Решение № 10102 от 22.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4745/2010 г.

ВАСПетчленен състав22.07.2010 г.докладчик Милка Панчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1269/01.02.2010 г., постановено по адм. д. № 10915/2009 г. по описа на Върховен административен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10102 от 22.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4745/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1269/01.02.2010 г., постановено по адм. д. № 10915/2009 г. тричленен състав на Върховен административен съд е отменил решение № 774 от 28.07.2009 г. по преписка № КЗК-43/2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията в частта по точка втора. Отхвърлил е жалбата на "Автобусни превози" АД, гр. Плевен против решение № 774 от 28.07.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-43/2009 в частта по точка първа. Осъдил е Комисията за защита на конкуренцията да заплати на "Автобусни превози" АД, гр. Плевен съразмерно направените по делото разноски от 450 лв. Срещу това решение са подадени касационна жалба от пълномощника на "Автобусни превози" АД гр. Плевен в частта, в която жалбата му е отхвърлена, от Комисия за защита н конкуренцията, в частта, в която административния акт е отменен и касационен протест от Върховна административна прокуратура по отношение цялото решение. Излагат се съображения по същество на спора с молба обжалваното решение да бъде отменено- В съдебно заседание за касатора "Автобусни превози" АД, гр. Плевен се явява адвокат Д. и управителя С., поддържат касационната жалба и молят да бъде уважена. Върховна административна прокуратура чрез прокурор Атанасов поддържа касационния протест по изложените в него съображения. Комисия за защита на конкуренцията се представлява от юрисконсулт Крушкова, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът по делото "Планета транс" ООД гр. Плевен, редовно призован, не се представлява. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира следното: Производството пред КЗК е започнало по молба на "Планета транс" ООД, в която са изложени оплаквания за извършени нарушения по см. на чл. 18, т. 1 и т. 3 от Закона за защита на конкуренцията от "Автобусни превози" АД и се иска санкциониране на дружеството. Според молителя, "Автобусни превози" АД, възползвайки се от господстващото си положение на собственик на автогарата, налага условия за ползването й в нарушение на разпоредбите на Наредба № 33/1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р България и поставя "Планета транс" ООД и останалите превозвачи в неравноправно положение. По административната преписка са установени следните фактически обстоятелства: "Автобусни превози" АД притежава издаден от Министерство на транспорта лиценз за превоз на пътници № 00265/26.04.2000 г., валиден до 26.04.2010 г. Лицензът дава право на дружеството да извършва превоз на пътници на територията на Р България. Съгласно акт за частна общинска собственост № 31167/9.03.1998 г., в капитала на "Автобусни превози" АД е включена Автогара - Плевен (по силата на правоприемство от "Автобусни превози" ЕАД, което от своя страна е правоприемник на "Автобусни превози" ЕООД). Двете дружества нямат маршрутни линии, които се дублират, макар и при различни предписания. Ето защо, услугите, предлагани от двете страни по преписката на пазара за обществен превоз не са взаимозаменяеми за крайните клиенти. След заседание на съвета на директорите на дружеството, проведено на 21.03.2007 г., на което са приети решения във връзка с управлението и ползването на автогарата, ръководството на "Автобусни превози" АД с писмо от 06.04.2007 г. е уведомило "Планета транс" ООД, че е започнала кампанията за подписване на новите договори за автогарово и билетно-касово обслужване в Автогара - Плевен за срок от 01.04.2007 г. до 01.04.2008 г. Жалбоподателят е дал тридневен срок на заинтересованата страна да представи обратно подписан договора, приложен към писмото, с предупреждение, че при неизпълнение няма да бъде допускана до Автогара - Плевен. Съгласно проектодоговора превозвачът дава право и се съгласява изпълнителят ("Автобусни превози" АД) да извършва продажба на билети на билетните каси в Автогара - Плевен от негово име и за негова сметка срещу възнаграждение в размер на 10% от стойността на продадените билети по съответните маршрутни линии. Превозвачът също е длъжен да предостави на изпълнителя за предварителна продажба на билети 50% от наличните места в автобусите от началната спирка и 10 % от наличните места за преминаващи през Автогара - Плевен (чл. 19). В чл. 20 от договора е предвидена изрична забрана за продажба на билети за автобуси, тръгващи от Автогара-Плевен от трети лица, освен от "Автобусни превози" АД. Съгласно чл. 22 от контракта, превозвачът се задължава да заплаща на изпълнителя ежемесечно до пето число такса за билетно-касово обслужване от 2 лв. за всеки курс през месеца. Предвидено е предсрочно прекратяване на договора без предизвестие при забава на плащанията на таксите за билетно касово обслужване и за престой повече от един месец - чл. 26, ал. 2 от договора. Според чл. 27, в случаите на прекратяване на договора поради извършени системни нарушения от страна на превозвача, нов договор се сключва не по-рано от шест месеца, като през това време същият няма право да ползва Автогара - Плевен. С ново уведомително писмо от 24.04.2007 г. "Автобусни превози" АД напомня на "Планета транс" ООД, че определеният срок за подписване на новия договор е изтекъл и го уведомява, че най-късно до 27.04.2007 г. следва да се подпише, в противен случай няма да бъде допускан до секторите в Автогара - Плевен. Видно от данните по преписката, въпреки дадения нов срок от жалбоподателя, същия ден автобусите на заинтересованата страна не са допуснати да влязат в района на Автогара - Плевен. За отказа за достъп превозвачът е сезирал Районна прокуратура Плевен и уведомил ИА "Автомобилна администрация". На 25.04.2007 г., след проверка на РД "АА" е възстановен достъпът на автобусите на заинтересованата страна до автогарата. Поради несъгласие с част от клаузите (някои от тях - изброените по-горе) в предложения договор, "Планета транс" ООД изпратила на "Автобусни превози" АД свой вариант. Независимо от разменената кореспонденция във връзка с подписването на договор за автогарово обслужване, такъв не е подписан към момента на сезиране на КЗК. Към преписката са приложени общо 44 броя договори за автогарово обслужване, подписани между "Автобусни превози" АД и превозвачи, идентични на предложения на "Планета транс" ООД за 2007 г. Жалбоподателят е представил също и договори, подписани от него в качеството му на превозвач, със собственици на автогари, чиито услуги ползва, със сходни клаузи на тези, залегнали в обсъждания договор. След анализ на изложените фактически обстоятелства, КЗК е дефинирала съответния пазар като пазар на услугата предоставяне ползването на съоръженията на Автогара-Плевен и автогарово обслужване на превозвачите, осъществяващи обществен автобусен превоз на пътници по утвърдени междуселищни транспортни схеми с направления, включващи Автогара - Плевен като начална, междинна или крайна спирка. "Автобусни превози" АД е единственият участник на съответния пазар, който е доставчик на услугата, с оглед на което има стопроцентов пазарен дял на същия. Участници са и всички превозвачи, които на базата на сключените договори, ползват Автогара - Плевен при изпълнение на разпределените им маршрути. Вертикално свързан с този пазар е пазарът на услугата обществен автобусен превоз на пътници по утвърдени междуселищни транспортни схеми, която се предоставя от превозвачите, тъй като предоставянето на тази услуга изисква ползването на услугата автогарово обслужване. В тази насока, комисията е разгледала ефекта на действията на "Автобусни превози" АД освен върху съответния пазар, и върху вертикално свързания такъв на услугата на обществен превоз на пътници. Свързващо звено между двата пазара е автогарата. Достъпът до съоръженията й и предлаганите услуги оказва решаващо значение върху условията по превозния договор. Поради това автогарата е определена от комисията като съществено съоръжение на пазара на обществен превоз на пътници по утвърдени междуселищни транспортни схеми. Жалбоподателят, като собственик на съоръжението има възможността да провежда автономна стопанска политика от своите клиенти и фактически може да определя правилата за достъп на автобусните превозвачи до същото. При тези съображения, комисията е извела извод, че "Автобусни превози" АД притежава господстващо положение на съответния пазар и към пазарното му поведение са приложими разпоредбите на чл. 18 от ЗЗК. След анализ на приложените към преписката договори за 2007 г., предложени на превозвачите, комисията е приела, че получаваното от "Автобусни превози" АД възнаграждение за продажба на билети, изчислявано на база стойност на билетите, е определено въз основа на разходите на превозвача, включени във всеки билет, а не отразява направените от самия собственик на автогарата разходи, свързани пряко с предлаганата услуга продажба на билети. При този механизъм на формиране цената за предоставяне на услугата "продажба на билети", комисията е счела, че същата е необоснована. Освен процент от стойността на продадените билети, с договора е въведена и такса за билетно-касово обслужване. Таксата се плаща авансово за всеки курс през месеца, като се изчислява на база брой курсове, които превозвачът ще извърши през месеца, а възнаграждението се изчислява на база цена на билета за съответната маршрутна линия. Комисията е приела, че се касае за два вида плащания за една и съща услуга - продажбата на билети по маршрутите на превозвача от билетните каси на автогарата. Изтъкнала е, че подобно двойно плащане е недопустимо, като в правомощията на собственика на автогарата е да прецени кой от начините за плащане ще приеме за услугата. Комисията е приела също, че нелоялно търговско условие съставлява предвиденото в договора задължение на превозвача да предоставя единствено на собственика на автогарата правото да продава билети на касите си от негово име и за негова сметка. Посочила е, че тази клауза цели елиминиране на участието на превозвача в процеса на продажба на билети, което е нормативно разрешено, и да гарантира на собственика на автогарата получаването на по-голям размер от печалбата от тази дейност и пълна независимост от клиентите. КЗК е квалифицирала като антиконкурентни и клаузите за едностранно прекратяване на договора от страна на собственика на автогарата без предизвестие при забава на плащания и сключването на нов договор след шест месеца, през които превозвачът не може да ползва съоръжението, установената задна дата на влизане в сила на договора - 01.04.2007 г., при което услугите ще се считат предоставени от по-ранен момент и съответно за тях ще се дължи възнаграждение без да се реално получени, задължението на превозвача да престоява след времето на пристигане и до времето за тръгване само на паркинга на автогарата, за което заплаща авансово такса за престой, по същество обективира принудително ползване на още една услуга, която не е задължителна. Комисията е отбелязала, че жалбоподателят, възползвайки се от господстващото си положение е определил кратки срокове за подписване на новите договори от превозвачите. При тези съображения, комисията е квалифицирала пазарното поведение на собственика на автогарата като злоупотреба с господстващо положение в хипотезата на чл. 18, т. 1 от ЗЗК - пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия. С нормата на чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм.) е установена забрана за действия на предприятия с монополно или господстващо положение, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията и/или увреждане интересите на потребителите, като пряко или косвено налагат цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия. В съответствие с изискванията на чл. 56, ал. 2 от Наредба № 33/1999 г. жалбоподателят е предложил клауза, според която текущата продажба на билети да се осъществява само от него (чл. 20, ал. 1) и е въвел проектозабрана превозвачите да предоставят на трети лица извършването на тази услуга (чл. 20, ал. 2). Тези предложения са дефинирани от комисията като недопустими от гледна точка на конкурентното право и противоречащи на принципа на равнопоставеност на страните по договора. Съгласно чл. 56, ал. 2 от наредбата, собственикът на автогара предоставя под наем площ на желаещите превозвачи по чл. 2, ал. 1 да открият собствено гише за продажба на билети, т. е. на лицата, регистрирани като търговци, които притежават лицензия и други документи, изискуеми от закона и от наредбата. Следователно продажбата на билети може да се извършва от собственика на автогарата или от лице, което попада в обхвата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 33/1999 г. Обстоятелството, че "Планета транс" ООД не е заявило желание да му бъде предоставена площ под наем, за да открие самостоятелно гише за продажби, не води до съставомерност на нарушението по отношение клаузите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от договора. Не са налице процесуални нарушения при постановяване на съдебното решение в съответния състав, тъй като производството касае нов административен акт, постановен при новоизяснена фактическа обстановка. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е обосновано и правилно. Водим от горното, Върховния административен съд, петчленен състав,