Решение № 332 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10101/2013 г.

Решение № 332 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10101/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Българската академия на науките чрез нейните процесуални представители срещу решение № 897/11.02.2013 г. по адм. д. № 3619/2011 г. на Административен съд София-град в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър досежно имоти с идентификатор № 68134.1970.144 и 68134.1970.2300. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София, както и ответниците Йордан Димитров Темелков, Аржентина Димитрова Владова, Василка Величкова Василева, Евгения Ангелова Тодоринова, Владимир Ангелов Стойнев, Владимир Георгиев Янков, Росица Георгиева Тонкова и Мария Иванова Стойнева не вземат становище по касационната жалба. Ответникът по касационната жалба Иван Димитров Илиев, чрез своите пълномощници счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в частта й за имоти с идентификатор № 68134.1970.144 и 68134.1970.2300. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Процесните имоти не са означени от собствениците с регламентирани трайни знаци, на място няма материализирани огради, които са първият и вторият критерий по приоритет съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта при отразяването на границите на поземлените имоти в процеса на заснемането им в кадастралната карта. Според съда правилно е приложен третият критерий от административния орган при отразяването на имотите в кадастралната карта, а именно одобрен кадастрален план. По делото, според мотивите на съда, е представено съдебно решение за отмяна на заповедта, с която имот 2300 е нанесен в кадастралния план, което не е влязло в сила, поради което нанасянето му в одобрената кадастрална карта е законосъобразно. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но не по изложените в него мотиви при следните съображения: Процесният имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ след влязло в сила съдебно решение от 07.05.2003 г. по гр. д. № 942082002 г. на Софийския районен съд. Като основание за правото на собственост в кадастралния регистър и карта, видно от скицата на поземления имот с идентификатор 68134.1970.2300 е записано решение № 8711/2003 г. на Общинската служба по земеделие и гори за възстановянето му в стари реални граници с площ от 4 625 кв. м. В този обем и граници съобразно решението на ОСЗГ имотът е бил обект на прехвърлителна сделка през 2010 г, . видно от приложения нотариален акт. От съвкупния доказателствен материал по делото се установява, че така отразеният в кадастралната карта имот с идентификатор 68134.1970.2300 е идентичен с имот със стар номер 4060, кадастрален лист № 641, заснет в кадастралния план от 1950 г. Последващ кадастрален план не е одобряван, нито регулационен такъв. В разглеждания аспект настоящата инстанция намира за ирелевантно обстоятелството, че заповед № РД-50-42/23.04.2009 г. на кмета на район "Витоша" за нанасянето на имот 2300 в кадастралния план е отменена с влязло в сила съдебно решение. От заключението на вещото лице Ченева се установява, че за територията, в която попада терена, предоставен за ботаническа градина на БАН, има само един одобрен кадастрален план от 1950 г. и регулационен план съгласно заповед № 627/12.12.1960 г., приложена по делото. От същата е видно, че с нея се одобрява терен за Ботаническа градина съгласно приложения към заповедта проект, но за така очертания терен няма отреден парцел или УПИ. По принцип всеки следващ кадастрален план отменя предходния, и именно последният действащ следва да е приоритетен по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2005 г., но в случая последният одобрен, следователно действащ кадастрален план е този от 1950 г. и регулационният, касаещ само терена, отреден за Ботаническа граница с цитираната заповед от 1960 г. Именно този кадастрален план от 1950 г. е следващият приоритетен критерий за заснемането на имота в кадастралната карта, и така е процедирано от административния орган. По делото основната претенция на касатора е в смисъл доказване правото на собственост на БАН върху имот с идентификатор 68134.1970.2300 като включен в обхвата на определения за Ботаническа градина терен. На първо място такъв въпрос при наличие на спор не може да бъде решаван в хода на съдебноадминистративното производство, а може да бъде решен при спор между страните помежду им за правото на собственост. Поради това в настоящето производство легитимацията за собственост в полза на ответника Иван Димитров Илиев в резултат на прехвърлителна сделка на възстановена по реда на ЗСПЗЗ собственост не може да бъде отречена и същевременно да бъде потвърдена в полза на БАН като субект, носител на правото на собственост върху спорния имот. Възстановянето на имота в реални граници и отразяването му в кадастралния план от 1950 г. с пл. № 4060, като отразен в действащ кадастрален план, е основание за нанасянето му в кадастралната карта. В разглеждания аспект следва да се изтъкне също, че със заповед № УЗ-00.6/25.01.1995 г. на Министерството на земеделието теренът, предоставен на БАН за Ботаническа градина е редуциран и е отразен в АДС № 6504/28.06.1995 г. Според вещото лице процесният имот попада в редуцираната площ за Ботаническа градина, но не е част от акта за държавна собственост. Върху същия на стр. 2 се установява кои недвижими имоти остават в границите на редуцираната площ и този имот не е сред изброените. Освен това, видно от приложената по делото скица на стр. 321 от делото, в частта "забележка" от обхвата на терена на Ботаническата градина са изключени множество имоти съгласно цитираните там заповеди. Приложената на стр. 208 от делото скица очертава границите на имотите, описани в АДС 6054/1995 г., като процесният не попада в очертаните граници. Правното основание за отразяването на имота "Ботаническа градина" на БАН в кадастралния регистър е именно АДС 6504/1995 г., а за процесния имот 2300-реституционното решение № 8711/2003 г. на ОСЗГ. И двата имота са отразени в кадастралната карта съобразно границите в представените от страните цитирани документи за собственост, като имот 2300 съществува като стар имот с пл. № 4060 по кадастралния план от 1950 г, а имотът на БАН "Ботаническа градина" е отразен по границите на акта за държавна собственост. Предвид изложеното крайният извод на първоинстанционният съд за законосъобразност на заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в частта й за имот с идентификатор 68134.1970.2300 е съответен на материалния закон. При постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения на съществени процесуални норми, опорочаващи крайния извод на съда, поради което решението в обжалваната му част следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение