Решение № 4232 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5484/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив срещу решение 718 от 19.04.2023 г., постановено по адм. д. 919/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение 2153-15-173 от 21.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на Р. Попов против разпореждане [номер]/Протокол 2140-15-223 от 31.03.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив за отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО и е изпратенаа преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст Ц 2113-15-3797/09.10.2020 г., по описа на ТП на НОИ - Пловдив, подадено от Р. Попов с [ЕГН], при спазване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира се присъждане на разноски по делото, представляващи платена държавна такса за касационната инстанция в размер на 200 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и се прави възражение за прекомерност. Ответникът - Р. Попов от гр. Пловдив, чрез процесуалния представител адв. Н. Калчев, в писмен отговор и писмена молба излага становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че обжалваното решение не страда от твърдените в жалбата пороци, поради което моли то като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Р. Попов срещу Решение 2153-15-173 от 21.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че жалбоподателят Р. Попов подал заявление 2113-15-3797/09.10.2020 г. пред ТП на НОИ - Пловдив, с което е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б от КСО. Към заявлението Попов приложил копие от трудова книжка, удостоверения от "Авионамс" АД гр. Пловдив, заповеди на директора на Авиоремонтен завод Пловдив. Към датата на подаване на заявлението Попов имал навършена възраст [заличен текст]. С разпореждане [номер] по Протокол 2140-15-223/31.03.2021 г. на Ръководител на Пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, въз основа на събраните по административната преписка документи, на Попов е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочено е, че по условията на чл. 69б, ал. 1 и 5 от КСО през 2020 г. мъжете да придобиват право на пенсия при навършена възраст [заличен текст] и придобит осигурителен стаж най-малко 10 години от първа категория труд и сбор от продължителността на осигурителния стаж и възрастта най-малко 100, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО. Прието е, че заявителят няма 10 години осигурителен стаж от първа категория. С разпореждането бил зачетен осигурителен стаж от първа категория в размер на 03 г., 10 мес. и 16 дни за длъжността "монтьор на авиационна техника" в МРЗ "Георги Димитров" /бивше наименование на "Авионамс" АД/ за времето от 15.01.1988 г. до 30.11.1991 г. и осигурителен стаж от трета категория 30 г., 03 месеца и 17 дни. Посочено е, че разпоредбата на чл. 66б от ПКТП (отм.), обхваща труда на работници по измиване на авиационни детайли, монтьори по ремонт и изпитване на авиационна техника, монтьори по ремонт на радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти, бояджия и тапицер - лепач на авиационна техника, монтьор по облитане на авиационна техника. Прието е, че осигурителният стаж на Попов в "Авионамс" АД в периода от 01.12.1991 г. до 01.11.2004 г. на длъжност "технолог" и от 01.11.2004 г. до 13.09.2006 г. на длъжност водещ специалист по ремонта се зачита за трета категория, тъй като не се обхваща от разпоредбите на раздели първи, втори и четвърти от отменения ПКТП. Разпореждането е обжалвано от страна на Р. Попов по административен ред, като с Решение 2153-15-173/21.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив жалбата му е отхвърлена. Като мотиви към решението си административният орган е посочил, че осигурителният стаж на Попов в "Авионамс" АД от 01.12.1991 г. до 01.11.2004 г. на длъжността "технолог" и от 01.11.2004 г. до 13.09.2006 г. на длъжността "водещ специалист по ремонта" се зачита за трета категория, тъй като не се обхваща от разпоредбите в раздел първи, втори и четвърти на отменения ПКТП и НКТП в сила от 01.01.2000 г. Посочено е също така, че съгласно чл. 70 от ПКТП (отм.) за стаж, положен до 31.12.1999 г., законодателят е делегирал права на предприятия, фирми и организации да посочват съответната точка и буква от ПКТП (отм.), по която предлагат да се зачете трудът, а категоризирането на труда се осъществява от ТП на НОИ въз основа на трудовата книжка или удостоверения за трудов стаж, като се спазват разпоредбите на ПКТП (отм.), като документите се издават от съответното предприятие въз основа на първичната отчетна документация, доказваща работа при определени условия в заводи, цехове, обекти или работни места. Отразено било, че в представената от жалбоподателя трудова книжка липсва предложение на осигурителя за зачитане на положения стаж от категория, различна от трета. Въз основа и на цитираното съдържание на чл. 66б от ПКТП (отм.) е формиран извод, че няма основание за зачитане на категория, различна от трета, на осигурителния стаж за периода 01.12.1991 г. до 01.11.2004 г. на длъжност "технолог" и от 01.11.2004 г. до 13.09.2006 г. на длъжността "водещ специалист по ремонта", положен в "Авионамс" АД. Въз основа на представените документи този стаж правилно бил зачетен за трета категория, поради което и правилно било отказано отпускането на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като не е изпълнено условието за наличие на осигурителен стаж от първа категория 10 години. Посоченото решение на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е оспорено от Р. Попов пред Административен съд - Пловдив, който с решение 1774/05.10.2021 г. по адм. д. 1567/2021 г. е отхвърлил подадената жалба. С решение 3109/04.04.2022 г. по адм. д. 11239/2021 г. на ВАС решението на Административен съд - Пловдив е отменено, като делото е върнато за ново разглеждане на същия съд с указания съдът да се произнесе по същество, след като подложи на преценка събраните доказателства, евентуално и допусне нови доказателства, служебно, или по искане на страните, като за целта са допустими всички доказателствени средства, включително и да се назначи съдебно-техническа експертиза и разпит на свидетели за установяване на фактите и обстоятелствата. Първоинстанционният съд е отменил обжалваното Решение 2153-15-173 от 21.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и е изпратил преписката на административния орган, като е изложил мотиви, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената в закона форма, като съдържа правни и фактически основания за издаването му, но при издаването му е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, довело до необоснованост и е постановено в несъответствие с материалния закон. Съдът е кредитирал свидетелските показания на разпитаните по делото двама свидетели, от които са установени конкретни данни за точното място на полагане на труда от страна на жалбоподателя и конкретно на длъжността му "технолог" относно спорния период от време от 01.12.1991 г. до 01.11.2004 г. Крайното си решение, административният съд е мотивирал и въз основа на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и извършените разпити на свидетели. По отношение на категорията на труда за длъжността "технолог", заемана от Попов в периода от 01.12.1991 г. до 31.12.1999 г., за който се прилага отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), според съда е необоснована преценката на административния орган, че трудът следва да е от трета категория. След подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението по назначената СТЕ, както и на относимата нормативна уредба, решаващият съд е приел, че в случая не е приложима нормата на т. 53б от ПКТП (отм.) по отношение на категоризиране на положения от Попов труд в периода 01.12.1991 г. - 31.12.1999 г., като технолог в предприятие по ремонт на военно-авиационна техника, доколкото според съда дейността, свързана с военната авиация, не е изрично включена в посочената разпоредба. Съдът е приел, че труда не може да бъде категоризиран и по т.6л от ПКТП (отм.) и е счел за неправилна преценката на административния орган по отношение неприложимостта на разпоредбата на т. 66б от ПКТП (отм.). След като е извършил подробен анализ на дейността, която е осъществал Р. Попов през посочения период 01.12.1991 г. - 31.12.1999 г. на длъжността технолог във ВРЗ Георги Димитров в специализиран цех в ОПРС в с. Граф Игнатиево в бригада Агрегатно , съобразно данните от събраните по делото доказателства, първостепенният съд е достигнал до извод, че Попов пряко е изпълнявал трудови функции, на същото място и при същата вредност, като тези на работниците и монтьорите, посочени в т. 66б от ПКТП (отм.), поради което на основание чл. 67, ал 2 вр. ал. 1 във връзка с т. 66б от ПКТП (отм.) трудът му следва да се причисли към труда на работниците, включително и монтьорите по ремонт на авиационна техника. Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, от 1 януари 2000 г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т. 66а - 66к по отменения с чл. 1 от Постановление 75 на Министерския съвет от 1998 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, се счита за осигурителен стаж, както следва:1. по т. 66а, 66б, 66в, 66д, 66ж и 66к - от първа категория. Според първата инстанция правилно в крайна сметка е отчетено от адм. орган, че нито една от длъжностите, заемани от Попов след 31.12.1999 г. не се обхваща от тези по чл. 1 от НКТП, която предвижда трудът на работниците в специфични дейности и производства да се определя като такава от първа категория, доколкото изобщо не е близка или сравнима с тези конкретни длъжности и условия на работа, които са описани в чл. 1 от НКТП, като това се установява и от допълнително събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е приел, че трудът на Попов при осигурителя "Авионамс" АД на длъжностите технолог и водещ специалист по ремонта не попада сред описаните дейности по чл. 2, т. 11 от НКТП, а на практика работата му е съотносима към тази по т. 12 на чл. 2 от НКТП на работници, специалисти и ръководни служители, работещи постоянно в среда на йонизиращи лъчения, поради което трудът на Попов за времето след 31.12.1999 г. е от втора категория. Предвид посоченото съдът е достигнал до извод за нарушаване на принципите на истинност и служебно начало. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен правен резултат. Настоящата инстанция не споделя наведените в касационната жалба възражения досежно приложението на чл. 104, ал. 10 от КСО. Съгласно посочената разпоредба категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. Разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО не съдържа ограничение относно хипотезата на чл. 69б от КСО. В случая са налице писмени доказателства за спорния осигурителен стаж, поради което е налице изключението по чл. 104, ал. 10, предл. второ от КСО, което допуска свидетелски показания при наличието на представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя. В конкретния случай са налице писмени доказателства за осигурителен стаж относно спорните осигурителни периоди. По делото е представено копие от трудова книжка 1558 на Попов, съдържаща вписвания за заеманата от него длъжност. Като официален удостоверителен документ по силата на чл. 347 от КТ, вписванията в трудовата книжка, доколкото не е оборена тяхната доказателствена сила, свидетелстват, че през процесните периоди жалбоподателят е извършвал дейност, свързана със заеманите от него длъжности "технолог" и водещ специалист по ремонта . По делото са представени и удостоверение обр. УП-3 от 19.02.2021 г. с изх. Р330-159 и удостоверение обр. УП-2 изх. Р250-1022 от 07.10.2019 г., издадени от осигурителя "Авионамс" АД. Първоинстанционният съд не е възприел безкритично и едностранно показанията на свидетелите, а ги е преценил с оглед всички други данни по делото. Както правилно е приел съдът предложението, което осигурителят прави (в случая в удостоверение обр. УП-3 от 19.02.2021 г.) за зачитане на труда, подлежащ на категоризиране по отменения ПКТП, като такъв от трета категория, не е задължително за пенсионния орган. След цялостен анализ на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел за установено, че при изпълнение на трудовите функции като технолог Р. Попов е извършвал пряко дейности по усвояване на нови изделия агрегати и системи на летателни апарати, обучавал е и е контролирал подчинения му състав и е участвал лично, пряко и непосредствено в подробно описаните в съд. решение дейности, включително в ремонтните дейности на военна авиационна техника самолети и вертолети. Въз основа на неоспорените писмени доказателства, неоспореното от страните, прието и кредитирано от съда заключение по назначената съдебно-техническа експертиза и на допустимите и непротиворечиви свидетелски показания, първоинстанционният съд обосновано е приел, че с оглед заеманата длъжност технолог в МРЗ "Георги Димитров" - Пловдив с правоприемници ВРЗ "Георги Бенковски" - Пловдив", "Терем" ЕАД - Пловдив, Терем Георги Бенковски ЕООД, Терем Георги Бенковски ООД и "Авионамс" АД, характера и естеството на работата като технолог в технологична група по ремонт на авиационни агрегати в бригада Агрегатно в обособено производство за ремонт на самолети /ОПРС/ в с. Граф Игнатиево, с прякото, непосредствено участие в ремонтните дейности на летателните апарати и авиационните агрегати заедно с монтьорите и при същата тежест и вредност, извършеният от Р. Попов труд през периода 01.12.1991 г. - 31.12.1999 г. не се явява от трета категория труд. Незаконосъобразен е обаче правният извод на съда, че този труд се явява от първа категория труд, при условията на т. 66б и т. 67 от ПКТП (отм.) и чл. 16, ал. 2, т. 1 от НПОС. Разпоредбата на чл.66б обхваща инженерно-технически работници до началник на полигон, включително за изпитване на боеприпаси и техните елементи, съответно бояджия и тапицер лепач на авиационна техника, монтьор по облитане на авиационна техника, все функции, които не са изпълняване от Р. Попов като трудови функции. Експертизата е установила в първоинстанционното производство, че в качеството си на технолог и водещ специалист по ремонт по ремонта Попов е полагал труд като част от бригада Агрегатно в технологична група по ремонт на авиационната техника, подадена в специализирания цех за ремонт в с. Граф Игнатиево, но без да участва пряко в ремонта на ракетите на летателните апарати. Разпоредбата на чл.66б попада в раздел трети от правилника, при което не попада в приложното поле на чл.67 от ПКТП/отм/, която обхваща труда на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника. Предвид изложеното, правният извод на първоинстанционния съд обвързваш приложното поле на чл.66б с изброените в нея длъжности с разпоредбата на чл.67 от ПКТП/отм./ е незаконосъобразен. Съдът неправилно е приел, че независимо от наименованието на длъжността по аргумент на чл.67, ал.2, вр. с ал.1 от ПКТП/отм/, следва трудът на Попов в цех ОПРС в с. Граф Игнатиево ва периода от 01.12.1991г. да 31.12.1999г. при осигурителя Авионамс АД на посочената инженерно-техническа длъжност да се причисли към труда на работниците, включително и монтьорите по ремонт на авиационна техника, защото е извършена на същото място и при същата вредност на труда и да се зачете като първа категория труд. Видно от характера на извършвана от Попов дейност като технолог в базата на Авионамс АД в с. Граф Игнатиево, така както е описана в заключението на техническата експертиза, приета по делото, следва трудът му да се приеме като втора категория при условията на т. 53 б от ПКГП/отм./ , която обхваща труда на инженерно-техническия състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, пряко участващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства. Именно в тази разпоредба според касационния състав е длъжността, упражнявана от Попов - "инженерно-технически състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, пряко участващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства; инженерно-технически кадри и обслужващия въздухоплавателните средства персонал със самолетообслужваща техника и перонна механизация . Първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил приложното поле на тази разпоредба, като е обосновал категоричен извод , че военната авиация не е специализирана авиация. За да стигне до този правен извод е взел предвид Наредба 37/2016г. за издаване на свидетелства за авиационни оператори, в която били посочени специализираните авиационни работи. Обоснован е извод, че военната авиация е вид авиация, но не е специализирана такава. Именно този извод е дал основание на съда да не приеме длъжността на Попов в приложното поле на чл.53б от ПКТП/отм./ Този извод е незаконосъобразен и неправилно обоснован от първоинстанционния съд. Според заключението на съдебнотехническата експертиза, военната авиация, в която е полагал труд Р. Попов е специализирана авиация. Цитираната от първоинстанционния съд Наредба визира специализираните дейности, които се извършват от авиацията, а не определят нейната категоризация. Касационният съд приема,че този извод е направен без категорична обоснованост на тезата. Военната авиация следва да се причисли към специализираната авиация, въпреки липсата на нормативна определеност за това. Подобно становище е изложено в решение на ВАС, постановено по адм.д. 2711/2020г. на шесто отделение. Р. Попов е полагал труд на длъжностите "технолог" в процесния период 01.12.1990г.- 31.12.1999г. в "Авионамс" АД Пловдив, а технологът определя какви конкретни дейности следва да се извършат за да се осъществи един технологичен процес. Правилен е изводът, че за заеманата длъжност "технолог" в обособено производство за ремонт на самолети /ОПРС/ предполага работа с вредни за здравето материали. Съобразявайки характерът и условията, при които трудът е полаган от Попов за процесния период, следва да бъде приет за такъв от втора категория. Съобразявайки гореизложеното, касационният съд приема военната авиация за специализирана по см. на чл.53б от ПКТП/отм./ Именно в приложното поле на тази разпоредба попада длъжността изпълнявана от Попов, поради което категорията труд следва да бъде призната като втора и по силата на разпоредбата на т. 67 ПКТП (отм.), според която трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Работници и инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, ползват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели I и II на правилника за времето, през което работят на тях. Изложеното дава основание на касационния съд да не сподели изцяло правните изводи на административния съд, но да приеме решението му като правилно като краен извод. Решението на Административен съд - Пловдив е правилно и обосновано относно формирания извод, че административният орган е нарушил принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 2 и чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК като не е събрал служебно всички необходими релевантни доказателства и е издал административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Допуснатото нарушение е съществено, защото ако бяха взети предвид горните обстоятелства в административното производството би могло да бъдат направени други правни изводи, различни от тези на административния орган. По отношение на периода 01.01.2000 г. 13.09.2006 г. правилно първоинстанционният съд е приел, че длъжностите на които е работил Попов през периода и осъществяваните трудови дейности, не се обхващат от чл. 1 от НКТП и не са близки или сравними с посочените в разпоредбата, поради което трудът не е от първа категория. Настоящият касационен състав споделя извода на съда, че трудът на Попов за времето след 31.12.1999 г., т.е. положеният от Попов труд като технолог и водещ специалист по ремонта в Терем ЕАД клон Пловдив и Терем Георги Бенковски ЕООД Пловдив през периода 01.01.2000 г. 13.09.2006 г., е от втора категория по чл. 2, т. 12 от НКТП. Съгласно Указание 23-34-1 от 11.07.2005 г. на НОИ, лица, работещи постоянно в среда на йонизиращи лъчения са лицата назначени и работещи в среда на йонизиращи лъчения, които имат повече от 70 точки по елемент "йонизиращи лъчения", съгласно картата си за комплексна оценка на условията на труд или лицата, които работят с апаратура с източник на йонизиращи лъчения в звено, производство или на самостоятелна длъжност, на които основната работа е свързана с изискванията или дейностите по чл. 9, ал. 20 от Инструкция 13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП. Правните изводи на първоинстанционния съд са обосновани на заключението на съдебно-техническата експертиза, която в отговора по т. 8 е посочило, че по елемент "йонизиращи лъчения" следва да бъдат определени 100 т. и е приложена примерна карта, изготвена от експерта. Именно заключението на експерта установява, че съответните агрегати и системи на самолети, които са били обект на ремонт при изпълнение на трудовите функции на лицето са налице източници на йонизиращи лъчения и работещите по приемане, монтаж , демонтаж на авиационната техника са в среда с излъчване на йонизиращи лъчения. В тази посока съдът правилно е приел, че за времето след 1999г. при приложението на НКТП, трудът упражняван от Попов спада към труда на работниците и служителите по т.12 от чл.2 от НКТП и е такъв от втора категория. Съдебното решение е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор, искането на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, е основателно. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати действително платеното в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, поради фактическата и правна сложност на делото и размера на възнаграждението близко до установения минимум по чл. 8, ал. 2, т. 2 Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,