграда "краварник" за усвоените от ответника ид. ч. от 1193 кв. м. и е осъден [фирма] да предаде владението върху описаните имоти; 2/ обявени са за нищожни: а/ нотариален акт № 53, т. VII, н. д. № 1966, рег. № 3362/10.09.2008 г.; б/ нотариален акт № 54, т. VII, нот. д. № 1967, рег. № 3363 от 10.09.2008 г. на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД; в/ сделката по нотариален акт № 178, т. IХ, н. д. № 1661, рег. № 3772 от 30.09.2009 г. на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД по отношение на следните имоти, представляващи части от стопанския двор в [населено място]-ДПФ: от ПИ № 23.769.501.350 - 791 кв. м.; от ПИ № 23769.501.345 - 286 кв. м.; от ПИ № 23769.501.346 - 1193 кв. м. и ПИ № 23769.501.347 с площ 1527 кв. м. В останалата обжалвана част - по отношение на предявените инцидентни установителни искове първоинстанционното решение е потвърдено. Касационна жалба е подадена от ответниците по иска Н. Г. М. лично и като [фирма] с ЕИК[ЕИК] и от Д. Г. М. чрез пълномощника им адв. Е. Ф. и е насочена срещу частта от решението, с която са уважени предявените искове. Наведени са оплаквания за недопустимост на решението и за неправилност поради необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Касационната жалба е бланкетна. По-подробно изложение на основанията за касационно обжалване е извършено в допълнителна молба от 11.09.2014 г. по указание на съда. Доводите са за: липса на активна легитимация на ищеца, респ. за ненадлежно упражняване правото на иск; за нередовност на исковата молба поради липса на актуална индивидуализация на недвижимия имот и липса на пълна идентификация; за нарушение на чл. 235 ГПК поради липса на фактически констатации, които да обуславят извода, че спорният имот има статут на земя в стопански двор на бивше ТКЗС; нарушение на материалния закон - чл. 17, ал. 3, чл. 19, ал. 2 и 4 от Конституцията и чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, изразява становище за неоснователност на жалбата. Подпомагащата страна [фирма] също заявява становище за неоснователност на жалбата. Подпомагащата страна [община] не е представила писмен отговор. С определение № 444 от 09.12.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по два въпроса: 1/редовна ли е исковата молба за защита на реална част от недвижим имот, без да са посочени границите на тази част и 2/ допустим ли е иск за нищожност по чл. 26 ЗЗД на констативен нотариален акт; 3/ нищожна ли е на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД продажбата на недвижим имот, извършена от несобственик. С молба от 17.02.2015 г. касаторите са отправили искане за спиране на производството по делото и сезиране на Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията с искане за установяване противоконституционност на чл. 24, ал. 7, пр. 1 от ЗСПЗЗ и § 1 от Закона за допълване на Закона за собствеността. Ответникът по жалбата и третото лице помагач [фирма] са изразили становища за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по искове по чл. 26 ЗЗД и ревандикационен иск, предявени от Министъра на земеделието и храните против Н. Г. М. лично и в качеството му на [фирма] и Д. Г. М.. Ищецът поддържа, че е собственик на претендираните имоти, тъй като те са част от държавния поземлен фонд. Спорните площи, държани от ответника, са включени в имот с идентификатор 23769.501.603, ситуирани са в двора на бивше ТКЗС и са свободни, незастроени, прилежащи към сгради на организации по § 12 и 19 ЗСПЗЗ и чл. 45а ППЗСПЗЗ. В исковата молба спорните имоти са индивидуализирани като части от имоти с идентификатори 350, 347, 346, 345 по кадастралната карта, одобрена през 2003 г. Установено е, че с нотариален акт № 23 от 15.09.2007 г. Г. М. Т. и М. А. Т. даряват на сина си Н. Г. М. поземлен имот в урбанизирана територия с площ 1334 кв. м., с начин на ползване: стопански двор, представляващ ПИ 23769.501.343 по кадастралната карта на [населено място], заедно с построената в него дърводелска работилница. С нотариален акт № 134 от 10.09.2008 г. Н. М. е признат за собственик по давност върху имот с площ 4850 кв. м., част от ПИ 23769.501.603, целия от 6184 кв. м. С нотариален акт № 135 от същата дата е признато правото на собственост върху цялата площ на ПИ 23769.501.603, а именно върху 6184 кв. м. /сбор от площите по предходните два нотариални акта/. С договор за покупко-продажба от 2009 г. правото на собственост е прехвърлено от Н. М. и съпругата му Д. М. на [фирма]. Установено е, че върху имота приобретателят е построил семеен хотел. Техническата експертиза сочи, че за стопанския двор на бившето ТКЗС няма изработен парцеларен план, понеже той се намира в границите на населеното място, за което има одобрен застроителен и регулационен план /ЗРП/ от 1996 г. През 2003 г. е одобрена кадастралната карта на селото като процесните имоти са нанесени с границите по ЗРП и посочени площи. През 2008 г. по заявление на ответника Н. М. е нанесен в кадастралната карта ПИ 23769.501.603 с площ 6 184 кв. м., който обхваща части или поглъща изцяло имотите 343, 345, 346, 347, 350, съществуващи по одобрената през 2003 г. кадастрална карта. Нанасянето на имота е извършено, без да е издадена заповед за изменение на кадастралната карта. Индивидуализацията на имотите по исковата молба е по идентификаторите на имотите по кадастралната карта, одобрена през 2003 г. За да уважи иска съдът е приел, че държавният поземлен фонд включва и земите в стопанските дворове на бившите ТКЗС, като земите от този фонд не могат да бъдат придобивани по давност - чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ. Затова съдът е счел, че частите от имоти, включени в новонанесения имот № 603, са държавна собственост и ответникът Н. М. не е могъл да придобие правото на собственост върху тях, нито да се разпорежда с него. Поради това е уважил иска по чл. 108 ЗС. По исковете по чл. 26 ЗЗД съдът е изложил съображения, че нотариалните удостоверявания в двата констативни нотариални акта са опровергани и противоречат на закона, поради което са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Сделката, с която Н. М. се е разпоредил с имота, пък е прогласена за нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД като сключена от несобственик. По искането по чл. 150, ал. 2 от Конституцията за спиране на производството и сезиране на Конституционния съд. Поддържа се от касаторите, че съставът на Върховния касационен съд следва да упражни това свое правомощие с оглед изясняване на въпроса дали разпоредбите на § 1 от ЗД ЗС и на чл. 24, ал. 1, пр. 1 ЗСПЗЗ противоречат на чл. 6, ал. 2, чл. 17, ал. 1 и 3 и чл. 19, ал. 2 и 4 КРБ. Развити са съображения, че нормите са дискриминационни и създават привилегировано положение на държавата и общините по отношение на обектите на частна държавна и частна общинска собственост като създават практическа забрана за придобиването им по давност в сравнение с обектите на собственост, принадлежащи на частни субекти - граждани и юридически лица. Изтъкнато е, че Държавата може да придобие по давност имот на частно лице, но частно лице не може да придобие държавен имот по давност. Тъй като частната собственост е неприкосновена, тя е равнопоставена, независимо кой субект е носител на правото, затова касаторите считат, че частната държавна и частната общинска собственост следва да се ползват с еднакъв режим на защита пред закона както частната собственост на граждани и юридически лица. Настоящият състав не споделя горните съображения и счита, че не е налице несъответствие между закона и Конституцията, което да налага упражняването на правомощието по чл. 150, ал. 2 от основния закон. § 1 ЗД ЗС е приет с изменение на закона в ДВ бр. 46/2006 г. и при приемането му са изтъкнати причините за това - реална опасност да се нанесе огромна щета на държавата и общините чрез придобиване по давност на техни имоти. Вярно е, че спирането на давностния срок е удължавано с няколко изменения на закона и продължава близо 10 години. Необходимо е да се даде преимущество на преследваните с това спиране цели, които са в интерес на обществото като цяло. Съгласно чл. 17 КРБ правото на собственост се гарантира от закона; частната собственост е неприкосновена; режимът на държавната и общинска собственост се определят със закон.