Решение № 1218 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1560/2016 г.

Решение № 1218 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1560/2016 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. срещу решение от 28.12.2015 г., постановено по адм. дело № 2517/2015 г. по описа на административен съд - П., с което по жалба на А. С. Р. от гр. П. е отменен ревизионен акт № Р-16001314003056-091-001/09.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 695/28.08.2015 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. П., в частта му за допълнително установени задължения за задължителни осигурителни вноски за 2009 г. - ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО в общ размер от 5 107.29 лв. и лихви в общ размер от 3 631.42 лв. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че нормата на чл. 124а от ДОПК е процесуалноправна, а не материалноправна. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА като неоснователно. Претендира се присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - А. С. Р. не изразява становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт в оспорената част за определените на А. С. Р. задължителни осигурителни вноски - ДОО, ДЗПО и ЗОО за 2009 г., и съответните лихви, първоинстанционният съд е приел, че независимо, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е процесуалноправна по своя характер, то това не може да има за последица, приложение с обратна сила на материалноправните разпоредби, към които тя препраща при положение, че това не е изрично предвидено в закона. Позовал се е на практика на ВАС. Д. аргумент в подкрепа на извода за незаконосъобразност на РА в обжалваната част, съдът е намерил в обстоятелството, че в случая не е установено осъществяване на трудова дейност. Посочил, че доходите с недоказан произход не са обвързани с никоя от дейностите по чл. 4 КСО, а дори жалбодателят да е осигурено лице на някое друго основание по чл. 4 от КСО, от това не следва автоматично извод за привързване на недекларираните доходи с дейността на самоосигуряващо се лице. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат. Незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, която е в сила от 15.02.2011 г. е процесуалноправна. Въпросът за установяване на задължителни осигурителни вноски в ревизия по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК е разрешен с тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по тълк. дело № 3/2015 г. Тази разпоредба макар да препраща към процесуални правила определя възникването, съдържанието, изменението, погасяването или прекратяването на субективни права и задължения за осигурителни вноски, не може да се прилага с обратно действие към 2009 г., както е в процесния случай, понеже нейното действие се разпростира след 15.02.2011 г. В този смисъл е и посоченото решение по тълкувателното дело. Въпреки, че съдът не е съобразил това, отменяйки РА, макар и по други съображения, е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да се остави в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Водим от горното и основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение