Решение № 2494 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7866/2011 г.

Решение № 2494 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7866/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ДИК ХОЛД" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. "Драган Цанков" № 35, представлявано от управителя Сийка Боянова Кумчева, против решение № 539 от 04.04.2011 г. по адм. дело № 2680/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 147 от 17.11.2010 г. на директора на Областно пътно управление - Пловдив. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Моли същото да бъде отменено, като се постанови друго по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът - директорът на Областно пътно управление (ОПУ) - Пловдив, е депозирал писмен отговор с доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид данните по делото и обсъди релевираните с жалбата касационни основания, настоящият състав на Върховния административен съд, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. Въз основа на ангажирания доказателствен материал съдът обосновано е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по смисъла на чл. 26, ал. 9, вр. с ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП). Правилен е и изводът за съответствие на заповедта с формалните изисквания на закона - административният акт е постановен в писмена форма и съдържа нормативноустановените реквизити. Заключението на решаващия съд, че заповедта е издадена след изпълнение на материалноправните изисквания на чл. 26, ал. 9 ЗП също кореспондира със закона. Посоченият текст предвижда, че разрешенията за специално ползване на пътищата се отнемат при неспазване на условията, предвидени в тях. В конкретния казус са изпълнени предпоставките, визирани в хипотезата на цитираната разпоредба. Като титуляр на разрешение № 11-ОЕ от 11.02.2003 г. за специално ползване на път чрез експлоатация на търговски крайпътен обект - "Бензиностанция, газстанция и кафе", разположен в обслужващата зона на път III-1127 "Пловдив - Бяла Черква", при км. 4+950 в ляво, а в последствие след промяна на номерацията на пътищата, на път III-8604, при км. 0+152 в ляво, "ДИК ХОЛД" ООД следва да изпълнява условията, предвидени в него и дължи заплащане на такси за ползването, съгласно чл. 18, ал. 2 ЗП. Това задължение касаторът не е изпълнявал от 1.01.2005 г., което обуславя отнемане на разрешението при условията на т. 6 от същото. Посочената клауза дава възможност за отнемане на разрешението при неизплащане на дължимите такси за предходната година. Следователно неизпълнението на публичноправното задължение само по себе си представлява основание за отнемане на издаденото разрешение, съгласно условията на последното, респ. фактът на неизпълнение на паричното задължение на титуляра на конститутивния индивидуален административен акт има правопрекратяващо действие по отношение възможността за упражняване на разрешената дейност. Доводите на касатора относно промяна собствеността на обекта са ирелевантни за законосъобразността на крайния правен резултат. Правилен е изводът на решаващия съд, че въпреки промяната на собствеността на процесния обект, липсват доказателства за прекратена експлоатация от страна на "ДИК ХОЛД" ООД. Последният е бил длъжен да уведоми пътната администрация за промяната в обстоятелствата. Неизпълнението на това задължение е предпоставка за начисляване на таксата за целия срок (п. 5 от разрешението). След като разрешението е дадено по искане на жалбоподателя, самото му наличие поражда задължение за плащане на такса, съгласно чл. 22, ал. 4 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура", приета с ПМС № 219 от 5.09.2008 г. (обн., ДВ, бр. 79/9.09.2008 г., в сила от 9.09.2008 г.). Заплащането на такса за специалното ползване на път е задължение за титуляра, регламентирано с разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗП и в този смисъл е част от условията на разрешението, с чието неизпълнение законът свързва отнемането на издаденото разрешение (Арг.: чл. 57, ал. 3, т. 3 ЗП). Отделно от това, неплащането на дължимата такса изрично е въведено като основание за отмяна на разрешението в текста на т. 6 от същото, което обоснова и прилагането на чл. 26, ал. 9 ЗП. Евентуалният облигационен спор относно размера на дължимото вземане няма отношение към правото на административния орган да прекрати действието на издаденото разрешение поради неизпълнение на нормативноустановените предпоставки за осъществяване на разрешената дейност. Съобразно всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че решението е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,