Решение № 7714 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10713/2024 г.

Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по искане на Директор на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, подадено чрез процесуален представител за допълване на решение 2348/10.03.2025г., постановено по адм. дело 10713/2024г. на Върховен административен съд, Осмо отделение, като се сочи, че съдът не се е произнесъл по подадена от него частна касационна жалба срещу определение 14948/19.08.2024г., постановено по адм. дело 256/2024г. на АССГ. Твърди се, че частната касационна жалба е била докладвана в с.з., но касационната инстанция е пропуснала да се произнесе по нея. Моли жалбата да бъде уважена. Директор на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител е депозирал и молба за изменение на посоченото по-горе решение на ВАС в частта за разноските. Твърди се, че последните са прекомерни и е следвало съдът да се съобрази с решение на СЕС по дело С-438/22г. Сочи се съдебна практика на ВАС, която приема, че с оглед решението на СЕС посочените в наредба 1 размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да обвързват съда. Предвид горното се моли за изменение на определеното адвокатско възнаграждение на ответната страна за касационната инстанция като се намали размера от 27 480лв. на 100лв. Ответникът Л. В., чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва молбата за изменение на решението в частта за разноските, по изложени доводи и моли да се остави без уважение. По отношение молбата за допълване на решението не изразява становище. ПО ИСКАНЕТО ЗА ДОПЪЛВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО: Искането за допълване на решението е подадена в преклузивния срок по чл. 176, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустимо за разглеждане. Разгледано по същество искането за допълване на съдебното решение е неоснователно. Видно е, че директор на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП е подал частна касационна жалба против определение 14948/19.08.2024г., постановено по адм. дело 256/2024г. на АССГ, с което е оставена без уважение, молбата му за изменение на решението на първоинстанционния съд в частта за разноските. За да постанови своя акт АССГ е приел, че макар и уговореното възнаграждение между РЛ и процесуалния и помощник, обективирано в договор за правна помощ, да надвишава минималния размер предвиден в Наредба 1/07.09.2004г., то предвид постановеното решение на СЕС по дело С-438/22 и предвид действителната правна и фактическа сложност на спора и действителната процесуална активност на пълномощника на РЛ, не са налице предпоставки за редуциране на уговореното адвокатско възнаграждение. Определението е правилно. Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Според правната теория непълно е решението, когато липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. В конкретния случай са налице предпоставките за постановяване на допълнително решение, поради липса на формирана воля от касационната инстанция по предявена пред ВАС частна касационна жалба, но искането е неоснователно. Както е посочено и възприето от първоинстанционния съд, СЕС в свое решение по дело С-438/22 дава правната възможност на съдът по всяко едно дело да извърши преценка относно присъждане размера на адвокатско респек. юрисконсултско възнаграждение дали то да е в минималния размер определен с Наредба 1 или под него с оглед характера на спора и извършените по делото процесуални действия на страните. В конкретния случай се касае за разрешаване на данъчен казус по който процесуалния представител на РЛ е извършвал активни процесуални действия довели до изясняване на спора, който се характеризира и с фактическа и правна сложност. Всички извършени процесуални действия от страна на представителя на РЛ дават основание да се приеме, че уговорения адвокатско хонорар между тях следва да бъде заплатен в пълен размер, като не са налице предпоставки за неговата редукция. Предвид на изложеното настоящият състав приема, че макар молбата за допълване на решението да е допустима, то искането за изменение за отмяна на оспореното определение на АССГ е неоснователно и последното следва да се остави в сила. ПО ИСКАНЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ: Искането е подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, поради което е допустимо за разглеждане. Разгледано по същество, искането е неоснователно поради следните съображения: С решение 2348/10.03.2025г., постановено по адм. дело 10713/2024г. на ВАС, осмо отделение е оставено в сила решение 10066/27.06.2024г., постановено по адм. дело 256/2024г. на АССГ и е осъдена НАП да заплати на ответника по касация сума в размер на 27 480лв., съгласно представения списък с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за реалното изплащане на сумата. При определяне на разноските, касационният състав е съобразил Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22, в което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в Наредбата, размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. С оглед изразеното от касационната инстанция по-горе становище относно характера на делото и извършените по него процесуални действия, не са налице предпоставки за редуциране на определеното адвокатско възнаграждение платимо на касационния ответник по постановеното съдебно решение на ВАС по настоящото дело. Предвид на изложеното настоящият състав приема, че искането за допълване на решението, в частта за разноските е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното Върховният административен съд, Осмо отделение