Решение № 4689 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5457/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Д., роден на [дата]., гражданин на Турция, против Решение 1738 от 18.03.2024 г., постановено по адм. дело 1007 по описа на Административния съд София-град за 2024 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 26, ал. 11 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е отхвърлена жалбата на Д. против Решение УРИ-330000-42943 от 01.12.2023 г. на старши комисар М. И., временно преназначен на длъжност (ВПД) директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Разград (ОД на МВР Разград), с което, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЧРБ, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 10 от с.з. е отказано издаването на разрешение за продължително пребиваване в Република България на чужденеца. Наред с това първоинстанцонният жалбоподател е осъден да заплати на Дирекция Миграция при МВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, като навежда, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано касационни основания по чл. 209, ал. 3, предл. първо и последно АПК. Иска отмяната му, както и отмяната на оспорения пред първата инстанция индивидуален административен акт, като преписката бъде върната на компетентния административен орган с указания за издаване на законосъобразен административен акт по негово Заявление за предоставяне на право на продължително пребиваване на чужденец, вх. 330000-38427/31.10.2023 г. по описа на ОД на МВР Разград. Претендира разноски за две инстанции. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и доказателства за извършените в настоящото производство разноски. Ответникът ВПД директор на ОД на МВР Разград не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В писмени бележки по делото от 04.10.2024 г. оспорва жалбата с доводи за неоснователността й. Иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за настоящото производство. Върховната прокуратура / сега Върховна касационна прокуратура/ чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение като обсъди сочените в касационната жалба пороци на обжалваното решение и извърши проверка на неговата валидност, допустимост и съответствието му с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Административният съд е установил следната фактическа обстановка: На 31.10.2023 г. Г. Д., роден на [дата]. в Турция, с паспорт [номер], издаден в Турция, подал лично в група Миграция при ОД на МВР Разград Заявление, вх. 330000-38427/31.10.2023 г. за предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденец в Република България л. 16-20 от първоинстанционното дело. Към заявлението приложил копие от паспорт, документ за платена такса, Удостоверение за пенсия, медицинска застраховка, Декларация по чл. 14, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ, Нотариален акт, рег. 1031 по дело 78/2009 г. и банково удостоверение за разкрита разплащателна сметка в банка с клон в Разград. С писмо на Държавна агенция Национална сигурност , рег. Рз-31-1641/07.11.2023 г. (л. 13, пак там), Агенцията уведомила директора на ОД на МВР Разград, че не разполага с данни, които да дават основание да се предполага, че лицето Г. Д. представлява заплаха за националната сигурност. Уведомила също, че не възразява чужденецът да получи разрешение за продължително пребиваване в Република България. След преглед на приложените към заявлението на чужденеца документи, административният орган, чрез домакина на чужденеца Л. М. С., го уведомил за необходимостта от предоставяне на допълнителен документ, а именно такъв за открита в Република България банкова сметка, от който да може да се установи, че отпуснатата на чужденеца в Турция месечна пенсия се превежда по негова банкова сметка, разкрита в Република България. На 27.11.2023 г. Д. депозирал в група Миграция при ОД на МВР Разград извлечение от банкова сметка в Интернешънъл Асет банк л. 21-24, пак там. На 01.12.2023 г. ВПД директора на ОД на МВР Разград издал оспореното Решение УРИ-330000-42943/01.12.2023 г. (л. 7-8, пак там), с което, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЧРБ, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 10 от с.з., отказал издаването на Д. на разрешение за продължително пребиваване на територията на Република България. За да постанови този резултат, административният орган се мотивирал, че въпреки дадените указания, лицето не представило доказателства, че отпуснатата му в Турция месечна пенсия се превежда по откритата му в Република България банкова сметка. Лицето се е запознало с оспорения индивидуален административен акт на 05.12.2023 г. Административният съд София-град е преценил от правна страна, че оспореното Решение УРИ-330000-42943/01.12.2023г. е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 25, ал. 3, изр. второ ЗЧРБ, в съответствие е с материалния закон, мотивирано е от фактическа и правна страна и липсват данни за допуснати в хода на административното производство по издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тълкувал е нормата на чл. чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ, съгласно която разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 от с.з., получили са право на пенсия, съгласно законодателството на Република България в държавата си на произход или друга държава и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната. Посочил е, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 14 и чл. 23 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ, Д. е следвало да представи пред административния орган документ, издаден от банка на територията на Република България, удостоверяващ, че има налична сметка, по която ще получава съответните преводи от отпуснатата му в Турция пенсия. Приел е, че такова доказателство не е представено в хода на административното производство от първоинстанционния и касационен жалбоподател. Счел е, че от банковото извлечение с дата 27.11.2023 г. за движението по откритата в Интернешънъл Асет банк сметка на лицето (от л. 21 до л. 24 от първоинстанционното дело) не става ясно кой е наредител на постъпилите по сметката на лицето суми. Приел е, че чуждият гражданин не представя доказателства, че ще получава и в бъдеще, след изчерпване на посочения от него доход, доходи от пенсията си от Турция. Отхвърлил е възраженията на жалбоподателя, че сумата, с която той разполага по откритата му в Интернешънъл Асет банк клон Разград банкова сметка в размер на 5 032, 27 лв. е достатъчна да удовлетвори изискването по чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ, във вр. с чл. 14, ал. 1, т. 5 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ за достатъчно средства за издръжка в страната. Формирал е извод, че по отношение на молителя не са налице нормативно установените изисквания за предоставяне на право за продължително пребиваване в Република България. Като се позовал на чл. 6, ал. 1-5 АПК, съдът е допълнил, че оспореното решение на ВПД директора на ОД на МВР Разград не засяга права и законни интереси на чуждия гражданин в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на законовата цел, като в случая е невъзможно налагането на друга, по-лека мярка. С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно. Административният съд неправилно е тълкувал и приложил материалния закон. Отказът на административния орган да предостави право на продължително пребиваване на чужденеца е обоснован с неизпълнение на изискването на чл.23, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България, тъй като отпуснатата месечна пенсия на чужденеца в Република Турция не се превеждала в откритата му банкова сметка в Република България. Според административния съд, административният орган бил доказал основанието за издаване на оспорената заповед. Според съда, молителят е следвало да докаже, че разполага не с каква да е банкова сметка в РБългария, а със сметка, по която ще получава банкови преводи от социална институция в страната си на произход, които преводи са с предмет неговата пенсия. Съдът е посочил, че според представеното извлечение от банковата сметка на чужденеца, не ставало ясно, кой е наредителят на сумите, постъпили в сметката му, както и не ставало ясно, че жалбоподателят и за в бъдеще ще получава доходи от пенсията си в Република Турция. Административният съд неправилно е тълкувал закона. В хипотезата на чл.24, ал.1, т.10 вр. с ал.2 ЗЧРБ, за да се предостави разрешение за продължително пребиваване на чужденец в Република България, нормите изискват наличието на множество кумулативни предпоставки - лицето да притежава виза по чл.15, ал.1, да е получило пенсия, да разполага с достатъчно средства за издръжка в страната в размер не по-малък от минималната пенсия съгласно законодателството на Република България, осигурено жилище, задължителни здравни застраховки и осигуряване. Нормата на чл.24, ал.2 ЗЧРБ изисква и представяне на документи за съдимост или за криминална, или за полицейска регистрация, издадени съгласно законодателството на държавата на гражданството, на държавата на произход или обичайното пребиваване. В Правилника за прилагане на ЗЧРБ , чл.14 и чл.23 от него са посочени документите, с които се доказват обстоятелствата, визирани в закона, както и сроковете и начина за подаване на заявлението за получаване на разрешение за продължително пребиваване. В чл.24, ал.1, т.10 във вр. с ал.2 ЗЧРБ не съществува изискване, такова каквото е посочено от административния орган и възприето от административния съд - отпуснатата месечна пенсия на чужденеца в РТурция да се превежда по откритата му банкова сметка в РБългария. След като подобно изискване не е регламентирано в закона, то не може да се въвежда с подзаконов нормативен акт, какъвто е Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България. Член 23, т.1 и т.2 ППЗЧР сочи документите, с които се доказват двете кумулативни предпоставки, визирани в хипотезата на чл.24, ал.1, т.10 ЗЧРБ. Разпоредбата на чл.23, т.1 ППЗЧРБ е свързана с първата предпоставка от чл.24, ал.1, т.10 ЗЧРБ- правото на пенсия на чужденеца, а разпоредбата на чл.23, т.2 ППЗЧРБ е свързана с втората предпоставка на чл.24, ал.1, т.10 ЗЧРБ - чужденецът да разполага с достатъчно средства за издръжка в страната. Изразът " по която ще се получават съответните преводи от пенсията.", употребен в чл.23, т.2 ППЗЧРБ не визира задължение за чужденеца, към датата на подаване на заявлението му за получаване на разрешение за продължително пребиваване, вече да е получил преводи от пенсията си по откритата в България банкова сметка. Това е така, тъй като на първо място, такова задължение не е въведено със закона, а от друга страна, използваното бъдеще време в цитирания израз, сочи на предстоящи, а не на настъпили действия. Цитираният израз и употребения в него термин " пенсията" следва да се тълкува като възможно средство за доказване на изискването за наличие в чужденеца на достатъчно средства за издръжката му на територията на България, чиито минимален размер законът / чл.24, ал.2 ЗЧРБ/ свързва с минималния размер на пенсията съгласно законодателството на Република България. По тези съображения, решението на административния съд следва да се отмени като неправилно, а вместо това се отмени и оспореното решение на ВПД директор на ОД на МВР-Разград, а делото му се върне като преписка за ново произнасяне по заявлението. Необосновано административният съд е приел, че страните не спорят, че молителят е изпълнил останалите изисквания на закона и правилника. Административният орган, издал оспорения акт, само е изброил в решението си представените документи към заявлението, без да посочи и изложи съображения, доколко с тях се доказват предпоставките в закона, както и достатъчни ли са представените документи или законът и правилникът изискват и представянето на други. Така например, при преглед на представената по делото административна преписка, касационната инстанция не откри в нея да се съдържат документи за съдимост на заявителя. Не става ясно също така чужденецът разполага ли с виза по чл.15, ал.1 ЗЧРБ . В преписката се съдържа разрешение за пребиваване 701243442 с валидност до 14.12.23г., но не става ясно, на какво основание то е предоставено на чужденеца. Не става ясно същото така от мотивите на органа, процесното заявление на чужденеца, по което е издадено оспореното решение, първоначално ли е или не. Всички тези релевантни обстоятелства следва да се обсъдят от административния орган, който следва да изложи съображения по тях в акта, който ще издаде по заявлението. С оглед изхода на спора, на касатора, той и жалбоподател в първоинстанционното производство следва да се присъдят направените разноски по делото и за двете съдебни инстанции, които своевременно са поискани и доказани / лист 13 / гръб/ и лист 31 от касационното дело, и лист 9 и 25 от първоинстанционното дело/. Разноските са в общ размер от 1580 лева, от които 80 лева за държавни такси и 1500 лева за адвокатска защита. Воден от горното и на осн. чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, втори състав на Трето отделение, Първа колегия