Решение № 3457 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11132/2008 г.

Решение № 3457 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11132/2008 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 237 и сл. във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по "жалба" на "Такси-с-Експрес" АД, със седалище гр. София, представлявана от Николай Варелов, съставляваща молба за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила решение от 15.07.2008 г., постановено по адм. д. № 4820/2007 г. на Административен съд - София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД-09-226/16.08.2007 г., досежно изменението на плана за регулация (ПР) и съдържаща доводи на касационна жалба срещу решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД-09-226/16.08.2007 г., досежно допусната поправка на кадастралния план (КП). В така подадената жалба се твърди, че решението в подлежащата му на касация част е незаконосъобразно, тъй като се базира на заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено без данни за съдържанието на заповед № РД-09-50-426/19.09.2001 г., На тази заповед, представена към жалбата се основава и молбата за отмяна на решението, в окончателната му част, като се твърди, че е налице основанието по т. 1, чл. 239 АПК и след снабдяване на страната с това доказателства се установява различно съдържание на същата от възприетото от съда. Ответникът "Макс пойнт консулт" ООД, чрез процесуалният си представител оспорва молбата за отмяна и касационната жалба като неоснователни. Ответникът "Водоканалпроект-Металпроект-Инженеринг" АД, чрез процесуалният си представител оспорва молбата за отмяна и касационната жалба като неоснователни. Останалите ответници не ангажират становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената "жалба" на всички изложени в нея основания. Върховният административен съд, второ отделение намира, че подадената молба за отмяна е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 240 АПК и срещу влязъл в сила съдебен акт, тъй като в частта, с която с атакуваното решение е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД-09-226/16.08.2007 г., досежно изменението на плана за регулация (ПР), решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗУТ и ТР № 1/14.01.2008 г. на ОС на ВАС. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна, по следните съображения:: Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от ГПК. В сочената от молителя точка 1 е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т. е. отмяната по чл. 239, т. 1 от АПК се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната и които факти, съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. В случая като ново обстоятелство се сочи снабдяване на молителя със заповед № РД-09-50-426/19.09.2001 г., която не съставлява новооткрито обстоятелство по смисъла на т. 1. Освен това в заключението на съдебно-техническата експертиза се коментира заповед със същия номер, но от друга дата (№ РД-09-50-426/6.03.2001 г.), т. е. касае се за друга заповед. На това основание молбата за отмяна се явява неоснователно и следва да се остави без разглеждане. Касационната жалба срещу решението от 15.07.2008 г., постановено по адм. д. № 4820/2007 г. на Административен съд - София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД-09-226/16.08.2007 г., досежно допусната поправка на кадастралния план (КП) е процесуално допустима, като подадена в преклузивният 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, но е неоснователна. Единственият касационен довод касае възприемане от съда на констатациите на експертизата, изготвена без достатъчно данни за съдържанието на № РД-09-50-426/6.03.2001 г., което жалбоподателя счита, че оборва с представената заповед към жалбата № РД-09-50-426/19.09.2001 г. С оглед изложеното по-горе за липса на идентичност между двете заповеди, тъй като са с различни дати на издаване се явява неоснователно възражението за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което в тази част същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 244 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,