Решение № 4767 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4305/2017 г.

Решение № 4767 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4305/2017 г., VI о., докладчик председателят Мариета Милева Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "М. Б." ЕООД, гр. С. против решение № 581/31.01.2017 г., постановено по адм. дело № 83/2016 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 1040-21-94/30.11.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С. - град, с което е потвърдено разпореждане № 18374 от 14.10.2015 г. на длъжностното лице по осигуряването при ТП на НОИ - С.- град, поправено с разпореждане от 09.11.2015 г. на същия орган, за приемане на декларираната злополука, настъпила на 30.04.2015 г. с Д. Е. М., за трудова. Жалбоподателят поддържа че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено, като му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - С.- град оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответникът - Д. Е. М. също оспорва жалбата. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения. Решението на Административен съд - С. - град е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. Законосъобразно е заключението, че решението на административния орган е постановено в границите на компетентност на издателя, очертани с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "г" от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и при спазване изискванията за форма, предвидени в чл. 117, ал. 3 от кодекса. Решението на директора на ТП на НОИ- С.- град е писмено и съдържа фактическите и правни основания за издаване на акта. Изложени са подробни съображения относно причините и обстоятелствата, при които е настъпило увреждането на Д. М., както и аргументи, поради които травматичното засягане на здравето на лицето следва да се приеме за трудова злополука. Подробни данни за причините и обстоятелствата, при които е настъпило увреждането на М. се съдържат и в протокола от 05.10.2015 г., съставен при разследването на злополуката. Този документ е част от преписката и към него изрично препраща разпореждането от 14.10.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, поради което фактите в протокола следва да се възприемат като част от мотивите на административния акт. Правилно първоинстанционният съд приема, че при издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След като настъпилата с М. злополука е декларирана от пострадалия, директорът на ТП на НОИ- С. - град разпорежда да се извърши разследване. Последното е проведено от комисия, съставена съгласно изискванията на чл. 8 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, а резултатите от разследването са обобщени в протокол № 13 от 05.10.2015 г., със съдържанието по чл. 10, ал. 1 от наредбата, в който са посочени изброените в текста обстоятелства и факти. Въз основа на данните от протокола и досието длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане № 18374 от 14.10.2-15 г., поправено с разпореждане от 09.11.2015 г., с което приема злополуката за трудова. Поради изложеното настоящата инстанция намира, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на процедурата и заключението на административния съд в този смисъл следва да бъде споделено. Изводите на първоинстанционния съд, че материалноправните изисквания на чл. 55, ал. 1 КСО са осъществени, също са направени в съответствие с нормативната уредба. Правилно съдът приема, че внезапното травматично увреждане на осигуреното лице, настъпило при напускане на работното място, определено по съществуващо трудово правоотношение и причинило неработоспособност на пострадалия, следва да се приеме за трудова злополука по смисъла на посочения текст. По делото е установено, че ответникът Д. М. и жалбоподателят "М. Б." ЕООД, гр. С. на 04.11.2013 г. сключват трудов договор, с който М. е назначен на длъжност "диспечер". На 30.04.2015 г. при явяването си на работа, М. е извикан за разговор от ръководителите на отдела. Разстроен от констатациите на ръководството по повод работата му, М. заявява, че не се чувства добре и напуска предприятието. При опит да го спрат на изхода, двама служители на дружеството му причиняват контузия на раменния пояс и мишницата, довела до временна неработоспособност (амб. лист № 2477 от 30.04.2015 г., потвърден с решение на ЛКК от 28.05.2015 г. и с експертно решение на ТЕЛК от 10.08.2015 г.). При тези факти правилно съставът на първоинстанционния съд приема, че изискванията на чл. 55, ал. 1 КСО са изпълнени. Разпоредбата на цитирания текст дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Тълкуването на текста налага извод, че фактическият състав на трудовата злополука включва следните законови предпоставки: увреждане на здравето на осигуреното лице; това увреждане да е настъпило внезапно; увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; увреждането да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и функционална връзка между увреждането на здравето и условията на труд. В случая след съвкупен анализ на доказателствата и при правилно тълкуване и прилагане на разпоредбата административният съд приема, че изброените предпоставки са изпълнени: увреждането на здравето на осигуреното лице, довело до временната му неработоспособност, е настъпило внезапно, при напускане на мястото, на което служителят изпълнява задълженията си в рамките на трудовото правоотношение. Доводите на касационния жалбоподател, че увреждането на здравето на осигуреното лице не е настъпило по описания в протокола за разследване на злополуката начин, правилно са приети от съда за неоснователни. Механизмът на настъпване на увреждането е установен от обясненията на пострадалия и от показанията на свид. Х., също служител в дружеството- работодател, както и от представената медицинска документация, която установява, че увреждането може да бъде причинено по описания от пострадалия и свидетеля начин. Показанията на свид. К. и Й. правилно са преценени от съда съвкупно с останалите доказателства, като е съобразена евентуалната заинтересованост на двамата очевидци от изхода на спора. Освен това единственият касационен довод е за неправилно приложение на материалния закон, поради което съображенията относно интерпретацията и кредитирането на доказателствата, не следва бъдат обсъждани от настоящата инстанция. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че внезапното увреждане на здравето на Д. М., довело до неработоспособност е трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Ето защо като достига до заключение в този смисъл, приема, че не са налице изключващите предпоставки на чл. 55, ал. 3 КСО и отхвърля жалбата против административния акт, съставът на Административен съд С. - град постановява решение при правилно приложение на материалния закон. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото в касационното производство (договор за правни услуги), касационният жалбоподател следва да заплати на ответника М. сумата 800.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. Поради всичко изложено настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,