Решение № 7041 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1903/2021 г.

Решение № 7041 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1903/2021 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Оникс-В. С." – гр. Ямбол чрез процесуалния си представител адв. Г. Г. срещу решение № 222/10.12.2020 г., постановено по адм. дело № 300/2020 г., по описа на Административен съд -. гр. Ямбол, с което е отхвърлена жалбата против заповед № ФК-304-0049546/19.10.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект – цветарски магазин в гр. Ямбол и забрана за достъп до него за 14 дни. В касационната жалба не са конкретизирани отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението може да се направи извод, че се твърди, че съдът е допуснал нарушение при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касационния жалбоподател съдът е потвърдил заповедта за ПАМ и изложената в нея фактическа обстановка, като е приел, че не е издаден фискален бон от наличното, монтирано и работещо в търговския обект фискално устройство за сумата от 15 лв., платена в брой. Твърди, че причините за неиздаване на посочения документ са различни от посочените в заповедта, същите са изложени в АУАН, издаден от органите на НАП на 16.10.2020 г. Според касатора не е ясно по какъв начин административният орган е приел и определил 14-дневен срок на запечатване на обекта, както и че, следва да се вземе предвид, че извършеното нарушение е за първи път, което означава, че е инцидентно, а не системно и, че стойността на неотчетената продажба е ниска. Позовава се на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, който предвижда прекратяване на мярката не само с изтичането на срока, а и заплащането на наложената глоба или имуществена санкция преди изтичането на този срок. Такава възможност касационният жалбоподател твърди, че за него не е налице, тъй като не е издадено Наказателно постановление. В касационната жалба се съдържа оплакване, че съдът не е съобразил, че със заповедта е нарушен принципа на съразмерност поради едновременното налагане на ПАМ и ангажиране на административно-наказателна отговорност, която към момента на оспорване на заповедта не е налична, както и възможността същият да се възползва от по-благоприятния процесуален режим, предвиден в цитираната по-горе разпоредба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ или да се намали определени с ПАМ срок. С молба, подадена пред настоящия касационен състав е представено Наказателно постановление № 548704-F-575697 от 09.04.2021 г. и вносна бележка от 12.05.2.0201 г., с която е заплатена имуществената санкция. Ответникът по касационната жалба началникът на отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспорената от ЕТ "Оникс –В. С." заповед за наложена ПАМ, е законосъобразно издадена предвид установеното нарушение в търговския обект – цветарски магазин в гр. Ямбол. Според съда нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължава всяка регистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Въз основа на данните по делото съдът е приел, че са налице посочените предпоставки за налагане на ПАМ, тъй като не е издаден посочения по-горе документ при извършена продажба. В тази връзка в съдебното решение е посочено, че в жалбата няма конкретни твърдения какви са обективните причини за неиздаване на фискална касова бележка, нито са ангажирани доказателства в тази насока, поради което и не може да се приеме различно от посоченото по-горе. За обосновани и мотивирани съдът е приел мотивите в заповедта за продължителността на срока и в тази връзка е приел, че правилно административният орган се е позовал на установената касова разлика от 15 лв. – между наличните парични средства в касата и отчетените продажби във фискалното устройство. Съдът е направил разлика от налагането на ПАМ и ангажирането на административно-наказателна отговорност, като е изложил мотиви, че те представляват различни производства. По приложението на чл. 187, ал. 4 ЗДДС съдът е приел, че мярката се прекратява от органа, който я е наложил по молба на лицето, като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е платена, но последното не е установено и съдът е приел, че не е възпрепятствана възможността да се ползва правото по чл. 187, ал. 4 ЗДДС още повече, че според съда липсва законово задължение за издаване на наказателно постановление в по-кратки срокове и в процедура извън рамките на регламентираната в ЗАНН. Доводите на жалбоподателя за отмяна на оспорената заповед съдът счита, че не могат да се извлекат и от съществуващата в страната епидемиологична обстановка, която не е основание да не се изпълняват законовите задължения, а налага това да става в по-строг порядък, когато се касае за данъчни задължения, които влияят на фиска и възможността на държавата да се справя с пандемията. С оглед изложеното съдът е приел, че заповедта за ПАМ е законосъобразна, жалбата срещу нея е неоснователна и я е отхвърлил. Обжалваното решение е правилно постановено. Санкционният характер на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита при нарушение на установени правни регламенти. По принцип ПАМ се налага за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което има и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а пък чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Поради това съдът при преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки и решаващият съд ги е спазил. При постановяване на обжалваното решение съдът е съобразил законовата регламентация на ПАМ на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и във връзка с разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Издаването на фискален касов бон е нормативно установено задължение, поради което търговец, който не го спази, допуска нарушение на данъчното законодателство и подлежи на санкция с налагане на ПАМ. Административният орган, издател на заповед за ПАМ действа при условията на обвързана компетентност и при извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, е длъжен да наложи посочената мярка, каквато в настоящия казус е налице. Соченото в касационната жалба, че причините за неиздаване на фискален касов бон са различни от тези, посочени в заповедта за ПАМ, е останало недоказано. Правилно съдът е направил разграничение между административното производство по налагане на ПАМ по ЗДДС и административно-наказателното производство по реда на ЗАНН. Наличието на заповед на ПАМ е производство, което законодателят не е поставил в зависимост с производството по издаване на Наказателно постановление. В процесния случай при извършената контролна покупка от приходните органи, изрично посочена в протокола за извършената от приходния орган проверка, както и е установено неиздаване на фискална касова бележка от фискално устройство, каквото не се спори по делото, че в търговския обект е било налично и работещо или касова бележка ръчно от кочан. Това обстоятелство, установено и обективирано в протокол от извършена проверка от приходните органи и въз основа на нея е издадена и процесната заповед за ПАМ. Относно срока на мярката законосъобразно съдът е приел, че тя е определена съразмерно на нарушението, тъй като е около средния размер, а максималният такъв законодателят е определил на 30 дни. В заповедта за ПАМ изрично са изложени мотиви за срока на мярката относно нарушението и последиците от него, наличието на установена разлика между касовата наличност и по фискалното устройство и среднодневния оборот, който търговския обект - магазин за цветя отчита. При положение, че законодателят е определил в чл. 186, ал. 1 ЗДДС максимален срок от 30 дни, срокът в процесната заповед е под средния размер и правилно съдът е споделил мотивите на административния орган за този срок. Относно приложението на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, тази разпоредба регламентира, че принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло, поради което тя е относима към изпълнението на мярката, а не относно нейната законосъобразност. Представянето в настоящето касационно производство на Наказателно постановление и вносна бележка, че глобата е платена не оправомощава съдът да прекрати наложената ПАМ вместо административния орган след сезирането му от задълженото лице. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото от ответника по касация не е направено искане за юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, поради което такова не се присъжда. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение