Решение № 12620 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3573/2016 г.

Решение № 12620 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3573/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 28 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" против решение № 68 от 25.01.2016 г. по адм. дело № 1300/2014 г. на Административен съд - Б. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 02-020-6500/257 от 28.03.2014 г. и преписката е върната за ново произнасяне съобразно указанията на съда. Правят се доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт. Ответната страна - Д. Н. Т. не взема отношение по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се с обоснованост на извода на съда за недостиг на ушни марки до месец октомври на 2012 г., както и с наличие на данни за подмяна на такива. Счита, че незаконосъобразно е отказано подпомагане по процесната схема, поради което съдът правилно е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката за ново произнасяне. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Д. Н. Т. против уведомително писмо изх. № 02-020-6500/257 от 28.03.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което му е отказано подпомагане по Схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производството (НДЖЗ). Възраженията са били, че констатираните при извършена проверка на място животни без ушни марки са в резултат на липсата на ушни марки за цялата страна през 2012 г. Твърди, че подмяната на изгубените такива е осуетена по причини, независещи от волята на бенефициента. След подмяната им през есента на същата година, той е поискал нова проверка от ДФЗ, но такава му е била отказана. Твърденията си е доказал с представените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, които са длъжностни лица, ангажирани с процеса на организация и контрол върху процедурите по подпомагане. От приложената административна преписка съдът е установил, че жалбоподателят е подал на 24.04.2012 г. заявление за подпомагане по мярката НДЖЗ, като е декларирал 294 броя животни. На 12.07.2012 г. му е направена проверка на място. Открити са 283 овце и кози, като само 204 от тях са открити от заявените за подпомагане. 90 животни не са открити, а вместо това са установени 68 овце и 4 кози без ушни марки и 7 животни с ушни марки, невключени в списъка за подпомагане. Резултатите от проверката на място са залегнали в мотивите на уведомителното писмо и въз основа на тях е изчислен процентът на задържане на заявените животни. В колона 8 от таблицата на стр. 1 от уведомителното писмо той е фиксиран на 69.38 %. В таблицата на стр. 5 от писмото е изготвен списък с ушните марки на животните, които не са открити при извършената проверка. Съдът е установил от представените писмени доказателства от жалбоподателя и свидетелските показания, че бенефициентът още през месец юли на 2012 г. е поискал от официалния ветеринарен лекар на община С. - А. Щ. 100 комплекта ушни марки, които не са му били предоставени, поради затруднения с доставката в национален мащаб. Такива са поставени след получаването им през месец октомври на 2012 г. Тогава бенефициентът е поискал нова проверка от ДФЗ, но тя му е била отказана. За изясняване на спора от фактическа страна, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. Към заключението са приложени и получените от вещото лице документи от БАБХ, съставляващи кореспонденция между бенефициента и областната дирекция, както и заповеди на изпълнителния директор на БАБХ във връзка с доставката на ушните марки през процесния период. При тези данни по делото, съдът е направил и правните си изводи. Посочил е, че съгласно чл. 30 ЗПЗП, интегрираната система за администриране и контрол включва в себе си система за идентификация и регистрация на животните (СИРЖ), която се създава и поддържа от Българска агенция по безопасност на храните. Съобразил е и правилата в чл. 4 от Наредба № 61/2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз. Направил е разграничение между подмяната на ушните марки, като вид индивидуални средства за идентификация на животните и замяната на самите животни, при която не е възникнало задължение за уведомяване на ДФЗ. Приел е за установен и доказан недостигът на ушни марки за относимия период, който е обективен факт и не зависи от волята на бенефициента. Извършил е анализ на нормативно уредения ред, по който се отразяват данните от ушните марки и при подмяна - данните от поставените нови. Въз основа на това е счел, че при проверка и изискване на справка от БАБХ, разплащателната агенция би могла да провери собствеността върху животните и истинността на възраженията, направени от производителя. Съдът е посочил още, че изясняването на тези обстоятелства е от съществено значение за крайния резултат по заявеното искане за подпомагане и неизясняването му е съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. При условията на чл. 173, ал. 2 АПК е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката със задължителни указания съобразно изложените мотиви. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се правят два довода. Първият е, че бенефициентът не е направил писмено искане до ветеринарния лекар за необходимост от подмяна на ушни марки, а тя е била приета от съда за установено на базата на свидетелски показания. Възражението е неоснователно. За изясняване на основното възражение на жалбоподателя за възникнала неочаквана необходимост от подмяна на марките и липсата им са събрани, както гласни, така и писмени доказателства - приложени по делото от Д. Н. Т. и самостоятелно от вещото лице, като приложение към експертното заключение. Обсъдени в тяхната цялост, те установяват, че към относимия момент официален лекар на община С. е бил А. М. Щ.. Контактувайки с регистрираните земеделски производители, той е познавал жалбоподателя. Разпитан, като свидетел на 25.09.2015 г., лекарят ясно и недвусмислено е заявил пред съда, че още преди извършената проверка от инспектората, Д. Н. Т. му е съобщавал за проблем с ушните марки по телефона. За 2012 г. обаче е съществувало затруднение с осигуряването и доставката им, поради което е бил упътен да ги поиска от ОДБХ - Б. С. е обяснил, че запазването на марките зависи в известна степен от вида на животните. В този смисъл при козите вероятността от загуба е по-голяма. Самата ушна марка се състои от две части и съдържа чип. Трайността й е около една година и малко повече, но може да се скъса от животното и няколко дни след поставянето й. В такъв случай стопанинът е длъжен да се обади на ветеринарния лекар да постави нови. Недоставянето на такива е било съобщено от стопанина и на проверяващия експерт от техническия инспекторат - видно от показанията му в съдебно заседание на 12.12.2014 г. Гласните доказателства се потвърждават и от събраните писмени такива. Още на 31.07.2012 г. бенефициентът е поискал от ОДБХ - Б. издаване на документ за недостига на ушните марки, който да му послужи пред разплащателната агенция. В отговор на молбата, той е уведомен с писмо от 1.08.2012 г. за недостига на марки за дребни преживни животни за подмяна на паднали идентификатори. Обещано му е при първа възможност да се извърши подмяната. Националният проблем с тези марки се установява и от заповед № РД 11-961 от 27.07.2012 г. на изпълнителния директор на БАБХ, който е предприел нарочни мерки за разпределението им в страната. Едва след постановяване на последваща негова заповед № РД 11-1168 от 4.10.2012 г. на ОДБХ - Б. са предоставени 200 комплекта, част от които са използвани за подмяна при животните, отглеждани от жалбоподателя. След подмяната им, той със заявление от 1.11.2012 г. до изпълнителния директор на БАБХ е поискал съдействието му пред ДФЗ за изясняване на затрудненията по доставката при решаването на спора за животните, по отношение на които е констатирано през юли на 2012 г., че са без марки. В отговор на заявлението му, изпълнителният директор на БАБХ с писмо от 29.11.2012 г. е уведомил изпълнителния директор на ДФЗ за три относими към спора обстоятелства: възникналия през годината недостиг на ушни марки за дребни преживни животни; електронната идентификация на животните, заявени от жалбоподателя след датата на подаване на заявление за кандидатстване за субсидии; факта, че към датата на изпращане на писмото 91 броя дребни преживни животни, собственост на Трънков са идентифицирани с електронни идентификатори и данните са отразени в информационната система на БАБХ - В. С. Ц. анализ на доказателствата установява основателността на твърденията на производителя за предприетите от него действия при загубата на марките и обективните обстоятелства, които са забавили подмяната от юли до ноември на 2012 г. и които са извън неговото поведение. Информацията за съществуване на тези обстоятелства своевременно е достигнала до изпълнителния директор на ДФЗ в рамките на същата стопанска година, за която се отнася искането за подпомагане - 2012 г. Въпреки това, тя не е обсъдена по никакъв начин от разплащателната агенция и не са предприети никакви действия за проверка на твърденията на бенефициента. Вместо това - една година и половина по-късно е издадено уведомителното писмо за отказ на формално основание, без дори да се спомене за неговите възражения и кореспонденцията във връзка с тях. Вторият довод в касационната жалба е за противоречие между мотивите и диспозитива на съдебното решение по отношение на 11 броя животни, за които страните не спорят, че са липсващи в стопанството. Възражението е неоснователно, доколкото съдът изрично е посочил в мотивите, а съответно и в диспозитива на решението, че при връщане на преписката следва да се съобразяват указанията, дадени в него. А самите указания касаят обстоятелства извън тези 11 броя животни. По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение