Решение № 6041 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8118/2008 г.

Решение № 6041 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8118/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Митко Николов Милев от гр. София против решение № 8 от 28.03.2008 г., постановено по административно дело № 451 по описа за 2007 г. на Административен съд Враца. Релевира оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и моли за отмяната му. Ответникът по касационната жалба - областен управител на област Враца не изразява становище по нея. Заинтересованата страна - Венета Николова Недялкова изразява становище, че решението следва да се отмени, а молбата за обезщетение да се уважи. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е основателна. Производството пред Административен съд - Враца е било образувано по жалбата на Митко Николов Милев против заповед № 853 от 20.11.2007 г. на областен управител на област Враца, с която на осн. чл. 5, ал. 2 от Закона за политическа и гражданската реабилитация на репресирани лица е отхвърлил искането му за определяне на еднократно обезщетение по чл. 2 от ЗПГРРЛ в качеството му на наследник на Никола Милев Стоянов от гр. Враца. В мотивите към заповедта е посочено, че искането е непълно, като въпреки указанието за представяне на изискуемите документи, такива не са представени. С решението си административен съд - Враца е отхвърлил жалбата против заповед № 853 от 20.11.2007 г., намирайки за законосъобразен индивидуалния административен акт, като издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението на Административен съд -Враца е валидно, допустимо, но е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно разпоредбите на на чл. 30 и чл. 56 от, административният орган разполага с правомощието на контролира редовността и допустимостта на отправеното до него искане, като при установяване на нередовност е длъжен да извърши процесуалните действия, посочени в нормата на чл. 30, ал. 2 от АПК. Произнасянето по същество на направеното искане за постановяване на индивидуален административен акт по материалното административно правоотношение, се извършава в случаите, когато органът е сезиран с редовно и допустимо искане. В настоящия случай, областният управител се е произнесъл по съществото на искането и го е отхвърлил, обосновавайки се с неостстраняване на констатираната от него нередовност, вместо да осъществи правомощията си по чл. 56 от АПК. Следва да се отбележи, че единствени довод за нередовност на искането е липсата на подписано от всички правоимащи искане по утвърдения от министерския съвет образец. В преписката се съдържа заявление от 9.04.2006 г., подписано от наследниците по закон на Никола Милев Стоянов до областния управител за признаване правото и изплащане на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ, поради което въпреки, че не е попълнен утвърдения образец, компетентният административен орган е бил надлежно сезиран с искане за постановяване на индивидуален административен акт по чл. 5 от ЗПГРРЛ. Останалите посочени в мотивите към обжалваната заповед документи касаят основателността на искането, а не неговата редовност. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ, областният управител се произнася с мотивирана заповед по основателността на искането, като уважи или отхвърли искането, едва след като събере и прецени представените доказателства за вида, характера и продължителността на репресията, както и качеството на правоимащо лице. В случая, след като е намерил, че следва да се произнесе по основателността на претенцията, при липса на доказателства относно характера и продължителността на репресията и нейния политически характер, административният орган е следвало да отнесе въпроса до централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ, както повелява разпоредба на чл. 10, ал 2 от ЗПГРРЛ. Централната комисия по чл. 4 от закона е единственият овластен с правомощието е да установи характера на репресията орган, който съобразно правилата на АПК е помощен, а не административен орган, след събиране на посочените в закона и Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ доказателствени средства. Областният управител като административен орган по чл. 5 от ЗПГРРЛ съществено е нарушил административнопроизводствените правила, лишавайки заявителя от правото му да получи решение от централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ въз основа на специални доказателствени средства, които пред самия административен орган и в съдебната фаза впоследствие са недопустими, поради което е постановил незаконосъобразен индивидуален административен акт. Решението на Административен съд Враца, с което жалбата против заповед № 853 от 20.11.2007 г. е отхвърлена и заповедта е приета за законосъобразна, е неправилно и следва да се отмени поради наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон. Въпросът за вида, характера и продължителността на репресията, съгласно ЗПГРРЛ е предоставен за решаване на органа по чл. 4 от с. з. и без нейното решение съдът в производството по чл. 145 и сл. от АПК не може да реши делото по същество. Като е приел претенцията за недоказана, решавайки я по същество, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК след отмяна на обжалваното решение на Административен съд Враца, делото следва да се реши по същество. По изложените по- горе съображения за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, обжалваният индивидуален административен акт следва да се отмени като незаконосъобразен, а преписката да се върне на областния управител за извършване на административнопроизводствените действия по чл. 10 от ЗПГРРЛ. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение