Решение № 6214 от 12.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Арменкова срещу Решение 204/06.02.2023 г. на Административен съд (АС) Пловдив постановено по адм. дело 2551/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Арменкова против Заповед Л-3151/2 от 05.08.2022 г. на главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН) и М. Арменкова е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е взел предвид всички нарушения при издаването на заповедта, с което е нарушил служебното начало. Подробно излага какви нарушения са допуснати от органа. Сочи, че съдът е коментирал доказателство, което не е представено по делото видеоматериали от охранителните камери на фирма Еконт от офиса, намиращ се на автогара Родопи , поради което неправилно е приел за доказано нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Твърди, че по делото няма доказателства за идентичността на получения телефон от Еконт , вкл. дали е получен телефон, и този който Арменкова е оставила в дежурната стая на затвора. Съдът не е обсъдил и ценил свидетелките показания. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което се отмени Заповед Л-3151/2 от 05.08.2022 г. на главния директор на ГДИН. Претендира всички направени в хода на производството разноски, вкл. адвокатско възнаграждение. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Попов. Ответникът по касация Главният директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията не изразява становище по касационната жалба. Постъпил е писмен отговор от Т. Чолаков старши юрисконсулт при ГДИН към Министерството на правосъдието (МП), в който не е уточнено от името на кой от упълномощилите го правни субекти ГДИН или главен директор на ГДИН е подаден писменият отговор. Юрисконсулт Чолаков оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да се остави в сила. В съдебно заседание писмения отговор се поддържа от юрк. Василева. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е Заповед Л-3151/2 от 05.08.2022 г. на главния директор на ГДИН, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 8 и т. 13, чл. 204, т. 3, чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР на младши инспектор М. Арменкова надзирател ІІ-ра степен в Затвора гр.[ населено място], ІІ-ра категория, е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното ѝ правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното: М. Арменкова е заемала длъжността надзирател II-ра степен в Затвора [населено място], II-ра категория, със специфично наименование младши инспектор . С длъжностната характеристика за длъжността НАДЗИРАТЕЛ II-I степен в затвор III-I категория е запозната на 02.03.2017г., срещу подпис, а с Етичен кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция Охрана и Главна дирекция Изпълнение на наказанията към Министъра на правосъдието (Етичен кодекс ГДИН), утвърден от министъра на правосъдието със Заповед ЛС-04-4 от 02.01.2018г., на 25.01.2018 г. Изготвена е Докладна записка с рег. 6500 от 25.11.2021 г. от А. Такев - инспектор IV-та степен, Вътрешна сигурност в Затвора [населено място], адресирана до началника на Затвора [населено място], относно получена информация, че на 25.11.2021 г. служител от надзорния състав ще внесе срещу заплащане мобилен телефон на лишен от свобода. Забранената вещ (мобилен телефон), предназначена за внасяне в затвора, се намира в служителя и най-вероятно сутринта на 25.11.2021 г. ще бъде предадена на лишен от свобода. Информацията е проверена и потвърдена и с нея са запознати представителите на Главна дирекция Национална полиция в МВР (ГДНП). Предложено е извършване на проверка на личния състав, непосредствено преди застъпване на новото отделение в дежурство. Със Заповед Л-2957 от 25.11.2021г. на началника на Затвора - [населено място], е наредено да бъде извършен личен обиск на 25.11.2021 г. на служителите от надзорно-охранителния състав (НОС), застъпващи в наряд от второ отделение, както и претърсване на багажа им. Определени са лицата, които да извършат обиска на лицата и претърсването на багажа. За изпълнението на посочената заповед са изготвени три броя докладни записки от 25.11.2021г. Съставени са общо 11 броя протоколи за претърсване, обиск и изземване от 25.11.2021г., в това число и на Арменкова, според който протокол Не са открити забранени вещи и предмети . Снети са общо 8 броя обяснение от обискираните служители. Изготвена е Докладна записка с изх. 6503 от 25.11.2021 г. от инспектор А. Такев, адресирана до главния директор на ГДИН, съдържаща информация за извършената на 25.11.2021 г. година проверка в Затвора [населено място ]и действията на Арменкова в рамките на проверката. Изготвено е Предложение за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина с рег.6507 от 25.11.2021 г. от началника на Затвора [населено място], адресирано до главния директор на ГДИН, относно резултатите от извършената в затвора проверка на 25.11.2021 г. и приетото за установено наличие на данни за нарушение на чл. 203, т. 7 и т. 13 ЗМВР. Със Заповед Л-4160 от 25.11.2021г. на изпълняващ длъжността главен директор на ГДИН, е образувано дисциплинарно производство срещу М. Арменкова; назначен е дисциплинарно разследващ орган (ДРО); определен е срок за приключване на дисциплинарното производство; Арменкова е временно отстранена от заемната длъжност в затвора. Със заповедта М. Арменкова е запозната на 25.11.2021 г. От Протокол за доброволно предаване от 25.11.2021 г. съдът е установил, че М. Арменкова доброволно е предала: мобилен телефон - черен на цвят, марка NOKIA , модел ТА-1205, със серийни IMEI 1: 354224101806089, IMEI 2: 354224101806097, ведно със SIM-карта на VIVACOM с 151012747. На Първо районно управление (I-во РУ) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив са изпратени материали за извършване на проверка за наличие на евентуални данни за престъпление по чл. 301 от НК, като е образувана преписка ЗМ799/21 г. Установено е, че със Заповед Л-3363/2 от 12.08.2016г. на главния директор на ГДИН, на основание чл.13, ал. 2, т. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е наредено стриктно да се спазва разпоредбата на чл. 315, ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), забраняваща на служителите от надзорно-охранителния състав да държат в себе си и да ползват лични мобилни телефони по време на изпълнение на служебните си задължения в затвора. Към дисциплинарната преписка са приложени обяснения от служители на Затвор [населено място], както и от М. Арменкова. Установено е, че М. Арменкова е изслушана от ДРО на 26.01.2022 г., както и че с Постановление на прокурор от Окръжна прокуратура (ОП) - Пловдив, е отказано да се образува досъдебно производство по преписка 9137/2021г. по описа на ОП - Пловдив за 2021 г., по преписка ЗМ799/21 г. по описа на I-во РУ в ОД на МВР- Пловдив. Изготвена е Обобщена справка с рег.1166 от 09.03.2022 г. от ДРО, назначен със Заповед Л-4160 от 25.11.2021 г., според която справка, ДРО намира, че от събраните материали може да се направи обоснован извод за наличие на действия, които са в разрез с етичните норми за поведение. Решаващият съд е възпроизвел съдържанието на обобщената справка в решението си. С обобщената справка М. Арменкова е запозната на 09.03.2022 г. Запозната е и с правото да даде допълнителни обяснения в срок до 24 часа. На 10.03.2022 г. по преписката постъпва възражение с вх.1860 от г-жа Арменкова, адресирано до главния директор на ГДИН, чрез началника на Затвора [населено място], според което възражение предложението на ДРО за налагане на дисциплинарно наказание уволнение е необосновано, незаконосъобразно и неправилно. Обобщената справка постъпва в ГДИН на 17.03.2022 г. и върху същата е обективирана резолюция Запознат съм от 17.03.2022 г. Изготвено е Становище по чл. 207, ал. 12 ЗМВР с Рег.1327 от 17.03.2022г. от ДРО. Предлага се, на основание чл. 207, ал. 12 ЗМВР, във връзка с чл. 194, ал. 2, т .4 и чл. 203, ал. 1, т. 8 и т. 13 ЗМВР на М. Арменкова да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение . Становището е постъпило при главния директор на ГДИН на 17.03.2022 г. Върху същото е обективирана резолюция Запознат съм от 17.03.2022 г. Изготвена е Покана за даване на писмени обяснения с Рег. 3492 от 23.03.2022г. от главния директор на ГДИН, с която на г-жа Арменкова се дава възможност в срок от 3 дни да представи писмени обяснения, както и да посочи доказателства за твърдените от нея факти и обстоятелства. Поканата е връчена на адресата на 19.07.2022 г. От Протокол с Рег.3819 от 22.07.2022г., съставен от служители на Затвора [населено място], съдът е установил, че до 13:30 ч. на 22.07.2022 г. в деловодството на затвора не са постъпили писмени обяснения от М. Арменкова. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал гласни доказателства показанията на свидетелите И. Сидеров и В. Белев, които подробно е възпроизвел в решението си. Приел е, че обясненията на свидетелите потвърждават приетото за установено в рамките на проведеното дисциплинарно производство и не опровергават констатациите на ДРО и на ответника в производството. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при проведено в рамките на законоустановения, съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР, срок, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с изискванията за форма, с материалния закон и целта му. Мотивите на съда, за да приеме, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон са следните: Според чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, дисциплинарно нарушение е неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, респективно неспазване на правилата на Етичен кодекс ГДИН. А според чл. 203, ал. 1, т. т. 8 и 13 ЗМВР, тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание уволнение , са: злоупотреба с власт или доверие, както и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР (ГДИН), уронващи престижа на службата. В случая, настоящият състав на съда намира, че установеното от фактическа страна, подробно описано в оспорената заповед, както и в Обобщена справка с Рег.1166 от 09.03.2022 г. и в Становище по чл. 207, ал.12 от ЗМВР с Рег.1327 от 17.03.2022 г., а именно: В периода от 22.11.2021 г. до 25.11.2021 г. жалбоподателката Арменкова, чрез В. Герасимов - неин пастрок, поддържа нерегламентирани контакти с [Ферхан Ф. Ферарад, близък на лишени от свобода, като на 25.11.2021 г. прави опит да внесе неразрешена вещ - мобилен телефон, марка НОКИА , модел ТА-1205 в Затвора [населено място], предназначен за лица, лишени от свобода изтърпяващи наказание в същия затвор. На 23.11.2021 г. Ф. Ферад е инструктиран от свой познат (Н.), изтърпявал наказание в Затвора [населено място], да изпрати мобилен телефон по Еконт и 100,00 лв. по Изи Пей , на името на г-н В. Герасимов, за да може мобилният телефон да пристигне при него в Затвора [населено място]. И двете пратки (мобилен телефон и паричен превод) са взети на следващият ден (24.11.2021 г.) в часовия интервал 17:25 - 17:36 часа. При получаването на колетната пратка в офиса на Еконт присъстват жалбоподателката Арменкова и В. Герасимов, като младши Арменкова е взима мобилния телефон. Според предоставени видеоматериали от охранителните камери на фирма Еконт от офиса, намиращ се на автогара Родопи (неприложени по делото), е видно, че Арменкова показва мобилния си телефон, с кратко текстово съобщение SMS, с който потвърждава, за наличие на доставена пратка в офиса на Еконт , а В. Герасимов се разписва на формуляра за получаване на самия таблет. Паричните средства са получени от Герасимов на 24.11.2021 г., за което е издадена разписка 0700014379229887 от служителка на Изи Пей . На 25.11.2021 г., Арменкова влиза през пост 1 (централен вход) в корпуса на Затвора - [населено място] категория и се насочва към дежурната стая, където оставя мобилния телефон, марка Нокиа , модел ТА-1205 , а не в обособените за това шкафчета, в стая, съседна на дежурната и в нарушение на Заповед Л-3633/12.08.2016г. на главния директор на ГДИН. Информацията, че в Затвора - [населено място] ще бъде внесен телефон от служител срещу заплащане е постъпила предварително от инспектор А. Такев, за което са уведомени началника на затвора и служителите от С ООМЛС в ГД НП на МВР в Затвора [населено място]. Със Заповед Л-2957 от 25.11.2021г. на началника на Затвора - [населено място] е наредено извършване на обиск на служители от надзорно-охранителния състав, застъпващи в наряд на 25.11.2021 г., включително и на жалбоподателката Арменкова, като съгласно ежедневната ведомост на служителите от НОС за 25.11.2021г. Арменкова следва да застъпи редовна смяна за времето от 08:00 часа до 16:30 часа. Арменкова закъснява с няколко минути и не участва в сутрешния инструктаж на наряда. Проверката е извършена с техническо средство, представляващо металдетектор, от определените служители, като Арменкова е проверена от инспектор В. Белев - главен надзирател IV-та степен в Затвора [населено място]. По данни на служители от НОС, намиращи се около пост 1, от инспектор А. Ташев - разузнавач в С ООМЛС в Затвора - [населено място], както и по обяснения на Арменкова, донесеният от нея мобилен телефон, оставен в дежурната стая, започва да звъни (включва се аларма), при което Арменкова не успява да я спре и се е опитва да разглоби телефона. На зададените ѝ въпроси какъв е този телефон , от къде е телефона , Арменкова дава различни и неадекватни устни обяснения. Предава доброволно мобилния телефон на служители от С ООМЛС в Затвора - [населено място]. Поведението на Арменкова следва да се квалифицира като злоупотреба с