Решение № 8850 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6335/2016 г.

Решение № 8850 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6335/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по касационни жалби от Х. К. Х. и от Т. Л. Г., двамата от гр. С., против решение № 20 от 04.04.2016 г., постановено по адм. дело № 14/2016 г. по описа на Административен съд - Г.. В жалбите се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се възражение, че за преценката си по същество съдът е следвало да назначи вещо лице, което разполага със специални знания. Този пропуск на съда е довел до постановяване на неправилно решение, което се иска да бъде отменено. Прави се искане и от двамата касационни жалбоподатели за заплащане на направените разноски по делото. Ответната страна - кмета на община Севлиево, редовно призован, се представлява от адв. Я.. Оспорва касационните жалби. Поддържа представения писмен отговор. Претендира за плащане на направените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. С постановеното решение не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Административен съд - Г. е постановил правилно решение, с което обосновано е отхвърлил жалбата на етажната собственост на ЖСК "И. В." - Севлиево. Правилно съдът е преценил, че не са налице законовите изисквания за определяне на прилежаща площ по направеното искане. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗУЕС и чл. 2, ал. 2, т. 2 вр. чл. 1 от Наредба № 6/2009 г. за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване /Наредбата/, прилежащата площ се определя за цялата сграда при спазване на нормативите за разстояния. Оплакването, че по делото не е назначено вещо лице, не е основание за отмяна на решението, тъй като съдът сам е изследвал нормативните предпоставки. Оспореното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби са подадени от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Административен съд - Г. е сезиран с жалба от Етажната собственост на ЖСК "И. В.", гр. С., представлявана от управителя Х. К. Х., срещу отказ на кмета на община Севлиево, обективиран в писмо № ДД-4-Б-03.656-/1/ от 19.11.2015 г. по молба/заявление на жалбоподателя от 05.11.2015 г. да бъде определена прилежащата площ към вход на ЖСК "И. В.", гр. С., ул. "Св. св. Кирил и Методий". С молбата от 05.11.2015 г. е поискано да бъде определена прилежаща площ на жилищната кооперация на основание чл. 4, ал. 2 от ЗУЕС, а с писмо № ДД-4-Б-03.656-/1/ от 19.11.2015 г. е изложено становище, че липсва техническа възможност да се определи прилежаща площ на сградата на кооперацията. С обжалваното решение съдът е приел жалбата за допустима, но я е отхвърлил като неоснователна. Преценил е, че молбата/заявлението е подадено от оправомощено лице - действащия към момента управител на ЕС и при издаване на оспорения отказ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че същият е издаден при правилното приложение на материалноправните норми по съображенията изложени по-долу. По същество на спора, съдът е обсъдил наличието на предпоставките по чл. 4, ал. 1 ЗУЕС и е приел, че не е налице техническа възможност да бъде определена прилежаща площ към процесната сграда. Съдът е посочил в мотивите си, че за определянето на прилежаща площ към сграда следва да са налице няколко кумулативно дадени изисквания, при наличието на които възниква задължението на административния орган да определи прилежащата площ, когато е сезиран с искане за това: да е налице сграда; тя да е в режим на етажна собственост; за сградата да не може да се обособи самостоятелен УПИ по реда на ЗУТ. С. П. № 1 към Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, при сгради с дължина, по-голяма от 20 метра, каквато е и процесната сграда, границите на прилежащата площ следва да отстоят от страничните /късите/ фасади най-малко на 1/3 от височината на сградата, а от дългите фасади най-малко на 1/2 от височината. Административният орган е посочил в отказа си, че сградата се състои от партерен етаж и шест жилищни етажа, т. е. височината й е 21 метра, от което следва че границите на прилежащата площ следва да отстоят на 7 метра от страничните фасади и на 10. 50 метра от дългите фасади. На изток процесната сграда няма фасада, тъй като е допряна до сградата на ЖСК "Б.", а в подобни случаи съгласно Приложение № 1 от Наредба № 7 е необходимо границата на прилежащата площ спрямо срещуположната /западна/ страна на процесната сграда да отстои на двойно по-голямо разстояние, а именно 14 метра от външната стена. Съгласно плана на гр. С., има разположени други урегулирани поземлени имоти, които не са общинска собственост и чиито граници са на значително по-малко от 14 метра от западната фасада на сградата. Постановеното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От фактическа страна по делото е установено, че ЕС на ЖСК "И. В." гр. С. е подало молба/заявление вх. № ДД-4-Б-03.656/05.11.2015 г. до кмета на община Севлиево с искане да бъде издадена заповед на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № 6/18.09.2009 г. за определяне на прилежащата площ към ЖСК. В молбата, подадена от управителя на ЕС е посочено, че ЖСК "И. В." гр. С. се намира в УПИ I от кв. 82 по плана на гр. С. и освен нея в същия парцел са и още три многофамилни жилищни сгради. По отношение на отделните многофамилни жилищни сгради не може да се образува УПИ, но са налице изискванията на закона за определяне на прилежаща площ за всяка отделна многофамилна жилищна сграда и в частност за ЖСК "И. В." . В обжалвания отказ с изх. № ДД-4-Б-03.656-/1/ от 19.11.2015 г. на кмета на община Севлиево са изложени мотиви, че е технически невъзможно да бъде определена прилежаща площ за една от сградите, тъй като същата е ъглова, а правила за ъглови сгради не са налични. Прилежащите площи на ЖСК "Р. 2" и на пететажната ЖСК "И. В." частично се припокриват. Обосновани са изводите на съда за допустимост на подадена от Х. Х. жалба срещу писмо изх. № ДД-4-Б-03.656-/1/ от 19.11.2015 г. на кмета на община Севлиево. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗУЕС управителят продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управител. Независимо, че мандатът на вписания като управител на ЕС Х. К. Х. през 2010 г. е изтекъл, до избора на нов управител той има правомощие по закон да представлява ЕС. О. повече, както е посочил съдът, представен е протокол от общо събраните на собствениците от 20.01.2016 г., с който Х. е упълномощен да обжалва отказа за определяне на прилежаща площ към сградата на ЖСК. Основателни са възраженията на касационните жалбоподатели, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е назначил съдебно-техническа експертиза за преценка на техническите показатели и критериите по Приложение № 1 към Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В мотивите си съдът е повторил изводите на административния орган, посочени в оспорения административен акт. В случая обаче са необходими специални знания за преценката на тези изводи на административния орган. За да се отговори на молбата на ЕС, трябва да бъдат извършени измервания на височини и отстояния на сгради, което може да се извърши от специалист. Това се налага и за да бъдат убедени страните по делото, че исканията и възраженията им са преценени от компетентно техническо лице. Касационната инстанция не е в състояние да прецени доводите на страните, без помощта на заключение на експерт, който да провери конкретните технически показатели на сградата на ЖСК "И. В." и да ги съпостави с изискванията на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Предвид тези съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на същия съд в нов състав при спазване на указанията, дадени в настоящото решение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд