Решение № 15699 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2903/2012 г.

Решение № 15699 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2903/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП и касационна жалба на "Джи Си - Дженерал Комодитис" ООД, чрез пълномощника адв. Тодорова. Касаторът - директор на дирекция "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП обжалва решение № 588/9.01.2012 г., постановено по адм. дело № 382/2011 г. по описа на Административен съд Велико Търново /АСВТ/ в частта, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № 1003247/19.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 154 от 23.03.2011 г. на ДД "ОУИ" Велико Търново за установени задължения за ДДС за данъчен период м. 05.2010 г. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба с искане за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Джи Си - Дженерал Комодитис" ООД, в писмена защита и в съдебно заседание, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Касаторът "Джи Си - Дженерал Комодитис" ООД обжалва решение № 588/9.01.2012 г., постановено по адм. дело № 382/2011 г. по описа на Административен съд Велико Търново /АСВТ/ в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 1003247/19.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 154 от 23.03.2011 г. на ДД "ОУИ" Велико Търново. Излага подробно мотивирани оплаквания за незаконосъобразност на решението в обжалваната част поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закони. Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване вместо него на друго, с което да се отмени изцяло РА. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по тази касационна жалба - ДД "ОУИ" Велико Търново, в писмен отговор, подаден от юрск. Русева, оспорва основателността й, претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни поради следните съображения: По жалбата на ДД "ОУИ" Велико Търново. За да отмени частично РА № 1003247/19.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 154/23.03.2011 г. на ДД "ОУИ" Велико Търново за установени задължения за ДДС за данъчен период м. 05.2010 г., първоинстанционният съд е приел, че е налице реалност на доставките по фактури № 10/11.05.2010 г. и № 11 от 14.05.2010 г., издадени от "Атаси 2010" ЕООД, за доставка на кориандър, по 22 тона за всяка фактура. Съдът е приел, че с оглед заключението на съдебно-счетоводната експертиза и невлезлия в сила РА на доставчика "Атаси 2010", включващ проверка по ЗДДС и за д. п. м. 05.2010 г. се установява наличие на доставената стока при прекия доставчик. Приел е също, че е доказано прехвърлянето на собствеността върху стоките чрез приемо-предаване в складовата база на доставчика в гр. Ямбол. Изводите на съда са необосновани. За възникване и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит е необходимо съвкупното наличие на множество предпоставки, установяването на които е в доказателствена тежест на лицето, което твърди, че в негова полза е възникналото субективното право на приспадане. Спазването на счетоводните изисквания, осчетоводяването на фактурите, респ. начисляване на ДДС от доставчика, е необходима, но недостатъчна предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1 ЗДДС. Реалното извършване на доставките, т. е. наличието на данъчно събитие на смисъла на чл. 6 и чл. 25 ЗДДС. За доказване на настъпило данъчно събитие относимо е установяването на относимите обстоятелства досежно т. нар. материално- техническа обезпеченост на доставчика - наличието на фактурираната стока при доставчика с оглед установяване възможността му да се разпореди с негова собствена и налична стока, складирането й, товаро-разтоварването й, досежно надлежното прехвърляне на правото на собственост върху фактурираните родовоопределени стоки, досежно последващото извършване на облагаеми доставки със същите стоки. За всяка конкретна доставка е необходимо установяване и на други относими обстоятелства, според спецификата на стоката и уговореното между страните. В конкретния случай е необходимо установяване на сертифицирането на стоките и транспортирането им от склада в гр. Ямбол с транспорт, осигурен от получателя. Съдът необосновано е приел, че за д. п. м. 05.2010 г. е установено, че прекият доставчик "Атаси 2010" е притежавал към момента на доставките количества кориандър в размер общо на 44 тона. Съобразно заключението на приетата ССчЕ наличното количество кориандър към 1.05.2010 г. при доставчика е 6 тона и 340 кг, като на 09.05. и 12.05. са осчетоводени като закупени още 38 тона от доставчика "Аграрна компания 2010" ЕООД. Съгласно обаче констатациите по влезлия в сила на 14.10.2011 г. ревизионен акт на "Атаси 2010", за което са налице данни в писмените доказателства, приети в касационното производство, не е признато право на приспадане на данъчен кредит по тези доставки, поради неудостоверено прехвърляне на право на собственост и фактическо предоставяне на стоките. Тези официални констатации, съдържащи се във влязъл в сила ревизионен акт не са оборени нито от събраните по делото писмени доказателства, нито въз основа на заключението на експертизата, която е проверявала само редовното счетоводно отразяване на операциите и наличностите. Изводът е, че материалната обезпеченост на прекия доставчик като възможност на същия да прехвърли право на собственост върху стоки, които са реално налични при него и са негови собствени, е останала недоказана. Не е доказано при условията на пълно насрещно доказване и прехвърлянето на правото на собственост върху фактурираните стоки по двете процесни фактури между прекия доставчик "Атаси 2010"и ревизираното лице /РЛ/. Представените двустранни приемо-предавателни протоколи, издадени на датите на фактуриране, не са придружени от кантарни бележки или други документи за натоварване, удостоверяващи отделянето и измерването на стоките, което да позволява индивидуализирането на стоките чрез предаването им на получателя. Изводът е, че не е доказано прехвърлянето на правото на собственост на фактурираните стоки. Предвид горното, твърдяната от ревизираното лице реалност на двете доставки, не може да бъде споделена. Не е доказано настъпването на данъчно събитие по всяка от двете фактури, поради което липсва не се дължи право на приспадане на данъчен кредит. Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е постановил необоснован и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени в частта си, в която е отменен РА за данъчен период м. 05.2010 г. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на "Джи Ес - Дженерал Комодитис" ООД срещу ревизионния акт бъде отхвърлена относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 05.2010 г., ведно с начислените лихви за забава. По жалбата на "Джи Ес - Дженерал Комодитис" ООД. За да отмени частично РА № 1003247/19.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 154 от 23.03.2011 г. на ДД "ОУИ" Велико Търново за установени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 12.2009 и м. 06.08.2010 г., съдът е приел, че не е доказано извършването на реално осъществени доставки, поради което е отхвърлил жалбата срещу РА. Решението е правилно. По отношение на доставките от "Атаси" - по фактура № 127/2.12.2009 г. за 54 700 кг кориандър е прието, че липсват доказателства за предаване на стоката и оттам за настъпване на данъчно събитие. Касационното оплакване е за незаконосъобразност на решението в тази му част като се твърди, че законът не изисква специално удостоверяване на това обстоятелство, поради което липсата му не може да е основание за отказ от данъчен кредит. Не се твърди да са налице доказателства за извършено предаване. Оплакването е неоснователно. Както вече се посочи по-горе, правото на приспадане възниква при наличие на множество законово установени предпоставки, една от които е наличието на доставка и данъчно събитие. Съгласно чл. 6 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката като данъчно събитие възниква, когато собствеността върху стоката е прехвърлена. В случая са фактурирани родовоопределени вещи, което е безспорно установено. При липса на специални правила в ЗДДС се прилагат общите правила за прехвърляне на право на собственост, уредени в ЗЗД. Съгласно чл. 24, ал. 2ЗЗД - При договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Изводът е, че прехвърлянето на право на собственост се извършва чрез индивидуализация по съгласие или чрез предаване, което следва да бъде пълно доказано по делото. При липса на събрани доказателства в тази насока не може да се направи ползващия ревизираното лице извод, че правото на собственост е прехвърлено. Съдът не е въвел ново основание за отказ от право на приспадане, а е приел за недоказано наличието на изискуемо законово условие за признаване на право на приспадане /прехвърляне на собственост върху стока/, при което е постановил законосъобразно и обосновано решение, което следва да се остави в сила в тази си част. По отношение на доставките от "Атаси 2010" - по фактури, издадени през м. 06, 07. и 08.2010 г., с предмет - кориандър, е прието от АСВТ, че не са реално осъществени поради недоказано материална обезпеченост на доставчика за извършване на доставките. Въз основа на събраните и обсъдени доказателства и доказателствени средства е прието, че не може ад се направи извод, че доставчикът е притежавал доставените количества кориандър, че е налице действително предаване на стоките като родовоопределени вещи. Приел е също, че са налице данни за последващи облагаеми доставки с кориандър от страна на ревизираното лице, които не могат да бъдат обвързани с фактурираните от "Атаси 2010", поради неустановена идентичност на предмета, наличие на други доставчици, разминаване в количествата. Решението е правилно. Касационните оплаквания са за необоснованост и незаконосъобразност поради необсъждане от съда на приетото заключение на ССчЕ, не незачитане на доказателства, както относно счетоводното отчитане на операциите, плащането по банков път, така и относно съхраняването, транспортирането и последващото реализиране на стоките. Позовава се също на влезлия в сила ревизионен акт на доставчика "Атаси 2010", в който за същите данъчни периоди не е извършена корекция на начисления данък /ДДС/. Оплакванията са неоснователни. Без да преповтаря изложеното по-горе относно предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит и разпределението на доказателствената тежест, касационният съд намира за правилни принципните изводи на съда по тези въпроси. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е обсъдил представените по делото ревизионни актове на прекия доставчик "Атаси 2010". Наличието на издаден ревизионен акт на прекия доставчик, който включва и периода на процесните доставки, сам по себе си не доказва, че доставките са реални, независимо че липсва корекция на начисления данък в тази част. В тежест на ревизираното лице е да докаже наличието на всички предпоставки за възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, едно от които е наличие на данъчно събитие. В случая, в тежест на РЛ е да установи прехвърляне на правото на собственост върху фактурираните родово определени вещи, наличието на количествата при прекия доставчик, транспорта, съхранението, пакетирането, натоварването на стоките, извършването на последващи облагаеми доставки с тях. Не е коректно оплакването, че съдът не е кредитирал приетата съдебно-счетоводна експертиза. Обратното, съдът позовава своята преценка на доказателствения материал и върху нея, но като съобразява, че специалните експертни знания са в областта на счетоводното отчитане. Доколкото спорните въпроси са относно действителното, фактическо извършване на доставките приетото заключение не може да обоснове самостоятелно изводите на съда относно настъпването на данъчно събитие. Съдът е допуснал поисканите от страните доказателства и доказателствени средства, изяснил е фактическата обстановка по спора, обсъдил е всички събрани доказателства, мотивирал е своите фактически и правни изводи. Също като при доставките за м. 05.2010 г., за тези през м. 06. - 08.2010 г. е останало недоказано наличието на стоките като материална обезпеченост при прекия доставчик, а оттам възможността му да прехвърли фактурираните количества кориандър. Съдът подробно е обсъдил наличностите на кориандър при доставчика, обобщени в приетото заключение на експертизата. Тези фактически изводи на съда не се оборват чрез наведените доводи в касационната жалба, не се сочат доказателства в подкрепа на обратното. Касационният съд, в настоящия си състав, намира решението на АСВТ за обосновани и законосъобразно в тази му част, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от касатора ДД "ОУИ" Велико Търново за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1324 лв., направеното искане следва да се уважи. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,