Решение № 3704 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6418/2012 г.

Решение № 3704 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6418/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пламена Славчева Панова против решение № 1155 от 05.03.2012 г. по адм. дело № 11471/2011 г. на Административен съд -София - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед рег. № 1598/08.09.2011 г., издадена от главен полицай при СПС -ООП- СДВР, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 21 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) е постановено задържането й за срок от 24 часа. Жалбоподателката поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са взети предвид допуснатите нарушения във формата на акта и обстоятелството, че не са налице основания за прилагане на мярката. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е незаконосъобразно. Изводът на съдебния състав, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед не намира опора в нормативната уредба. Действително, оспорената заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР в границите на предоставената съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР компетентност, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата на акта и на материалния закон, които не са отчетени от първоинстанционния съд и са основание за нейната отмяна. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, посочена като правно основание за издаване на заповедта, въвежда основание за задържане, различно от изброените в чл. 63, ал. 1, т. 1-7 от закона и предоставя право на полицейските органи да задължат лица в други случаи определени със закон. Нормата е препращаща, поради което заедно с нея в заповедта следва да се посочат от фактическа и правна страна другите хипотези, при които законът допуска задържането като мярка за административна принуда. В подкрепа на това разбиране на текста е и нормата на чл. 62, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), според която полицейските органи могат да задържат лица в случаите, определени със закон. Следователно позоваването на чл. 63, ал. 1, т. 8 от ЗМВР задължително изисква цитиране и на конкретна законова норма, която предвижда задържане на лицето като мярка за административна принуда. В случая това не е направено. Действително формално в заповедта за задържане заедно с нормата на чл. 63, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е посочен и чл. 21 от ЗООРПСМ. Цитираният текст обаче не представлява основание за прилагане на административна мярка, а дефинира понятието "спортно хулиганство". Следователно правно основание за издаване на процесната заповед не е посочено. Единственото основание за задържане като принудителна административна мярка, предвидено в ЗООРПСМ е възможността по чл. 30, ал. 2 от закона. Прилагането на тази мярка обаче е правомощие единствено на началника на съответното районно полицейско управление. В случая препращане към този текст в заповедта не е направено, а не са изложени факти и обстоятелства, които да водят до извод, че предпоставките на чл. 30, ал. 2 от ЗООРПСМ са изпълнени. Всъщност в заповедта за задържане на Панова не са изложени никакви фактическите основания, които да обосноват прилагане на административната мярка. Поради това настоящата инстанция приема, че заповедта за задържане е издадена в нарушение на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗМВР във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в нея не са посочени фактическите и правни основания за постановяването й, а такива не се съдържат и в останалите документи по преписката. Тези нарушения са съществени, тъй като отсъствието на мотиви води до невъзможност за задържаното лице да реализира правото си на защита. Същевременно този недостатък обосновава несъответствие на издадената заповед и с материалния закон, тъй като не са изпълнени предпоставките за задържане по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателката в нарушение на формалните и на материалноправни изисквания на закона и доводите в касационната жалба в този смисъл са основателни. Ето защо като отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което не кореспондира с нормативната уредба. Това е достатъчно основание за отмяна на съдебния акт, без да се обсъждат останалите доводи на касатора в този смисъл. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК се постанови нов акт по същество, с който заповедта за задържане на Панова да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски пред двете инстанции Столична дирекция на вътрешните работи следва да бъде осъдена да заплати на Пламена Панова сумата 515.00 лв. разноски по делото пред двете инстанции. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,