Решение № 4038 от 13.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град София, чрез процесуален представител гл. юрк. А. Калоферова против решение 3537/27.05.2022 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело 10556/2020 г., с което е отменен ревизионен акт Р-22221219007633-091-001/23.06.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, поправен с РАПРА П-22221220108446-003-001/24.06.2020 г. и потвърден с решение 1382/08.09.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика /ОДОП/ при ЦУ НА НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради противоречието му с доказателствата по делото и приложимия материален закон. Касаторът сочи, че спорът по делото е относно наличните средства към 01.01.2013 г. и в тази връзка поддържа, че при преценката си относно разходите за пътувания в чужбина, съдът не е съобразил представените по делото митнически декларации, с които ревизираното лице е декларирало внесени парични средства на територията на страната от пътуванията си в Китай преди ревизирания период. Съдът се е ограничил единствено с представената от дирекция Миграция информация за пътуванията, която обхваща ревизирания период и следващи периоди от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г. Поддържа и доводи за неправилно определен от съда размер на разходи за издръжка и живот по данни от НСИ, при положение, че ревизираното лице е декларирало друг размер на тези разходи. По тези съображения счита, че органите по приходите са определи законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото приходите и разходите на Ч. ЮЕФЪН и съпругът й Д. СЯОДЖОУ за периода, предхождащ ревизията от 01.08.2008 г. до 31.12.2012 г. и съответно началното салдо на ревизираното лице към 01.01.2013 г. На база съпоставката между приходите и разходите на лицето за ревизирания период са доказани предпоставките на чл. 122, ал.1, т. 2 и 7 ДОПК за определяне на основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК и дължим данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2013 г. Искането е за отмяна на решението и да се потвърди ревизионния акт. Претендира разноски. Ответникът Ю. ЧЪН, чрез адвокат Б. Петров оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Ю. ЧЪН са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2013 г. в размер на 2 990.00 лева и лихви в размер на 1 866.71 лева. Задълженията са установени по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК - данни за укрити приходи и несъответствие на разходите на ревизираното лице с декларираните/получените доходи. При съпоставка на приходите и разходите на ревизираното лице за 2013 г. органите по приходите са установили превишение на разходите с 29 899.94 лева като разлика между приходи в общ размер на 29 600 лева, от които налични парични средства към 01.01.2013 г. в размер на 5000 лева и постъпления от възстановени вноски по чл. 134 ТЗ от Ч. ДЖУ ООД в размер на 24 600 лева и разходи в общ размер на 59 499.94 лева, от които разходи за издръжка и живот 12 000 лева, разходи за пътувания 10 000 лева и внесени парични вноски по чл.134 ТЗ в Ч. ДЖУ ООД в размер на 37 499.94 лева. За да отмени ревизионния акт съдът е кредитирал изцяло заключението на съдебно счетоводната експертиза, според което към 01.01.2013 г. Ч. Юефън е разполагала с налични парични средства в размер на 36 504.44 лева, представляващи половината от общите парични средства със съпруга й Д. Сяоджоу, установени след анализ на имущественото им състояние за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2012 г., а за ревизирания период на 2013 г. приходите на ревизираното лице превишават разходите й с 18 275.04 лева. Според съда ревизиращите органи неправилно са определили разходите за издръжка и живот на двамата съпрузи в периода 2008 г. 2012 г. в размер на 100 000 лева. Съдът е кредитирал разходите, изчислени от вещото лице по данни на НСИ за издръжка и живот на семейство с три деца в размер на 46 931 лева и е приел, че при издаването на ревизионния акт този разход е завишен двойно. От заключението на съдебно счетоводната експертиза и удостоверение с peг. 536400-21687/14.11.2019 г. от дирекция Миграция" към Министерство на вътрешните работи /л. 131 от делото/ съдът е установил разлика в разходите за пътувания, като е приел, че са осъществени 5 бр. пътувания, на по-ниска стойност (в размер на 6 845.41 лева) в сравнение с установените от приходната администрация годишни разходи за пътувания за двамата съпрузи в общ размер на 20 000.00 лева за всяка година. При тези обстоятелства и установеното от вещото лице превишение на приходите над разходите на лицето, съдът е обосновал краен извод, че не са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и оспореният ревизионен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Решението е правилно като краен резултат. Основателни са оплакванията в касационната жалба за противоречие на част от фактическите установявания на съда за приходите и разходите на Ч. ЮЕФЪН и съпругът й за периода от 2008 г. 2012 г. с доказателствата по делото. При преценка заключението на вещото лице в тази част съдът е допуснал нарушение на чл. 202 ГПК, тъй като не го е обсъдил с останалите доказателства по делото. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е довело до неправилно установяване разходите за пътувания в чужбина на двамата съпрузи за периода 2008 г. 2012 г. и имущественото им състояние към 31.12.2012 г. Размерът на разходите за пътувания в чужбина за 2008 -2012 г. на двамата съпрузи е изчислен от вещото лице на база разходите за пътуванията през 2013 г. и не е съобразен с данните от МВР за пътуванията на двамата съпрузи през периода 2008 - 2012, както и с декларациите за внесени парични средства през този период, чийто размер не е спорен по делото. Определеният от органите по приходите разход за пътувания в чужбина в размер на 100 000 лева за целия петгодишен период преди 01.01.2013 г. , се подкрепя от останалите доказателства по делото, включително удостоверение от 09.07.2021 г. за пътуванията на Д. Сяоджоу и Ч. Юефън през периода 2008 - 2012 г. Доводите в касационната жалба относно размера на обичайните разходи за издръжка и живот за периода 2008 г. 2012 г., са неоснователни По делото не са налице данни за деклариран такъв разход от съпрузите за посочения период, поради което и на основание чл. 122, ал. 2, т.14 ДОПК е приложим обичайният размер на разходите за издръжка и живот по данните на НСИ. Независимо от това, по отношение общия размер на наличните парични средства на двамата съпрузи, следва да бъде съобразен и влезлият в сила ревизионен акт на съпруга Д. СЯОДЖОУ, потвърден частично с решение 1702/15.02.2023 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело 9430/2021 г., като е прието, че към 31.12.2012 г. съпрузите са разполагали с налични парични средства в общ размер на 48 884 лева или по 24 442 лева всеки. При идентичност на фактите, въз основа на които е извършена съпоставката на имущественото им състояние за периода 2008 г. - 2012 г. както в ревизията на съпруга, така и в процесната ревизия, посоченият размер на наличните парични средства към 01.01.2013 г., следва да бъде съобразен и по отношение на Ч. Юефън. Първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключението на съдебно счетоводната експертиза и в частта на определените постъпления и разходи на парични средства на ревизираното лице през ревизирания период на 2013 г. Неправилно и в противоречие с доказателствата от счетоводството на Ч. ДЖУ ООД, вещото лице е приело, че възстановените от дружеството през 2013 г. парични средства в размер на 24 600 лева и разходите за направени вноски по чл. 134 ТЗ в размер на 37 499.94 лева, са общо за двамата съпрузи в качеството им на съдружници в дружеството. Видно от констатациите при ревизията за периода на 2013 г. дружеството е водило аналитична отчетност по сметка 499 "Други кредитори" (л. 105) относно средствата, предоставени от съдружниците и посочените суми се отнасят само за Ч. Юефън. Поради това неправилно и в противоречие с доказателствата по делото вещото лице е взело предвид половината от тези суми. Изчисленията на вещото лице относно разходите за издръжка и живот въз основа на данните от НСИ за 2013 г., са в съответствие с чл. 122, ал. 2, т. 14 ДОПК. При определяне размера на разходите за пътувания за 2013 г. правилно вещото лице е съобразило конкретния брой пътувания на ревизираното лице през 2013 г. общо шест пътувания (а не пет пътувания, както е приел съда) съгласно данните за излизане и влизане в страната, посочени в удостоверение на дирекция "Миграция" - МВР от 14.11.2019 г. За 2013 г. съпоставката на имущественото състояние е само по отношение на Ч. ЮЕФЪН. За този период ревизираното лице не е подавало декларации за внесени парични средства по реда на Валутния закон. Декларираният размер на тези разходи в декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК, като признание на факт, съгласно чл. 175 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, следва да се преценява от съда с оглед на останалите обстоятелства по делото. В случая с оглед на данните за пътуванията на лицето през 2013 г., посочени в удостоверението на дирекция "Миграция" - МВР 14.11.2019 г. и данните, че част разходите за престоя й в чужбина са поети от приемащите лица. Тези обстоятелства са съобразени от вещото лице при изчисляване на разходите за пътуване в чужбина. От изложеното следва да се приеме, че приходите на ревизираното лице за 2013 г. са в общ размер на 49 042 лева, формирани от налични парични средства към 01.01.2013 г. в размер на 24 442 лева и постъпленията от възстановени вноски от Ч. ООД в размер на 24 600 лева. Разходите за 2013 г. са в общ размер на 49 279.37 лева, формирани от разходи за парични вноски по чл. 134 ТЗ в Ч. ДЖУ ООД в размер на 37 499.94 лева, разходи за издръжка и живот в размер на 5 178.50 лева и разходи за шест пътувания в чужбина през този период в общ размер на 6 600.93 лева (а не в размер на 6 845.41 лева, както неправилно е приел съда). При съпоставката им се установява превишение на разходите с 237.37 лева, което не е явно и съществено по смисъла на чл. 123, ал.1, т. 2 ДОПК и на това основание не представлява облагаем доход. Като е достигнал до краен извод за незаконосъобразност на определения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 2 990 лева и съответните лихви за 2013 г., съдът е постановил правилно по своя резултат решение за отмяна на оспорения ревизионен акт, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация, но с оглед липсата на предявена претенция, такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,