Решение № 6816 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13064/2010 г.

Решение № 6816 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13064/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник на Петър Георгиев Димкин срещу Решение № 2232/05.07.2010 г., постановено по адм. д. № 2359/10 г. по описа на Административен съд гр. София, с което е отхвърлена жалбата му срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № С-34/16.11.2009 г. на Началника на Митница Кюстендил, потвърдено с решение № 67/10.02.2010 г. на Директора на Агенция "Митници". В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че неправилно съдът е приел, че в хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения, както и че на налице предпоставките за облагане на внесената стока с ДДС. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното от него ППСПДВ. В съдебно заседание адв. Ганев, пълномощник на касатора, поддържа подадената жалба. Не се сочат нови писмени доказателства. Ответникът по касационната жалба - Началник на Митница Югозападна като правоприемник на Митница Кюстендил, чрез упълномощения юрисконсулт А. Владимирова, в писмен отговор, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо "А" отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било ППСПДВ № С-34/16.11.2009 г. на Началника на Митница Кюстендил, потвърдено с решение № 67/10.02.2010 г. на Директора на Агенция "Митници", с което Питър Георгиев Димкин е задължен да заплати по митнически манифест № BG005500/498/1/18.02.2008 г. държавни вземания - ДДС в размер на 7594,82 лв., ведно с дължимата за периода законна лихва. Фактическата обстановка по делото е пълно установена и е безспорна. На 18.02.2008 г. касаторът внесъл с митнически манифест употребяван лек автомобил от Сан Марино, подадена е декларация Т2, стоката е освободена от митнически формалности и манифестът е закрит. Заплатен е акциз. При последваща проверка по документи е констатирано, че стоката - автомобил е освободен от мито, но подлежи на облагане с ДДС, на основание Споразумение за сътрудничество и митническия съюз /решение на Съвета на ЕС 2002/245/ЕО/. Издадено е решение № 44090083/14.05.2009 г., с което се определя тарифна позиция, дата на възникване на митническото задължение, митническа стойност и задължения по ЗДДС - 7594,82 лв. и лихви. Отправено е и уведомление до Димкин, по реда на чл. 206г ЗМ за заплащане на задължението за ДДС. Издадено е и оспореното ППСПДВ, потвърдено по административен ред от Директора на Агенция "Митници". Съдът е приел, че обжалваното пред него ППСПДВ е законосъобразен акт. Позовал се е на разпоредбата на чл. 211а ЗМ, съгласно която ППСПДВ са индивидуални административни актове, които се издават от началника на митницата, в чийто район е възникнало неплатеното в срок задължение, с които се установяват митнически задължения и други публични вземания. За издаването на ППСПДВ е необходимо кумулативното наличие на 1. възникнало митническо задължение; 2. уведомление по реда на чл. 206, ал. 1 ЗМ за размера на дължимите митни сборове и ДДС и 3. неизпълнение на задължението в срока за доброволно изпълнение. Правилно е приел за спорна само първата от трите предпоставки, приел е, че същата е налице, за което е развил съображения. Касационните оплаквания са във връзка приетото от съда наличие на възникнало митническо задължение. Първата група оплаквания е относно необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение предвид това, че не са установени и съобразени допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното митническо производство. Втората група оплаквания е за незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение на материалния закон. Оплакванията са неоснователни. Твърди се, че ППСПДВ от 16.11.2009 г. е издадено въз основа на решение № 44090083/14.05.2009 г. на Началника на Митница Кюстендил, което решение било обжалвано и като такова не е влязло в сила. Твърдението не се подкрепя от доказателства. Същото е обсъдено от първоинстанционния съд, който е съобразил всички относими доказателства и е направил обоснован извод, че решението е било обжалвано по административен ред до Директора на РМД София и при липса на произнасяне в законовия срок е било мълчаливо потвърдено. Не са налице каквито и да било данни решението да е обжалвано по съдебен ред. Правилен е извода, че обжалваното ППСПДВ е издадено въз основа на влязъл в сила предходен административен акт. Твърди се също, че е нарушена процедурата по издаване на решение № 44090083/14.05.2009 г. на Началника на Митница Кюстендил, тъй като не бил уведомен за започналото производство и решението е издадено въз основа на актове, с които не бил запознат. Оплакването е неотносимо, тъй като касае друг административен акт, който е влязъл в сила и не е предмет на настоящото производство. Касаторът счита, че митническият манифест за внос на автомобила е закрит служебно, представени са били необходимите документи, вкл. декларация Т2. Счита за приключен митническия режим "внос", при което подлагането му на "последваща проверка" и начисляване на ДДС със задна дата, не било допустимо, тъй като не са налице предпоставки за промяна първоначалното решение, а именно - невярно декларирани данни или други нарушения на ЗМ. Безспорно деклараторът е бил добросъвестен, тъй като не е декларирал неверни данни пред митническото учреждение. Поставя се въпроса в този случай допустима ли е последваща проверка. При преценка на приложимите разпоредби на чл. 68 и сл. ЗМ административният съд е достигнал до правилния извод, че действията на митническите органи са процесуално законосъобразни. Извършен е документален контрол, преценката за което е предоставена на митническите органи и е допустимо да се извърши и след вдигане на стоките. Такъв контрол не е бил извършен при вноса, още повече че не е била подадена от вносителя декларация /ЕАД/, каквато е следвало да бъде подадена с оглед на обстоятелството, че вносът е осъществен от "трета страна". Не може да се приеме за редовно деклариране на автомобила за поставянето му под режим само чрез митнически манифест. Ето защо последващ контрол, с цел проверка на предпоставките за ползване на преференции, е бил допустим. При извършването му са спазени процесуалните правила. Касаторът счита също, че стоките, внасяни от Сан Марино имат статут на общностни стоки, поради което за тях не се дължат митни сборове и ДДС. Тезата на касатора е неоснователна, за което административният съд е изложил подробни мотиви. Общностният статут на внесената стока е безспорен и е доказан с декларацията Т2. Безспорно е също, че стоката е внесена от държава, която не е държава-членка на ЕО и като такава е "трета страна" по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗДДС. Съгласно чл. 16, ал. 3 вр. с чл. 54, ал. 2 и чл. 56 ЗДДС налице е внос на стока като данъчното събитие възниква и данъкът /ДДС/ става изискуем към датата на приключване на митническите формалности. Съгласно Споразумение за сътрудничество и митническия съюз /решение на Съвета на ЕС 2002/245/ЕО/ внесените общностни стоки от Сан Марино, като част от митническата територия на общността, са освободени от мито, но подлежат на облагане с ДДС. Предвид изложеното касационният съд намира оплакванията за неоснователни. Обжалваното решение е валиден, допустим и материално законосъобразен акт. Решението е правилно и като такова следва да се остави в сила. Ответникът по касация не претендира заплащане на разноски в касационното производство, поради което такива не се присъждат. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, I "А" отделение