Решение № 8712 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8789/2015 г.

Решение № 8712 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8789/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено искане от И. И. Г., на основание чл. 239, т. 5 АПК, уточнено с молба от назначения му процесуален представител адв. В. Д., за отмяна на влязло в сила Определение № 1254 от 4.02.2015 г., постановено по адм. д. № 425 по описа на Върховния административен съд за 2015 г., с което е оставено в сила Определение № 5042 от 20.10.2014 г., постановено по адм. д. № 4891 по описа на Административен съд С.-град (АССГ) за 2012 г. и отмяна на това определение за връщане на исковата молба и прекратяване на делото. Иска се връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В подадената молба от назначения на молителя процесуален представител адв. В. Д. се твърди, че Г. вследствие нарушение на процесуалните правила е бил лишен от възможността в пълен обем да участва в делото, не са уважени негови доказателствени искания (за експертиза) и не е проведено състезателно производство, а делото е прекратено с определение. В подадените лично от Г. молби се поддържа, че са нарушени процесуални правила и е лишен от възможност да участва в делото и да е надлежно представляван. Твърди, че е ограничен и лишен от право на защита, делото му се движело само, бил оставен без адвокатска защита по вина на съда (АССГ), че истината и първостепенните въпроси не били коментирани от последния адвокат, за чието назначаване няма данни. Уведомил състава на АССГ за липсата на "заповед за негово назначаване по делото" и непризоваването му, но няма произнасяне по молбата му за удължаване на срок, подадена предвид това и по молбата му от 9.09.2014 г. Резолюцията "към дело" го оставила още тогава без процесуално представителство. "Липсвал адвокат" при уточняване на искани данни за увеличаване на иска в АССГ. Съдът не взел необходимите мерки за назначаването на адвокат. Сочи, че фактически е бил лишен от възможност да участва в делото пред тричленния състав на Върховния административен съд, който е насрочил и провел съдебно заседание във времето на неговото лечение, без участието му и възможност за такова като е постановил определение, игнорирайки обективната обстановка и без право на обжалване. Съставът на Върховния административен съд го лишил от възможност да обжалва. Фактите, че пред АССГ адвокатът му не бил назначен, призован и не е могъл да му укаже необходимата помощ, с което бил оставен без правна помощ по делото пред АССГ, не били взети предвид от тричленния състав на Върховния административен съд, въпреки че са посочени в жалбата му от 19.11.2014 г. В съдебното заседание пред настоящия състав на Върховния административен съд искането се поддържа от Г., чрез адв. Дойчева. Иска се неговото уважаване. Ответникът - Национален осигурителен институт не представя възражение по чл. 242, ал. 2 АПК и не изпраща представител за участие в производството. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240, ал. 2 АПК (съгласно приложен документ от "Е. Е." ООД), поради което е процесуално допустимо. За да се произнесе по искането, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, приема за установено от фактическа страна следното: С Определение № 5042 от 20.10.2014 г., постановено по адм. д. № 4891 по описа на Административен съд С. - град за 2012 г., 3 състав, е върната предявената от И. И. Г. искова молба срещу Национален осигурителен институт, с която са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1200,00 лв. и за присъждане на неимуществени вреди в размер на 800,00 лв., настъпили вследствие на незаконосъобразно бездействие на негови органи и производството по делото е прекратено. Съдебният акт е връчен лично на Г. на 10.11.2014 г. За да върне исковата молба и да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че с нея не се твърди неизпълнение на дължимо по закон фактическо действие от административен орган по смисъла на чл. 256 АПК и не е налице подадено искане от страна на ищеца за извършване от служители на Националния осигурителен институт на определено фактическо действие, дължимо по закон. По тези причини е направил извод, че не е налице основната предпоставка за допустимост на предявения иск по смисъла на чл. 203, във вр. с чл. 204, ал. 4 АПК - незаконосъобразно бездействие, от което се претендира настъпване на вреди. Исковете са приети за недопустими и на основание чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс, исковата молба е върната. Установява се от данните по делото пред първоинстанционния съд, че с Разпореждане от 3.07.2012 г. исковата молба на Г. е оставена без движение, като са му дадени конкретни указания за изпълнение. Във връзка с това, поради тежкото си материално положение и необходимостта от специални знания, той е поискал назначаването на адвокат. С Разпореждане от 11.09.2012 г., на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ (ЗПП) му е предоставена такава, изразяваща се в процесуално представителство по делото. Посоченият от председателя на Софийска адвокатска колегия (САК) адвокат М. А. не е била назначена от съда по реда на чл. 26, ал. 2 ЗПП с нарочен акт преди 27.05.2013 г., но извършените от това лице преди тази дата процесуални действия с оглед отстраняване нередовностите на исковата молба са съобразени от състава на АССГ. С оглед извършването им, е изпратена исковата молба за писмен отговор на ответника; делото е насрочено в открито съдебно заседание; конституирани са страните и са им дадени указания. В съдебното заседание на 8.04.2013 г. Г. е направил отвод на адв. А., предвид което съдът е изпратил писмо до САК за уведомяването му за нежеланието на Г. да бъде представляван от така определения адвокат. С ново уведомително писмо от 23.05.2013 г. (неподписано) съдът е уведомен за определянето на адв. А. Г. за осъществяване на правна помощ на Г. по делото. С протоколни определения от 27.05.2013 г. адв. А. е назначена и освободена като служебен процесуален представител на Г. и е назначена за такъв адв. Г. В съдебно заседание на 7.10.2013 г. е даден ход на делото, докладвана е исковата молба, приети са доказателствата и са дадени указания до ищеца. По силата на пълномощно от 17.01.2014 г. адв. Г. е преупълномощила адв. Р. "... с пълни права..." по делото до завършването му във всички фази. Проведени са съдебни заседания с личното участие на Г. и посочения адвокат. С протоколно определение от 26.05.2014 г. съдът е оставил без движение исковата молба, изменена с молба от 2.04.2014 г. като е дал на Г. указания за отстраняване на нередовности в десетдневен срок. С молба, депозирана по делото на 2.06.2014 г. адв. Г. и адв. Р. са поискали освобождаването им от задължението да представляват Г., като са посочили, че делото е сложно и отнема много време и бъдещото им участие в процеса по изпълнение на указанията сериозно би увредило интересите му. По тази молба съдът е разпоредил изпращането на препис на САК с разпореждане от 6.06.2014 г. Във връзка с подадената молба от адвокатите, на 5.06.2014 г. с писмена молба по делото Г. е поискал удължаване на срока за отговор на указанията на съда след предоставяне на правна защита, тъй като сам не би могъл да напише нещо "правно издържано". С Разпореждане от 6.06.2014 г. съдът е продължил срока с четиринадесет дни от уведомяване на лицето. Съобщение за разпореждането е пратено до адв. Р. и получено от него на 12.06.2014 г., а от Г. на 7.07.2014 г. На тази дата е постановено разпореждане, с което съдът, след като е преценил, че адв. Г. следва да бъде заменена на основание чл. 26, ал. 5 ЗПП, е указал на Софийския адвокатски съвет да определи адвокат за осъществяване на правна помощ за процесуално представителство на Г., който да замени адв. Г. Това разпореждане е връчено на Г. на 21.07.2014 г. На 18.07.2014 г. по делото е постъпило Уведомително писмо с изх. № 10485 от 16.07.2014 г. от председателя на САК, видно от което за осъществяване на правна помощ на Г. по делото е определен адв. С. Д. С. Акт за назначаването му по делото по реда на чл. 26, ал. 2 ЗПП не е постановен, нито адв. Славов е призован по делото с нарочна призовка. С Разпореждане от 06.08.2014 г. съдът е разпоредил уведомяването на Г. за "назначения служебен защитник" (при липсата на акт за това) и за данните му от уведомителното писмо, като на Г. е даден нов четиринадесетдневен срок за изпълнение указанията на съда, дадени с протоколно определение от 26.05.2014 г. За това разпореждане Г. е уведомен на 25.08.2014 г. В срока, е изпратена молба от Г. по пощата, постъпила по делото на 9.09.2014 г., с която е уведомил съда, че при извършените проверки не е намерил определение за назначаването на адвокат Славов, както и никакви данни за призоваването му. Посочил е, че това е създало затруднения при осъществяване на връзката и комуникацията им. Предвид това е поискал удължаване на дадения му срок. Върху молбата е положено разпореждане без дата "КД" от съдия. Също в дадения му срок е изпратил молба по пощата на 8.09.2014 г. в изпълнение на указанията от 26.05.2014 г., постъпила по делото на 10.09.2014 г. При тези данни е постановено Определение № 5042 от 20.10.2014 г. По частна жалба на Г. срещу това определение е образувано адм. д. № 425 по описа на Върховния административен съд за 2015 г. В нея, наред с другото, частният жалбоподател е релевирал доводи във връзка с нарушените му права поради неназначаването на "... четвъртия адвокат..." и непризоваването му. По делото е постановено Определение № 1254 от 4.02.2015 г., с което е оставено в сила Определение № 5042 от 20.10.2014 г., постановено по адм. д. № 4891 по описа на АССГ за 2012 г. Прието е от тричленния състав, че правилно първоинстанционният съд е разграничил фактическите действия/бездействия от правните такива. Като законосъобразни и съответстващи на данните по делото са възприети изводите на АССГ, че след като Г. твърди, че в резултат на подадения от него сигнал до Национален осигурителен институт за действията на работодателя му, не е издаден акт, той е следвало да обжалва мълчаливия отказ за издаването на такъв акт. Отчетено е, че по делото липсват данни какъв точно сигнал е подал той, за да се извърши преценка дали Националният осигурителен институт е следвало да извърши действия или да издаде съответния акт, който впоследствие лицето да може да обжалва. Според мотивите на това определение, правилно е отбелязано в акта на АССГ, че Г. е подал жалба до СУСО за отпускане на обезщетение за безработица, по която е налице произнасяне, като такова е отказано и отказът е потвърден със съдебно решение на Софийски градски съд по адм. дело № 3336/2005 г., оставено в сила с решение на Върховния административен съд. По тези съображения прекратителното определение на АССГ е прието за правилно постановено и при липсата на основания за неговата отмяна е оставено в сила. При така установеното от фактическа страна, настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд намира, че искането за отмяна, с което е сезиран на соченото от Г. правно основание - чл. 239, т. 5 АПК, се явява основателно. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Г. четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита. По чл. 239, т. 5 АПК на отмяна подлежи актът, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Предвид установеното по - горе от фактическа стана, се констатира, че е налице твърдяното от Г. основание за отмяна - страната вследствие нарушаване на съответните правила не е била надлежно представлявана. По-горе бяха описани и съобразени извършените от първоинстанционния съд, от тричленния състав на Върховния административен съд, от Г. и неговите процесуални представители процесуални действия. При това се налага извод, че в нарушение на процесуалното правило по чл. 26, ал. 2 ЗПП първоинстанционният съд не е назначил новоопределения с Уведомително писмо с изх. № 10485 от 16.07.2014 г. на председателя на САК, адв. С. Д. С. за процесуален представител на Г. за осъществяване на правна помощ по делото. Поради неназначаването му по посочения ред, на този адвокат не са съобщени указанията, дадени с протоколно определение от 26.05.2014 г. и не е определен срок за изпълнението им. Както се посочи, върху молбата на Г. от 9.09.2014 г., тоест преди прекратяване на производство, с която съдът е нарочно уведомен за тези пропуски, е положено разпореждане "КД" от съдия и е пристъпено към постановяване на Определение № 5042 от 20.10.2014 г. Към момента на постановяването му обаче, предоставената на Г. правна помощ не е била прекратена и той не е бил лишен от нея с влязло в сила определение (чл. 96 и сл. ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 27, ал. 2 ЗПП) и съдът е имал задължението да назначи определения адвокат от Националния регистър за правна помощ, с чиято помощ Г. да изпълни дадените му указания. От акта за назначаване възниква представителната власт на адвоката и произтичат задълженията му с оглед представителството на лицето, на което е предоставена правната помощ. Като не е действал съобразно предписанието на чл. 26, ал. 2 ЗПП съдът е допуснал процедурно нарушение, вследствие което Г. не е бил надлежно представляван в хода на първоинстанционното производство във връзка с изпълнение на указанията на съда, дадени с протоколно определение от 26.05.2014 г., като така е било препятствано правото му на защита. Той не е бил надлежно представляван и при изготвяне на частната жалба срещу посоченото определение поради неназначаването на адвокат Славов, доколкото съгласно чл. 26, ал. 2 ЗПП (в ред. ДВ, бр. 28 от 2013 г.) назначаването е за всички фази и съдебни инстанции, освен при възражение за това. В нея допуснатите нарушения от първоинстанционния съд във връзка с неназначаването на адв. С. и непризоваването му по делото са релевирани, но са останали необсъдени в Определение № 1254 от 4.02.2014 г., постановено от тричленния състав на Върховния административен съд. По така изложените съображения, поради наличието на соченото от молителя основание по чл. 239, т. 5 АПК молбата за отмяна следва да се бъде уважена. Следва да бъдат отменени Определение № 1254 от 4.02.2015 г., постановено по адм. д. № 425 по описа на Върховния административен съд за 2015 г. и Определение № 5042 от 20.10.2014 г., постановено по адм. д. № 4891 по описа на Административен съд С.-град за 2012 г. Делото следва да бъде върнато на друг състав на Административен съд С.-град за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на назначаване на адв. С. Д. С., определен с посоченото Уведомително писмо изх. № 10485 от 16.07.2014 г., за процесуален представител на И. И. Г. по реда на чл. 26, ал. 2 ЗПП. В отговор на изложеното от Г. следва да се посочи, че не отговаря на фактите по делото твърдението му, че тричленният състав на Върховния административен съд е насрочил и провел съдебно заседание във времето на неговото лечение, без негово участие и възможност за такова. Съдебно заседание по частната жалба на Г. срещу прекратителното определение на АССГ не е провеждано и това не е било задължително с оглед разпоредбата на чл. 234, ал. 1 АПК. Неоснователно се твърди от молителя също така, че съставът на Върховния административен съд го е лишил от възможност да обжалва. Даденото в Определение № 1254 от 4.02.2015 г. указание за неговата необжалваемост съответства на закона. Определението е постановено в производство по чл. 229 и сл. АПК, по частна жалба на Г. срещу определението на АССГ. Определението, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производство в случая е Определение № 5042 от 20.10.2014 г., постановено по адм. д. № 4891 по описа на АССГ за 2012 г. и то подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд, тъй като е акт измежду посочените по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Определението на тричленния състав на Върховния административен съд, с което е разгледана по същество частната жалба против прекратителното отделение на АССГ и е оставено в сила, то не подлежи на обжалване. Това е така, тъй като с чл. 131 АПК е установена двуинстанционност на съдебните производства по АПК. Наред с това необжалваемостта на определенията на тричленни състави на Върховния административен съд, постановени в производство по чл. 229 и сл. АПК следва и от субсидиарното приложение на основание чл. 236 АПК на правилата за касационното производство и в частност на разпоредбата на чл. 223 АПК, съгласно която касационното решение е окончателно. На следващо място, доводът на адв. Дойчева за неуважаване на доказателствени искания, направени от Г. не представлява основание за отмяна, а е твърдение за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващо касационно оплакване по чл. 209, т. 3 АПК, което не може да бъде основание за отмяна. Ето защо по изложените по-горе съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. второ и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,