Решение № 5337 от 29.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11816/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Петров 07 ЕООД, с [ЕИК], чрез адв. М. Евтимов, срещу Решение 258 от 10.11.2023 г., постановено по адм. д. 46 по описа на Административен съд Велико Търново (АС Велико Търново) за 2023 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлено оспорването на настоящия касационен жалбоподател срещу Ревизионен акт (РА) Р-04000421003250-091-001 от 16.09.2022 г., издаден от органи по приходите към Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) Велико Търново, потвърден с Решение 118 от 14.12.2022 г., издадено от директора на Дирекция Обжалване и данъчно- осигурителна практика (Д ОДОП ) Велико Търново, с който във връзка с непризнати ВОД към JOR M.I.K.E. с VIN EL801328091, на основание чл. 86 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) допълнително е начислен ДДС за м. 04.2021 г. в размер на 27315,32 лв., а за м. 05.2021 г. в размер на 30395,38 лв., в резултат на което за м. 04.2021 г. са определени за внасяне задължения за ДДС в размер на 4599,73 лв., част от които са прихванати с определения ДДС за възстановяване за м. 05.2021 г. в размер на 290,66 лв. и като краен резултат за м. 04.2021 г. е установен за довнасяне ДДС в размер на 4309,07 лв. и лихва в размер на 626,12 лв. Наред с това, П. Петров 07 ЕООД е осъдено да заплати разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 5266,86 лв. за първоинстанционното производство. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че съдът подходил формално при анализа на доказателствата в решението описал установените факти и обстоятелства по време на ревизията и неправилно установил спорните по делото факти, тъй като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства (писмени и гласни), както и не е направил анализ на заключението на приетата по делото съдебно счетоводна експертиза. В резултат на посоченото направил необоснован извод, че не е доказано извършването на ВОД към JOR M.I.K.E. Въз основа на подробно изложеното в касационната жалба, вкл. по същество на спора, се прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, предмет на касационен контрол и решаване на спора по същество с отмяна на спорния РА. Претендира се присъждането на разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалба се поддържа чрез упълномощения адвокат М. Евтимов. По същество на спора се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на РА по съображенията, изложени в касационната жалба. Ответникът директорът на Д "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор на касационната жалба. По същество на оспорването моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно представен списък на разноските. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Велико Търново е бил РА Р-04000421003250-091-001 от 16.09.2022 г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 118 от 14.12.2022 г., издадено от директора на Д ОДОП Велико Търново, с който във връзка с непризнати ВОД към JOR M.I.K.E. с VIN EL801328091, на основание чл. 86 ЗДДС допълнително е начислен ДДС за м. 04.2021 г. в размер на 27315,32 лв., а за м. 05.2021 г. в размер на 30395,38 лв., в резултат на което за м. 04.2021 г. са определени за внасяне задължения за ДДС в размер на 4599,73 лв., част от които са прихванати с определения ДДС за възстановяване за м. 05.2021 г. в размер на 290,66 лв. и като краен резултат за м. 04.2021 г. е установен за довнасяне ДДС в размер на 4309,07 лв. и лихва в размер на 626,12 лв. Въз основа на направен преразказ на извършените в хода на ревизионното производство действия от органите по приходите, буквален препис на направените фактически установявания в решението на решаващия орган и преповтаряне на неговите правни изводи въз основа на тези факти, първоинстанционният съд приел, че спорният РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдебното решение се различава от Решение 118 от 14.12.2022 г., издадено от директора на Д ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП в своята уводна част, в частта отразяваща приетото в заключението на съдебно техническата експертиза, относимо към подписването на редица документи с КЕП, в частта пресъздаваща частично съдържанието на приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, казаното от разпитаните свидетели във връзка с оспорването на някои писмени доказателства, посочването, че са представени под опис доказателства от получателя на ВОД и в някои от свързващите отделните абзаци думи. От правна страна първоинстанционният съд направил извод за валидност на РА въз основа на заключението на посочената по горе съдебно техническа експертиза, цитирал разпоредбата на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО, практика на СЕС, разпоредби от ЗДДС, Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки и Конвенцията за договора за международни автомобилни превози и направил няколко чисто теоретични разсъждения, необвързани с конкретиката на казуса, основани на цитираното. Като възприел като свои изцяло констатациите и изводите на приходната администрация, намерили израз в решението на директора на Д ОДОП Велико Търново, съдът се присъединил към приетото от органа по приходите, че представените потвърждения и ЧМР не са годни да удостоверят транспортирането на стоките от територията на страната до територията на Гърция, респективно не удостоверяват, че стоките физически са напуснали територията на страната и че физически са получени и приети на посочения в товарителниците и потвържденията непълен адрес, който не очертава конкретно местоназначение. Направил извод, че предвид качеството им на частен документ те нямат доказателствена стойност за целите на чл. 45, т. 2 ППЗДДС и не доказват транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка, респективно приемането им от купувача. По тези съображения като краен резултат съдът отхвърлил оспорването на РА . Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснати от съда при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Основателни са касационните оплаквания на П. Петров 07 ЕООД, че за да постанови обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд не е обсъдил доказателствата, приобщени по делото. Както се посочи по-горе, съдът е преразказал извършените от органите по приходите действия в хода на ревизионното производство и направените от тях констатации по фактите и изводите им въз основа на тях, без да съобрази, че описанието на процесуалната дейност на органите по приходите не представлява обсъждане и оценка на доказателствата. В този смисъл първоинстанционният съд не е формирал собствени фактически изводи, доколкото мотивите му в тази част представляват буквален препис на фактическата обстановка, възприета от ответника в решението, с което РА е потвърден. При постановяване на решението дължимо от съда е било да подложи всички приобщени, относими към предмета на спора доказателства на самостоятелен анализ и оценка. Съдебното решение, въпреки големия му обем, не съдържа и собствени на решаващия съд правни изводи по спора за съществуването на установените с РА публични задължения. Не е даден и отговор на направените в първоинстанционната жалба възражения от П. Петров 07 ЕООД. При така направените констатации, следва да се приеме, че в нарушение на съдопроизводствените правила обжалваният съдебен акт не съдържа преценката на доказателствата и изложение на фактическите констатации на съда въз основа на тях (чл. 235 и чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, ГПК, във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК), респективно на фактите по делото, установени от съда, съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на фактически и правни изводи (чл. 12 ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК). Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, вкл. правните изводи на съда въз основа на установените релевантни факти, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти, правните му изводи и посочване какво съдът постановява по съществото на спора по всички спорни въпроси. Обжалваното решение не съдържа констатации относно тези факти, направени след обсъждане на относимите към предмета на спора приобщени по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в съвкупност, и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. Не съдържа и правни изводи, обосновани след обсъждане на доводите и възраженията на страните, вкл. относно относимостта към казуса на редица разрешения, изведени от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), на която П. Петров 07 ЕООД се позовава в жалбата си до АС Велико Търново. Ето защо и при съобразяване на приетото по-горе, обжалваното съдебно решение следва да се отмени изцяло, вкл. в частта за разноските, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС Велико Търново при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. При постановяване на съдебното решение съдът следва да съобрази предявените от закона изисквания към съдържанието на акта съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Следва да извърши преценка на всички приобщени по делото писмени доказателствата, относими към случая, и заключението на съдебно счетоводната експертиза, да съобрази правилата на чл. 12 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК и да изложи пълноценни мотиви в рамките на съдебния контрол по всички спорни въпроси. Следва също така мотивирано да отговори на повдигнатите от П. Петров 07 ЕООД в жалбата му до АС Велико Търново въпроси във връзка с констатациите в РА и приложимостта към казуса на практиката на СЕС, на която дружеството се позовава. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение