Решение № 4411 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7873/2009 г.

Решение № 4411 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7873/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Релиса" ЕООД, гр. Благоевград против решение № 63/9.04.2009 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отменено решение № ПО-01-121/23.12.2008 г. и разрешително за ползване на воден обект № 42170086/23.12.2008 г., издадени от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград и преписката е върната за ново произнасяне на издателя на административните актове. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като постановен в нарушение на закона и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересуваните страни оспорват жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й съдът прие за установено от фактическа страна следното: От събраните по делото доказателства е установено, че на "Релиса" АД на 31.08.2007 г. е издадено разрешително за водовземане, с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ "Пороминово". Със заявление от 14.01.2008 г. дружеството е поискало издаване на разрешение за ползване на воден обект, с цел изграждане на водохващане за МВЕЦ на р. Рилска, на кота дъно река 422 в землището на с. Стоб, община Кочериново. Изграждането на водохващане било необходимо за реализиране на инвестиционното предложение за използване на хидроенергийния потенциал на реката посредством МВЕЦ "Пороминово", чийто основни съоръжения са водохващането, напорен водопровод и сградоцентрала. Към заявлението били приложени разрешителното за водовземане от 31.08.2007 г., решение от 26.01.2007 г. на директора на РИОСВ - София да не се извършва ОВОС, както и документите по чл. 60, ал. 2, т. 1 - 4 от Закона за водите. Изготвен бил констативен протокол, удостоверяващ, че фактите по отношение на водохващането, посочени в обяснителна записка към заявлението са верни, като органът е поискал да бъдат представени и подробни хидравлични изчисления. Последните са представени на 6.02.2008 г. Изготвено е съобщение по чл. 62а, ал. 1 от ЗВ, което е обявено публично на таблото на общинска администрация Кочериново и в кметство с. Пороминово. В срок са постъпили възражения от жителите на с. Пороминово, с които се противопоставят на изграждането на МВЕЦ и молят становище им да бъде взето предвид при извършване на екологична оценка на проекта. След изтичане на срока е постъпило и възражение от сдружение с нестопанска цел "Зелени Балкани". На 23.12.2008 г. директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" е постановил решение, с което издал разрешително за ползване на воден обект. Административният орган е приел за неоснователно възражението на жителите на с. Пороминово, като е изложил съображения, че е налице влязло в сила разрешително за водовземане, с което са регламентирани конкретни изисквания за съхранение на речната екосистема, гарантирани са приоритетното селскостопанско водовземане и правото на общо водоползване на местното население. По повод възражение на сдружение с нестопанска цел "Зелени Балкани" е посочено, че е налице влязло в сила решение да не се извършва ОВОС, което е задължително приложение към заявлението за издаване на разрешително за ползване на воден обект. Решението и издаденото въз основа на него разрешително за ползване на воден обект са обжалвани по административен ред и са отменени с оспореното в настоящото производство решение. За да отмени издадените административни актове министърът на околната среда и водите се е позовал на заповед № ИД-770/28.10.2008 г., с която е обявена защитена зона "Кочериново" в землищата на гр. Рила, обл. Кюстендил, гр. Кочериново, с. Стоб, с. Пороминово, с. Бараково, община Кочериново и с. Дъбрава, община Благоевград. С т. 5.5 от заповедта е забранено изграждането на нови МВЕЦ, с изключение на такива, които към датата на публикуване на заповедта са съгласувани по реда на действащата нормативна уредба по околна среда. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 102/28.11.2008 г. След извършена справка се установило, че инвестиционното предложение и неговите елементи попадат в границите на защитената зона. Посочено е, че жалбоподателите твърдят, че по поречието на р. Рилска е предвидено построяване на още два нови МВЕЦ. Сумарният ефект от реализирането на трите инвестиционни предложения се изразява в значителна трансформация на около 9 км от речната екосистема и крайречните местообитания, което е кумулативно въздействие по смисъла на § 3, т. 10 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС). Посочено е, че преди издаване на разрешението за ползване на воден обект директорът на БДЗБР е следвало да направи проверка за обстоятелствата, предвидени в чл. 68, т. 3 от ЗВ, която предвижда възможност да се откаже разрешаване на водовземането и/или ползването, когато върху водния обект са наложени ограничения, с които целта на искането е несъвместима. Административният орган е направил извод, че може да се приеме, че съгласувателната процедура за МВЕЦ "Пороминово" не е приключила, тъй като съгласно изискванията на чл. 46а от ЗВ представянето на разрешително по чл. 44 и 46 е необходимо условие за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията. Органът се е позовал на нормата на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и е счел, че в случая е била приложима нормата на § 14, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗБР, респективно § 4 от Наредбата за ОС, поради което е направен извод, че инвестиционното предложение следва да бъде подложено на оценка за съвместимост, независимо, че за него има завършена процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), т. е. в рамките на самостоятелна процедура. Прието, е че решението и разрешителното са издадени, без да се отчете, че със заповедта за обявяване на защитена зона "Кочериново", върху водния обект са наложени ограничения, с които искането за водоползване е несъвместимо, поради което директорът на БДЗБР е следвало да откаже разрешаване ползването на водния обект. От представената по делото скица, неоспорена от страните, се установява, че инвестиционното предложение попада в защитената зона. С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд направи следните правни изводи: Обжалваното решение е законосъобразно. Същото е постановено от компетентен орган и в предписаната от закона форма. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Министърът на околната среда и водите е бил сезиран с жалби от Сдружение с нестопанска цел "Българско дружество за защита на птиците", от Инициативен комитет "Да запазим нашата река - река Рилска, такава, каквато е била от векове", от "Инициативен комитет за развитие на с. Пороминово" и от кмета на с. Пороминово. Независимо от факта, че инициативните комитети не притежават правосубектност, тъй като не са регистрирани по предвидения за това в закона ред, то жалбата е подписана от физическите лица Ангел Велинов и Елена Чонгова, които са засегната общественост по смисъла на § 1, т. 25 вр. т. 24 от ДР на Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Ето защо доводите на жалбоподателя, че административният орган се произнесъл по недопустими жалби е неоснователно. Но дори и да се приеме обратното, то останалите двама жалбоподатели имат качеството на заинтересувани лица по смисъла на закона. Оспореното решение е постановено в съответствие с материалноправните норми на ЗВ, Закона за биологичното разнообразие, ЗООС и Наредбата за ОС. Решението за неизвършване на ОВОС и разрешителното за водовземане не са обжалвани по административен или съдебен ред, поради което представляват стабилни административни актове. Действително към момента на влизане в сила на първият административен акт за възложителя на инвестиционното предложение не е имало задължение да започне процедура по извършване на екологична оценка, но такова е възникнало с изменението и допълнението на ЗБР (ДВ, бр. 52/29.06.2007 г.) в сила преди подаване на заявлението за издаване на разрешително за ползване на воден обект. С решение № 122 от 2.03.2007 г. Министерският съвет е приел списък на защитените зони за опазване на дивите птици и списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, в който е включена и потенциално защитена зона с код BG 0002099 за опазване на дивите птици. Решението е издадено на основание чл. 10, ал. 4 от ЗБР. Съгласно чл. 31, ал. 2, т. 2 от ЗБР оценка за съвместимост следва да се извърши и за включени в списъка по чл. 10, ал. 4, обнародван в "Държавен вестник". Реда за извършване на тази оценка е регламентиран в Наредбата за ОС, която е влязла в сила на 11.09.2007 г. Към този момент жалбоподателят е притежавал влязло в сила решение по ОВОС, поради което е било приложимо правилото на § 4, ал. 3, съгласно което в случаите, когато е налице завършена процедура по ОВОС или ЕО съгласно глава шеста от ЗООС, ОС се извършва по реда на глава втора от тази наредба, която регламентира оценка за съвместимостта на инвестиционни предложения, извън обхвата на ЗООС. От тук следва, че оценка за съвместимост е следвало да се извърши, независимо от процедурата по ОВОС. По несъмнен начин по делото е установено, че не е извършена оценка за съвместимост на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване на защитената зона. Съгласно изискването на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗВ за издаване на разрешителното компетентният орган преценява съответствието на искането с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство. При наличие на императивното законово изискване за извършване на оценка за съвместимост, преценката на административния орган по чл. 62, ал. 1, т. 3 не е могла да бъде извършена, без наличие на решение по чл. 18, ал. 1 от Наредбата за ОС. Ето защо като е отменил решението и издаденото въз основа на него разрешително за ползване на воден обект министърът на околната среда и водите е постановил административен акт в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Приложените по делото доказателства, установяващи одобряване на ПУП и издаване на разрешение за строеж са правно ирелевантни към законосъобразността на оспореното решение, тъй като съгласно чл. 46а, ал. 1 от ЗВ представянето на разрешително по чл. 44 и 46 е необходимо условие за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че инвестиционното предложение попада в предложение второ на т. 5.5. от Заповед № ИД-770/28.10.2008 г., което изключва забраната за строителство на нови МВЕЦ при условие, че към датата на обнародване на заповедта в ДВ същите са съгласувани по реда на действащата нормативна уредба по околна среда. От изложеното по-горе се налага извода, че възложителят не е изпълнил законовото изискване за извършване на оценка за съвместимост, поради което не е налице и съгласуване на инвестиционното предложение по реда на действащото законодателство по околна среда. Неоснователни са и твърденията, че инвестиционното предложение по никакъв начин не засяга защитената зона, тъй като такова заключение може да даде единствено компетентния за това орган. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални правила за издаването й и е съобразена с целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно Върховният административен съд, пето отделение,