Решение № 5733 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7319/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределение Север" АД, гр.Варна, чрез процесуален представител юрк.Стефанова, срещу решение 5203 от 15.05.2024 г., постановено по адм.д. 2085/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение Ж-25 от 10.01.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Поддържа, че мястото, на което е разположено средството за техническо измерване /СТИ/ на консумираната ел.енергия в преместваемия обект на клиента е правилно, съобразено с действалите към момента на присъединяването технически и нормативни правила и с правото на преценка на оператора. Посочва и че клиента е приел условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа. Излага съображения за неправилност и противоречие с целта на закона на оспореното решение на КЕВР и неправилност на изводите на първоинстанционния съд. По изложените съображения моли съдебното решение да бъде отменено и се уважи жалбата на дружеството срещу Решение Ж-25 от 10.01.2024 г. на КЕВР Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител юрк. Бельова, в писмени бележки и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на първоинстанционния съд. Моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна С. Д. И. не изразява становище по касационната жалба. В съдебно заседание не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд е сезиран с жалба, подадена от Електроразпределение Север" АД срещу Решение Ж-25 от 10.01.2024 г. на КЕВР, с което Комисията е дала задължителни указания на дружеството в едномесечен срок от получаване на решението да извърши необходимите технически мероприятия и измести СТИ за обект павилион , с идентификационен 32Z412100601212Е в [населено място], общ.Провадия, в електромерно табло, монтирано до или на границата на имота на жалбоподателката С. Д. И., както и в едноседмичен срок след приключване на дейностите по т. 1 Електроразпределение Север АД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. От фактическа страна съдът е приел, че от 14.11.2016 г. до 30.06.2021 г. С. И. е клиент на електроразпределителното дружество, с клиентски 1100336191, за обект Павилион с абонатен 2100601212, а от 01.07.2021 г. с клиентски 5100022190, за обект Павилион с абонатен 32Z412100601212Е, находящ се в [населено място], УП I-68, кв.13. Тъй като електромерното табло, определено от дружеството за присъединяването на клиента е било разположено на десетки метри от границата на имота на И., последната сезирала дружеството и КЕВР с искане за спазване на закона и монтаж на СТИ на границата на имота й. В образуваното пред КЕВР административно производство, дружеството е изразило становище, че при извършеното проучване на техническите възможности за присъединяването на обекта е било установено, че в района на имота има изградена въздушна мрежа ниско напрежение (НН), собственост на Електроразпределение Север АД и посочената точка на присъединяване е най-близкото съоръжение, собственост на дружеството, от което може да се осигури присъединяването на временния преместваем обект. Дружеството е посочило, че след като в подаденото от С. И. искане за проучване е посочено, че преместваемият обект метален павилион с виза на главния архитект на община Провадия ще се разполага в УПИ 1-68, кв. 13, [населено място], за срок на разрешението 29.08.2021 г., съгласно предоставеното Разрешение за поставяне 43/29.08.2016г. е издадено Становище за условията на присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа по чл. 56 от ЗУТ с изх. Вн-16-Ст- 871/04.10.2016г., в съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 8 на Наредба 6 от 24 февруари 2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба 6) за временно електроснабдяване на преместваеми обекти по смисъла на ЗУТ. На база становището и изпълнение на условията по присъединяване, е открита партида с абонатен 2100601212 и е монтиран електромер по начин, указан в становището. Преди изтичане на срока на разрешението за поставяне на обекта, клиентът е входирал Искане е вх. 5837766/03.08.2021г., с което е предоставил Разрешение за поставяне 33/26.07.2021 г. на обект метален павилион" в УПИ I - 68, кв. 13, [населено място] и с което е пожелал удължаване срока на монтирания електромер към абонатен 2100601212 до 26.07.2026 г. ЕР Север потвърдило условията за присъединяване, определени с издаденото Становище за условията на присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа по чл. 56 от ЗУТ, като местоположението на СТИ било запазено. Въз основа на събраните данни и доказателства КЕВР извършила проверка и издала оспореното Решение Ж-25/10.01.2024 г., в което приела, че съществуващото положение на СТИ не отговаря на изискванията на чл.120, ал. 1 от ЗЕ, както и на изискванията на чл. 29, ал. 1 от Наредба 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителната електрическа мрежа, тъй като СТИ трябва да е монтирано до или на границата на имота на клиента в електромерно табло. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение на КЕВР е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административно производствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на приложимите материално-правни разпоредби. Позовавайки се на нормите на чл. 120, ал.3 от Закона за енергетиката и на чл. 29, ал. 5 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, съдът е посочил, че електроразпределителното дружество има право на преценка относно мястото на монтаж на електромерните табла, но задължително условие е същите да са до или на границата на имота на клиента. Съдът е изложил съображения и че изразът "до границата" означава в непосредствена близост или възможно най-близо до границата на имота, изтъкнал е и обстоятелството, че от електроразпределителното дружество не са представени доказателства да е налице обективна невъзможност за монтиране на СТИ на имотната граница. Приел е за несъстоятелни и възраженията, че СТИ е поставено в съответствие със сключения между дружеството и клиента първоначален договор и че даденият от КЕВР едномесечен срок за изпълнение на указанията е недостатъчен. По изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата на дружеството и е присъдил на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решение е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно от АПК. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими и относими доказателства, въз основа на които е установил надлежно правно-релевантните факти. Въз основа на тези факти и съобразно относимата правна уредба е формирал своите правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. Неоснователни и бланкетни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от административния съд. Правото на участие на страната в съдебното производство не е нарушено, а обжалваното решение е мотивирано съгласно изискванията на закона. Съдът е изпълнил процесуалните си задължения да разпредели правилно доказателствената тежест и да извърши проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът правилно е приложил и материалния закон. По делото не се оспорва, че СТИ на процесния обект не е монтирано на границата на имота на клиента, като не са ангажирани доказателства за наличие на обективна невъзможност за монтирането му на имотната граница. В съответствие със закона, при това фактическо установяване, е изводът в обжалваното решение за несъответствие с приложимите разпоредби на чл. 120, ал. 1 от ЗЕ и чл. 29, ал. 5 от Наредба 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните мрежи / отм., но приложима към правния спор на основание § 4 от ПЗР на Наредба 6 от 28.03.2024 г. за присъединяването на бекти към електрическите мрежи/, определящи мястото на средството за търговско измерване до или на границата на имота на клиента. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба 6 , обекти на клиенти и производители на електрическа енергия се присъединяват към съответната електрическа мрежа при технически условия и начин, определени от съответния мрежови оператор, като съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба 6, съответният мрежови оператор определя условия за присъединяване на обекта. Условията за присъединяване на обекта се определят съобразно: 1: изискванията на ЗЕ, наредбите и правилата по чл. 83, ал. 1 от ЗЕ; 2. Предоставената информация в искането по чл. 4; 3. Резултатите от извършеното проучване за техническите възможности и начина на присъединяване към електрическата мрежа; 4. Оптималната схема за присъединяване. Вярно е твърдението на касатора, че законодателят, както в чл. 29, ал. 5 от Наредба 6, така и в чл.120, ал.3 от ЗЕ е предоставил оперативна самостоятелност на енергийното дружество при преценката относно мястото на монтажа на електромерните табла, но изрично е посочил че същите следва да са до или на границата на имота. Съдържанието на израза до и на границата на имота , използван в законодателството следва да бъде преценяван във всеки конкретен случай, доколкото отстоянието следва да позволява на собственика на имота и ползвател на услугите на енергийното дружество да проверява непосредствено потреблението си, без особени затруднения. Това законово разрешение е относимо и за временните преместваеми обекти, какъвто е и процесния обект. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВАС. Касационната инстанция споделя и изводите на първоинстанционния съд, че определеният срок за изпълнение на решението на КЕВР е разумен. Твърденията на дружеството жалбоподател, че този срок е крайно недостатъчен, се основават на предположения, а не на конкретно установени факти и обстоятелства. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. С оглед изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор, искането на Комисия за енергийно и водно регулиране за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като касационния жалбоподател следва да заплати на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение "първо" от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,