Решение № 5904 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9942/2018 г.

Решение № 5904 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9942/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Славов, от [населено място], против решение № 1260 от 26.06.2018 г. по адм. дело № 296/2018 г. на Административен съд - Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против решение № 1/10.03.2017 г. изменено с решение № 3/8.06.2017 г. на Комисия по чл. 210 ЗУТ при община Несебър, в частта за ПИ с идентификатор 58431.63.2 по КККР на с. Приселци, община Несебър. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът: община Несебър, редовно призована, не изпраща представител. Ответникът: "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, гр. София, редовно призован, не изпраща представител. От дружеството е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответниците: В. Славов, А. Славова и В. Байчева, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е било Решение № 1/10.03.2017 г. изменено с Решение № 3/8.06.2017 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при община Несебър, назначена със заповед № 151/16.02.2017 г. на кмета на Община Несебър, в частта му за имот с идентификатор 58431.63.2 по КК на с. Приселци, община-Несебър и определеното с него еднократно парично обезщетение на собствениците му за изпълнение на обект: "ВЛ 110 кV за присъединяване на п/ст "Обзор" към ЕЕС", засягащ част от този имот, възлизаща на 2, 155 дка в размер на 2586 лева. За да отхвърли жалбата е прието от съда, че оспореното решение е законосъобразно, тъй като е издадено от надлежно учредена комисия по чл. 210, ал. 1 ЗУТ и при наличие на предпоставките по чл. 64, ал. 4 и 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Отчетено е че паричното обезщетение е въз основа на реалната пазарна цена на имота, респ. на правото на прокарване на описания обект през него, определена от лицензиран оценител, съгласно критериите по чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗЕ. Решението, в обжалваната му част, е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че предмет на оспорване е само решението на комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, вр. чл. 64, ал. 6 ЗЕ, с която е определено еднократното парично обезщетение на собствениците по отношение на ПИ 58431.63.2 по КККР на с. Приселци, община Несебър, засегнат частично от трасето на обект: "ВЛ 110 кV за присъединяване на п/ст "Обзор" към ЕЕС", по влезлия в сила ПУП-Парцеларен план за електропровод, одобрен с Решение № 760/30.09.2009 г. на ОбС-Несебър, а не самото учредяване на сервитут - право на прокарване през този имот по чл. 193, ал. 3 ЗУТ. С оглед на така очертания предмет на оспорване, по делото е установено, че са спазени изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗУТ, вр. чл. 64, ал. 4 и 6 ЗЕ, за извършване оценка по пазарни цени за сервитута на процесния енергиен обект, засягащ имота на касатора. Видно от оценката към административната преписка, същата е извършена от лицензиран оценител по осреднен /тежестен/ коефициент на база оценка по двата метода - приходен и сравнителен, при което справедливата пазарна цена на имота за 1 дка площ е определена на 1200 лева. Спрямо нея пазарната цена на правото на прокарване през процесния имот /2, 155 дка/ е определена на 2586 лева, на колкото възлиза и оценката по оспореното решение. Касаторът не е ангажирал доказателствени средства за оборване на тази оценка. Първоначално, с жалбата до съда, е поискал назначаване на съдебно-оценителна експертиза, но с молба от 24.04.2018 г. до съда е посочил, че не поддържа това си доказателствено искане. Други доказателства не са представени. При тези данни изводите на съда за законосъобразност на оценката и на определеното въз основа на нея парично обезщетение за сервитута, засягащ имота на касатора, са правилни. Оценката по двата метода е пазарна такава, тъй като взима предвид очакваните приходи от имота и анализира извършените сделки с такива имоти в района по пазарни цени. Поради това неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон при определяне на паричното обезщетение. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 193, ал. 4 ЗУТ, тъй като разпоредбата визира учредяване на законен сервитут-право на прокарване на отклонения през държавни или общински имоти, а в случая е налице частен имот. Хипотезите на чл. 193, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ обаче имат предвид последващи действия по учредяване на вещното право, каквото в случая все още нямаме и не е предмет на оспореното решение на комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ. Предмет на това решение е размерът на дължимото парично обезщетение и съдът дължи проверка за законосъобразност само на това обстоятелство. Като неоснователна касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението, в обжалваната му част като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение