Решение № 4559 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8282/2012 г.

Решение № 4559 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8282/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Началника на Митница Пловдив, подадена чрез юрисконсулт Василева, срещу Решение № 1158 от 17.05.2012 г. на Пловдивски административен съд по адм. дело № 3093 по описа за 2011 г., с което по жалба на "Садат" ООД е отменено Решение № 1692 от 4.11.2011 г. на началника на митница Пловдив, с което на основание чл. 201, § 1, буква "а" и § 2 от регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, във връзка с чл. 201, § 3 и чл. 214, § 1, чл. 232, § 4, б. "б" от регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС за стока № 1 по ЕАД № 10BG003000H0155002 на "Садат" ООД е определен ДДС за довнасяне в размер на 5510,11 лева, ведно с прилежащите лихви за забава, считано от поставянето на стоките под режим - 7.10.2010, както и е постановено да се извършат корекции по ЕАД-то в съответствие с кл. 20 "Условия на доставката", кл. 22 "Валутна и обща фактурна стойност", кл. 23 "Валутен курс", кл. 42 "цена на стоката" - 7920, кл. 45 "Уточняване" - 11613,57, кл. 46 "статистическа стойност" и кл. 47 "Изчисляване на вземанията" като незаконосъобразно. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се да бъде отменено решението на АС - Пловдив и вместо него бъде постановено друго, с което бъде потвърдено оспореното митническо решение. Ответникът - "Садат" ООД чрез юрисконсулт Гацова оспорва касационната жалба. В писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски. Заинтересованата страна - Директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - Пловдив е било посоченото по-горе решение на началника на Митница Пловдив, с което по ЕАД № 10BG003000H0155002 на "Садат" ООД е определен ДДС за довнасяне в размер на 5510,11 лева, ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим до окончателното погасяване на задължението поради промяна на декларираната митническа стойност. Фактически установено по делото е, че с ЕАД № 10BG003000H0155002/20101007 са поставени под митнически режим - "Допускане за свободно обращение с крайно потребление" стока № 1 - перилен препарат, непригоден за продажба на дребно, с декларирана обща фактурна стойност 10120 евро (19793 лв. по курса за деня). За закупуването на същата са представени търговски фактури № № 923632-В и 923632-А от 30.09.2010 г. на стойност 10120 евро. За установяването на фактите от значение за правилното определяне на митническата стойност на стоките, допуснати до свободно обращение с различни ЕАД, включително и този, касаещ процесното решение, е поискано по реда на Спогодба за взаимна административна помощ между правителствата на Р. България и Р. Турция, извършването на проверка от компетентните турски органи на представените пред българските митнически органи търговски документи, касаещи осъществената вносна операция - писмо рег. № 4400-0007 от 28.02.2011 г. В отговор на отправеното искане от турската страна, е получен отговор със съответните документи към него, включително фактури, представени пред турските власти при оформяне на износа - изпратени до началника на Митница - Пловдив с писмо на зам. директора на Агенция "Митници". При съпоставка на документите се установява, че документите, представени в Митница Пловдив не съответстват на тези, представени пред турската митница при оформяне на износна операция. Митническите органи са приели, че действително договорената между страните цена на стоките по заявения ЕАД е в размер на 30008 щатски долара - цената посочена в представените от турските органи износна декларация и фактура, като действително уговорените условия на доставката са тези в представените от турските органи документи, при което при определяне на митническата стойност съгласно чл. 29 от Регламент 2913/92 г. са прибавени и транспортните разходи. При така приетото, митническата стойност на стоките по ЕАД 10BG003000H0155002/20101007 е определена на 44733,53 лв., изчислени по курса на долара за митнически цели към момента на регистрация на ЕАД плюс транспортните разходи, доколкото в износната декларация е посочено условие на доставката FОВ Истанбул. При тази митническа стойност размерът на следващия се ДДС за вносната операция е определен на 9508,71 лв. и е определено допълнително вносно митническо задължение в размер на 5550,11 лв. - ДДС, определено на база елементите на облагане и изчислено по реда на чл. 214, § 1, б. "б" от Регламент 2913/92 г., като на основание чл. 232, § 1, б. "б" от същият регламент са начислени лихви за забава. За да отмени оспорения пред него акт на митнически орган, административният съд е приел, че актът е немотивиран и материално незаконосъобразен, тъй като не е ясно какви доказателства са мотивирали органа да даде приоритет на документацията, представена от износителя пред турската митническа агенция, тъй като не съдържат издаден от турските власти официален документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила за конкретни факти, опровергаващи изцяло автентичността на представените от "Садат" ООД търговски фактури. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". При така установената с надлежни доказателства договорна и платена стойност на внесените стоки и при липсата на доказателства от страна на митническите органи за определяне на нова митническа стойност, правилни са изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразно преминаване към определяне на митническата облагаема стойност по алтернативните методи, посочени в чл. 36 и сл. от ЗМ, респективно чл. 30 и 31 от Регламент № 2913/92 на Съвета, след като е безспорно установено, че същата е декларирана в размера по чл. 35, ал. 1 от ЗМ, а именно - договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, съответно по чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета. Страните по делото не спорят, че процесните стоки са внесени на територията на България от Турция. Спорът е относно посочената с ЕАД цена, представляваща договорена цена и за която "Садат" ООД твърди, че е реално платената. При неоспорени от митническия орган фактури, приложена към процесния ЕАД, настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос. Процесните фактури, издадени от износителя, представените счетоводни документи, както и представените документи за установени между износителя и вносителя договорни отношения, са достатъчни за установяване, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е установената за плащане и реално платената цена, в която са включени и транспортните разходи до Пловдив, поради посочено условие "СРТ Пловдив". С оглед разпределението на доказателствената тежест и при липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат" ООД, следва да се приеме, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, §1 от МКО е различна от декларираната. Съдът намира, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от жалбоподателя, поради което не са налице и условията чл. 32, § 1, б. "д" от МКО за увеличаването и с транспортни разходи. С оглед разпределението на тежестта на доказване, върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т.е. че платената или подлежаща на плащане цена е по-висока от декларираната от вносителя и че условията на доставката са с транспортни разходи за купувача. По делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена. С оглед на изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане на "Садат" ООД следва да се присъдят 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение