Решение № 14307 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13677/2019 г.

Решение № 14307 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13677/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на заместник кмета на Община Септември, чрез адв. Иванов, срещу решение № 618 от 16.10.2019 г., постановено по адм. дело № 1126/2018 г. по описа на Административен съд– Пазарджик. С доводи за неправилност и необоснованост на решението, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът Ф. Б., чрез адв. Лулчев, в писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение като законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно и предлага да бъде отменено. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - основателна. С обжалваното решение е отменена по жалбата на Ф. Б., подадена от неговата майка Н. Бързакова, заповед № 1684 от 13.11.2018 г. на заместник кмета на Община Септември, с която на основание чл. чл. 225а, ал. 1 и 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "двуетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда" в УПИ IV – 179, кв. 95 по плана на [населено място], [община] и преписката е върната за ново произнасяне при условията на чл. 168, ал. 5 от АПК. Прието е, че заповедта е постановена при допуснато съществено нарушение на административно- производствените правила, тъй като не е надлежно уведомен за участие в производството Бързаков, който е бил непълнолетен, а не малолетен в хода на административното производство, поради което уведомяването на неговата майка съставлява нарушение на правото му на защита. Така постановеното решение е незаконосъобразно. Решението е мотивирано с действащата правна норма на чл. 168, ал. 4 от АПК /ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г. /, съгласно която "Съществено нарушение на административно производствените правила при всички случаи е когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт". Констатирането на такова нарушение води до уредените в ал. 5 на същата разпоредба последици, а именно: "Когато съдът установи наличието на съществено нарушение на административно производствените правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 и 5". В тази връзка липсва произнасяне по същество в обжалваното решение, тъй като заповедта е отменена на визираното по-горе формално основание. Позовавайки се на новата норма на чл. 146, ал. 4 и ал. 5 от АПК, административният съд не е съобразил, че в ЗУТ има специална уредба по отношение на процедурата за установяване наличието на незаконен строеж /чл. 225а, ал. 2 /, която изисква изготвяне на констативен акт и дава изричното право на възражение на заинтересованите лица. Адресата на процесната заповед, с която приключва производството по установяване и премахване на незаконния строеж, не само е уведомен надлежно за изготвения констативен акт, чрез неговата майка, а е подал възражение лично и със съгласието на майка си /подписано и от двамата/ с вх. № 9400-2128-11/19.10.2018 г., приложено по административната преписка. Предвид изложеното, решаващият правен извод на съда за незаконосъобразност на заповедта, поради допуснато съществено процесуално нарушение се явява незаконосъобразен, поради което решението следва да бъде отменено и делото - върнато за ново произнасяне по същество от друг състав на същия съд по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 220 от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,