Решение № 12955 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 223/2011 г.

Решение № 12955 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 223/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Инертстрой Калето" АД гр. Мездра срещу решение № 464/24.11.2010 г. по описа на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело № 307/10 г., с което е отхвърлена жалба срещу Ревизионен акт (РА) № 060900436/11.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, ИРМ Враца, в частта, потвърдена с решение № 133/22.03.10 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни съображения за неправилност на правните и фактически изводи на съда за липса на реалност на доставките. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в потвърдената от решаващия орган част. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е бил (РА) № 060900436/11.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, ИРМ Враца, в частта, потвърдена с решение № 133/22.03.10 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 178 290,90 лв. и са начислени лихви върху задължения по ЗДДС в размер на 7 183,01 лв., за данъчни периоди м. май, юни и юли 2009 г., по издадени фактури от доставчиците ЕТ "Стефан Иванов Иванов - Цанко Петков" и "Нек Строй груп" ООД гр. Мездра, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, поради липса на доказателства за реалност на доставките. За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Основният спор е свързан с реалността на доставката по процесните фактури - № 38/ и фактури № № 42/31.05.2009 г., 43/30.06.2009 г., 44/31.07.2009 г. и 45/31.07.2009 г., издадени от "Нек строй груп" ООД. Съдът е установил пълно фактическата обстановка по делото и е направил обосновани фактически изводи. Установено е, че доставките представляват СМР на обект МВЕЦ "Калето" и представляват съгласно приложените към всяка фактура акт обр. 19, протокол за установяване на извършеното и заплащане - изкоп и зариване на баластра, доставка и полагане на глина, валиране на баластра и глина, изработка на кофраж, доставка и монтаж на арматура и бетон, изкоп в земни площи, кофраж на стени и плоча, водочерпене, грундиране, доставка и монтаж на решетка и метален парапет, ел. инсталация на сградо централа и хидроизолация на сградо централа. Не е било спорно, че обектът, за който са предназначени доставките е изграден върху земя, собственост на касатора, който е също инвеститор и основен изпълнител на обекта. Процесните СМР са изпълнени. Касаторът разполага с кадрово и материално-техническо обезпечение за изпълнение на обекта и в частност на процесните СМР. Процесните фактури са редовно осчетоводени, включени са в месечните дневници за продажби и в СД, доставчиците по тях са регистрирани по ЗДДС лица. Съдът правилно е отделил спорното от безспорното по делото като е приел, че спорният момент е във връзка с възникване на субективно право на касатора за приспадне на данъчен кредит по посочените по-горе фактури. С оглед становищата на страните е явно, че спорният момент е единствено и само реалността на извършените доставки, а именно предоставяне и осъществяване на услугите от двамата търговци, посочени като доставчици на касатора. Първоинстанционният съд е възприел становището на приходните органи за липса на реалност, за което е изложил своите фактически и правни изводи. Така направените изводи са обосновани и законосъобразни. Възникване на данъчно събитие е налице към момента на извършване на услугата - чл. 25, ал. 2 ЗДДС, когато и възниква правото на данъчен кредит. В случай, че няма данъчно събитие не следва да се начислява ДДС, а оттам съответно не е налице и право на данъчен кредит - чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В доказателствена тежест на касатора като лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит, е да установи наличието на всички предпоставки за това, включително и установяването извършването на услугите за СМР от доставчиците. Приспадане на данъчен кредит се дължи само по облагаема доставка. Ето защо се приема, че услугата е реално извършена при наличие на две насрещни престации. Касаторът като възложител заплаща възнаграждение за извършеното от изпълнителите. В процесния случай е установено, че и двамата доставчици не разполагат с кадрова и материална обезпеченост за извършване на услугите - СМР. Същите не разполагат нито с квалифицирани строителни работници, нито със специализирана техника за извършване на такива услуги. Тези обстоятелства не са били спорни. Установено е също, че строителните работи са извършвани с техника, собственост на възложителя, както и от персонал - работници и служители, които са в трудови правоотношения с възложителя. Възложените работи не са заплатени от възложителя на първия доставчик - ЕТ "Стефан Иванов Иванов - Цанко Петков" и са заплатени частично на втория доставчик - "Нек Строй груп" ООД. При така установените факти логичен, законосъобразен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд за липса на реална облагаема доставка от страна на двамата изпълнители, доставчици по процесните фактури. Установеното извършване на фактурираните строителни дейности с техника и персонал на възложителя, който е и основен изпълнител и инвеститор на обекта и липсата на заплащане, води до единствения извод, че дейностите не са извършени от двамата търговци, сочени като доставчици, а от касатора - от свое име и в своя полза. По никакъв начин не е доказано, че доставчиците са извършили каквито и да било дейности във връзка с осъществяване на строителството, не се установява дори икономическата необходимост от сключените договори за изработка с тези лица, едното от които (Цанко Петков, собственик на едноличния търговец) е акционер с дял от 30,16% от капитала на касатора и чл. на СД. Налице е целено заобикаляне на закона, тъй като с допустими правни средства се цели неправомерно начисляване на данъчен кредит и ползване на такъв, без реално да са извършени услугите, т. е. без да е налице данъчно събитие. Несъстоятелно е позоваването от страна на касатора, че в случая е налице т. нар. "аутосоринг". Това е подизпълнителска дейност в областта на услугите, при която, за разлика от подизпълнителството, става въпрос за дейност, която се извършва постоянно (договорите, които се сключват са обикновено за по няколко години) и ангажиментът е дългосрочен. поръчителят отделя от себе си дейност/процес, който му е бил присъщ и който по принцип се е извършвал в рамките на самата фирма. Възлагащата компания предоставя за изпълнение на външна компания определени свои вътрешни функции в тяхната цялост, напр. счетоводни и консултантски услуги, управление на човешки ресурси, разработка и поддържане на информационни системи, охрана, дизайн и т. н. Аутосорингът съществува под различни видове - лизинг на персонал, временни назначения, извеждане на персонал във външна организация. Нито един от тези видове не е приложим в настоящия случай, в който не се касае за трайни търговски отношения, във връзка с изнасяне на функция в пълния й обем, а за типична подизпълнителска дейност във връзка с конкретно възложена дейност, етап от строителство. Не се касае и за работа на "ишлеме", при която външна фабрика произвежда с материали на компанията - възложител определена продукция. Изводите на касационния съд са, че касационните оплаквания са неоснователни. При липса на такива данни, както за конкретно извършени дейности, следва изводът, че изпълнителят не е предоставил насрещна престация, при което не е налице облагаема сделка и ДДС е начислен неправомерно. Съответно не се дължи приспадане на данъчен кредит. В този смисъл са и изводите на първоинстанционния съд, който много обстойно и задълбочено е обсъдил представените пред него доказателства и е направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, които изцяло се споделят от касационната инстанция. С оглед на изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни, решението на АС като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото не се дължат съдебни разноски в полза на касатора. На основание чл. 143, ал. 3 вр. с чл. 228 АПК такива се дължат на ответника по делото, чийто процесуален представител в писмения отговор по касационната жалба е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер за касационната инстанция следва да се определи на 3119 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. с чл. 9 от Наредба № 1 към ЗА. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,