доверието на органа по назначаването ѝ. Злоупотребата с доверие е осъществена, след като на Арменкова е възложено изпълнението на определени функции и задачи на служител от надзорно-охранителния състав в Затвора [населено място], като преднамерено и неправомерно се възползва от служебното си положение за извличане на лична облага, с което накърнява доверието на органа по назначаването. От събраните писмени доказателства се установяват съзнателното ѝ поведение, обективирано в получаването на парични средства в размер на 100,00 лева за лична облага, в качеството ѝ на надзирател II-ра степен , от близки на лишен от свобода, за да извърши неправомерни действия по служба (да внася неразрешени вещи и предмети на лица, лишени от свобода, изтърпяващи наказание в Затвора -[населено място]). С действията си Арменкова нарушава чл. 16, чл. 21, чл. 43 и чл. 50 от Етичен кодекс ГДИН, представляващо дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. т. 8 и 13 от ЗМВР, за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че е доказано наличието на фактическо основание, послужило за издаване на оспорената по делото заповед, а именно неспазване на правилата на Етичен кодекс ГДИН, представляващи тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. т. 8 и 13 от ЗМВР, при наличието на което фактическо основание следва да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение . Съответно, оспорената по делото заповед е издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗМВР, във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, и на Етичен кодекс ГДИН. Мотивите на решаващия съд са буквално възпроизведени в настоящото решение, като са премахнати само посочените страници от досието на делото. Решението е неправилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които е установил фактите по делото, като фактическата обстановка е подробно описана. Решаващият съд е изложил правилни и обосновани съображения, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган. Мотивите му относно материалната законосъобразност на оспорваната заповед обаче са необосновани (на практика такива липсват), което е пречка да се провери тяхната правилност от настоящата инстанция. При съпоставка на посоченото от административния орган в Заповед Л-3151/2 от 05.08.2022 г. и мотивите на съда изложени в съдебното решение е видно, че при преценка на материалната законосъобразност на оспорваната заповед, решаващият съд буквално е преповторил изложеното в заповедта, без да направи собствени правни изводи. Бланкетно приетото от съда, че е доказано наличието на фактическо основание, послужило за издаване на оспорената по делото заповед, а именно неспазване на правилата на Етичен кодекс ГДИН, представляващи тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. т. 8 и 13 от ЗМВР, при наличието на което фактическо основание следва да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение . Съответно, оспорената по делото заповед е издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗМВР, във връзка с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, и на Етичен кодекс ГДИН не покрива изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съдът при преценка на материалната законосъобразност на обжалваната заповед изобщо не е направил собствен анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, като направеното в касационната жалба възражение за това се явява основателно. Основателно е и възражението, че съдът се е позовал на несъбрани по делото доказателства видеоматериали от охранителните камери на фирма Еконт от офиса, намиращ се на автогара Родопи , за които изрично в решението е посочено, че не са приложени по делото. Това е следствие от липсата на собствен анализ на съда на събрания доказателствен материал и буквалното възпроизвеждане на текста на оспорената заповед. Това е и причината в касационната жалба възраженията да са основно относно допуснатите нарушения от административния орган, а не от съда. Съдът не може и не следва да основава изводите си на неприложени по делото доказателства. При липса на приложени видеоматериали е неясно на какво се основат констатациите на съда. Същият не може и не следва да не излага собствени изводи по установените от самия него факти. Решаващият съд не е посочил приел ли, че жалбоподателката е извършила вменените и дисциплинарни нарушения и въз основа на кои доказателства обосновава този извод, колко нарушения (едно или две) приема, че е извършила г-жа Арменкова, съответно ако са две приложена ли е разпоредбата на чл. 197, ал. 3 ЗМВР от органа. Не е обсъдено дали нарушението/нарушенията правилно са преценени като такова/такива по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, съставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 8 и т. 13. Съответно не е обосновано дали и защо тежкото нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 8 е дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР. Не е обсъдено налице ли са доказателства, съответно изложени мотиви от органа, дали е налице уронване престижа на службата, доколкото това е квалифициращият елемент на нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за разлика от нарушението по чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР. Не е обсъдено спазени ли са изискванията на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Излагането за първи път на съображения от касационната инстанция по всички тези въпроси би лишило страните от една инстанция и би обезсмислило касационната проверка, тъй като съгласно чл. 220 АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В случая при установени от съда факти липсват прилагане на материалния закон. Върховният административен съд е посочил в практиката си, че: Решаващата, правораздавателната дейност на съда се осъществява чрез установяването на два елемента - на фактически, и на правен. Фактическият елемент е пълното и правилно установяване на фактите по делото. Правният е подвеждането на фактите към приложимата правна норма. В закона това изрично е обективирано в изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и чл. 146 АПК. Правното основание и фактите по делото са двата елемента на правния силогизъм, който съдът трябва да реши, за да изпълни задължението си да даде защита на засегнатите права и интереси. Поради това чл. 172а, ал. 2 АПК изисква към решението си съдът да изложи мотиви, в които да се посочат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. - решение 502 от 19.01.2015 г. по адм. дело 5219/2014 г. на ВАС, VII о. Настоящият касационен състав се придържа изцяло към тези съображения. Отделно от това следва да се отбележи, че изводите на решаващия съд, че е спазен срокът по чл. 195, ал. 1 ЗМВР са неотносими към спора, защото се касае за тежко нарушение на служебната дисциплина, за които нарушения са приложими сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Освен това при преценката дали е спазен срокът за налагане на дисциплинарното наказание, от решаващият съд въобще не са обсъдени доказателствата (представените болнични листове), че служителката е била в отпуск по болест. Неправилно съдът е приел, че срокът по чл. 195, ал. 1 тече от постъпването (на 05.08.2022 г.) на последната част от преписката (екземпляр 1 от покана рег. 3492/23.03.2022 г. и протокол рег. 3819/22.07.2022 г.) при ответника. В случая покана рег. 3492/23.03.2022 г. е поканата, която ДНО е отправил до дисциплинарно обвинения служител за даване на писмени обяснения, на основание чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Същата се изпраща след като материалите са постъпили при ДНО и същият се е запознал с тях. Протокол рег. 3819/22.07.2022 г. е протоколът, с който е удостоверено, че служителката не е дала писмени обяснения. От датата на постъпването на същите при ДНО не следва да се преценява спазването на срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Съгласно изричната разпоредба на чл. 196 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Съдебната практика приема, че материалите постъпват при ДНО с представянето на обобщената справка и становището изготвени от ДРО. От този момент следва да се преценява спазването на срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила са съществени и представляват касационно основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере непредставените по делото видеоматериали от охранителните камери на фирма Еконт от офиса, намиращ се на автогара Родопи , съответно да изложи какви относими към спора факти се установяват от тях, да обсъди всички представени по делото писмени и гласни доказателства заедно и поотделно и изложи обосновани правни изводи по всички основания по чл. 146 АПК. При новото разглеждане ще следва да се обсъдят и доводите и възраженията, изложени в касационната жалба във връзка със законосъобразността на административния акт. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция, същите следва да се съобразят от първоинстанционния съд при решаване на спора по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение