Решение № 15711 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7673/2010 г.

Решение № 15711 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7673/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Панцер-А" ООД, гр. Ботевград, представлявано от управителя Цветанка Николова срещу решение № 1005 от 19.04.2010 г., постановено по адм. дело № 763 по описа за 2010 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 902316 от 28.08.2009 г. на ТД на НАП София област, потвърден с решение № 1487 от 26.10.2009 г. на директора на Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП относно извършено прихващане на подлежащ на възстановяване ДДС в размер на 30627,76 лв. срещу изискуеми 71674 лв. Твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни касационни доводи в жалбата и иска решението да бъде отменено, да се постанови ново, с което се уважи жалбата му. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 902316 от 28.8.2009 г. на ТД на НАП София област, потвърден с решение № 1487 от 26.10.2009 г. на директора на Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП относно извършено прихващане на подлежащ на възстановяване ДДС в размер на 30627,76 лв. срещу изискуеми 71674 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството съда е приел, че АПВ е издаден от компетентен орган, както и, че жалбоподателя не оспорва дължимостта на публичните задължения, визирани в АПВ. Единственото му възражение, касаещо приложението на разпоредбата на чл. 15 от Търговския закон с оглед прехвърлянето на предприятието на "Ти Ти Си" ООД, е приел за неоснователно, тъй като няма споразумение по прехвърлителния договор относно публичните задължения. Според чл. 15, ал. 3 от ТЗ ограничаването на отговорността за задължения до размера на получените права се отнася до приобретателя, а не до прехвърлителя, който продължава да отговаря за задълженията с цялото си имущество. Решението е правилно. Касационните доводи отново повтарят изложените вече пред първата инстанция относно приложението на чл. 15 от Търговския закон, на които доводи съда е отговорил подробно и мотивирано. Конкретно изследвани са както данните относно издаването на АПВ, така и договора за прехвърляне на предприятието като съвкупност от права и задължения. Правилно е и тълкуването на нормата на чл. 15 от Търговския закон относно солидарната отговорност за публичните задължения, предвид осигуряване на тяхното събиране. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По делото няма претенции за разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение