Решение № 7484 от 6.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Топлофикация Русе АД /дружеството/ подадена чрез процесуален представител против решение 1025/17.02.2023г. постановено по адм. д. 8167/2021г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на дружеството против решение Ц-26 от 01.07.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, комисията), в частта му по точка 10, с която са утвърдени на дружеството преференциална цена на електрическата енергия 264,05 лв./MWh; премия по чл. 33а от ЗЕ 138,98 лв./MWh; еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода 84,51 лв./MWh; еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител водна пара - 133,01 лв./MWh; 3.5. Ценообразуващи елементи на цените по т. 10.1, т. 10.3 и т. 10.4; необходими годишни приходи 91 022 хил. лв., в т. ч.: - разходи 89 143 хил. лв., от които условно-постоянни разходи 23 209 хил. лв. и променливи 65 933 хил. лв.; регулаторна база на активите 42 323 хил. лв.; норма на възвръщаемост 4,44%; електрическа енергия 228 500 MWh, в т.ч. от високоефективно комбинирано производство 225 000 MWh, от некомбинирано производство 3 500 MWh; топлинна енергия с топлоносител водна пара 6 311 MWh и топлинна енергия с топлоносител гореща вода 353 207 MWh. Касаторът Топлофикация Русе АД чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Изтъква, че неправилно съдът отказал да допусне част от поисканите от дружеството задачи за комплексна експертиза, с което било нарушено правото на защита на касатора. Твърди, че АССГ не е изложил мотиви във връзка с приетите за правилни корекции на разходите за ремонти. Поддържа, че съдът е допуснал нарушение на: чл.31, т.2 ЗЕ и чл.32, ал.1 т.1 от Наредба 5 от 23.01.2014г. за регулиране цените на топлинната енергия /НРЦТЕ/ при определяне цените и броя на квотите въглеродни емисии; чл.23, т.5 ЗЕ и чл. 8 АПК при преценката на корекциите върху заявените разходи за заплати и възнаграждения; чл. 6 и чл. 8 АПК, чл. 23, т.5 и чл.31, т.2, б.д ЗЕ и чл. 8, ал.4, чл.9, ал.6 и чл.14, ал.4 НРЦТЕ по отношение на коригираните разходи за амортизации; чл.31, т.4 ЗЕ по отношение намаляване на технологичните разходи по преноса на топлинна енергия. Възразява се и срещу изводите на съда по отношение нормата на възвръщаемост на привлечения капитал. Във връзка с посоченото касаторът е развил подробни съображения с позоваване на съдебната практика. Иска отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното решение на КЕВР или връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на сторените разноски. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалвания съдебен акт е отхвърлено оспорването на Топлофикация Русе против решение Ц-26 от 01.07.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, комисията), в частта му по точка 10, с която за периода 01.07.2021г. 30.06.2022г. са утвърдени на дружеството преференциална цена на електрическата енергия 264,05 лв./MWh; премия по чл. 33а от ЗЕ 138,98 лв./MWh; еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода 84,51 лв./MWh; еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител водна пара - 133,01 лв./MWh; 3.5. Ценообразуващи елементи на цените по т. 10.1, т. 10.3 и т. 10.4; необходими годишни приходи 91 022 хил. лв., в т. ч.: - разходи 89 143 хил. лв., от които условно-постоянни разходи 23 209 хил. лв. и променливи 65 933 хил. лв.; регулаторна база на активите 42 323 хил. лв.; норма на възвръщаемост 4,44%; електрическа енергия 228 500 MWh, в т.ч. от високоефективно комбинирано производство 225 000 MWh, от некомбинирано производство 3 500 MWh; топлинна енергия с топлоносител водна пара 6 311 MWh и топлинна енергия с топлоносител гореща вода 353 207 MWh. Съдът е констатирал, че на 01.04.2021г. Топлофикация Русе АД e подало заявление вх. Е-14-09-6, с което е предложило цени на електрическа и топлинна енергия, считано от 01.07.2021г., без ДДС, както следва: преференциална цена на електрическа енергия 305,25 лв./MWh; 2. Еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител водна пара 152,29 лв./MWh;3. Еднокомпонентна цена за топлинна енергия с топлоносител гореща вода 105,42лв./MWh. Цените на енергия са изчислени със следните цени на горивата (без ДДС): цена на природен газ 471,25 лв./knm3; цена на въглища 266,38 лв./t при калоричност 5 003 kcal/kg; цена на мазут 793,00 лв./t при калоричност 10 088 kcal/kg; цена на биогориво 86,12 лв./t при калоричност 3 685 kcal/kg. Дружеството е представило обосновка на предложените цени на топлинната и електрическата енергия за периода 01.07.2021 г. 30.06.2022 г. , видно от която като базова година при планиране на цените са използвани данните от 2020 г. Съдът подробно е проследил проведената административна процедура и извършените от КЕВР корекции по заявлението на дружеството. В хода на съдебното производство е назначена съдебна икономическа експертиза по част от въпросите на дружеството-жалбоподател, заявени в молба от 06.12.2021г. В тази връзка частично е уважено възражението на КЕВР срещу поставените задачи на вещото лице, изложени в представената в съдебното заседание на 01.03.2021г. молба . Първоинстанционният съд е приел, че решението в оспорената част е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ и при спазване на изискването за форма съгласно чл. 59 от АПК и на административно-производствените правила, както и при правилно прилагане на материалния закон. АССГ е разгледал подробно доводите на оспорващия. Приел е, на първо място, за неоснователни възраженията относно утвърдените от КЕВР стойности на разходите за квоти за въглеродни емисии. Посочил е, че при изчисленията Комисията е взела предвид, в съответствие с чл. 24, ал. 6 от НРЦЕЕ и чл.8, ал.9 НРЦТЕ, прогнозна цена на въглеродните емисии и прогнозни количества отделени емисии, изчислени от своя страна и в съответствие с прилагания от КЕВР общ подход за всички дружества от сектор Топлоенергетика, на база прогнозни количества горива. За Топлофикация Русе АД разходите за квоти за въглеродни емисии са завишени с 2 286 хил. лв., след като необходимите количества за дружеството през новия ценови период в размер на 205 017 t се умножат по цена на емисиите за периода от 51 евро/t. Отчитайки, че дружеството не е имало оплаквания относно количеството прогнозни емисии СО2, а само относно тяхната цена, съдът е констатирал, че възражението на дружеството в хода на административното производство са били взети предвид от Комисията, тъй като пределната цена за емисиите всъщност е по-висока от заявената от дружеството. Съдът е отчел и обстоятелството, че с последващо Решение Ц-18 от 01.07.2022 г. на КЕВР дружеството е компенсирано заради значителното повишаване на цената на емисиите за м. юни 2021 г. На второ място, съдът е счел за неоснователни доводите на оспорващия срещу корекциите на разходите за възнаграждения. В случая Комисията не е признала в пълен размер заявените от дружеството разходи за заплати и осигуровки, като същите са коригирани до нивата от предходната година. АССГ е счел изложените в тази връзка мотиви на КЕВР за обосновани с необходимостта от баланс между интересите на дружествата и тези на клиентите и ограничаване нарастването на крайната цена на услугата топлоснабдяване за крайните потребители, предвид рязкото й повишаване поради значително увеличените разходи за природен газ и за емисии, които са обективни фактори и върху които Комисията не може да влияе. На трето място, за неоснователни са счетени доводите относно разходите за ремонт. Съдът е посочил, че КЕВР утвърждава обща сума на годишните разходи за ремонти, а не одобрява отделни ремонтни дейности. Освен това е констатирано, че заявените разходи са одобрени в пълен размер, макар и да са преразпределени между дейностите производство на топлинна енергия и производство на електрическа енергия. Аналогични съображения съдът е изложил и по отношение на разходите за амортизации в производството. По отношение разходите за амортизации в преноса, съдът е отчел, че част от разходите за амортизации са такива за активи, които предстои да бъдат въведени в експлоатация, поради което корекцията на сумите на това основание е законосъобразно извършена и в съответствие с т.31.1, б."б" от Указанията. Съдът е преценил, че НРЦТЕ и НРЦЕЕ не съдържат конкретни изисквания относно начина на групиране на активите при определяне на амортизационните квоти, следователно това е въпрос на оперативна самостоятелност на административния орган. Подробно са обсъдени и доводите относно определената норма на възвръщаемост на капитала. За Топлофикация Русе АД е извършена корекция на общата норма на възвръщаемост от 6,69% на 4,44%, съобразно възприетия общ подход и вследствие променената методика за определяне на общата норма на възвръщаемост. Видно от заключението на експертизата, нормата на възвръщаемост е определена от КЕВР като среднопретеглена цена на капитала и е изчислена на база целева норма на възвръщаемост на собствения капитал и целева норма на възвръщаемост на привлечения капитал, претеглени според индивидуалната структура на капитала на съответното дружество. Макар че дружеството не е оспорило изрично нормата на възвръщаемост на собствения капитал, във връзка с поставената задача на експертизата и дадения от нея отговор, съдът е приел, че използваният модел за оценка на капиталовите активи МОКА съответства на нормативните изисквания. По отношение нормата на възвръщаемост на привлечения капитал, съдът е възприел становището на КЕВР, че отчитането на кредитите, привлечени от дружеството в предходни периоди, когато лихвените нива са били различни, без кредитополучателите да са предоговорили лихвените проценти, би било в разрез с разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 31, т. 4 от ЗЕ. Съдът се е обосновал, че Комисията правилно е определила пределна пазарна цена на привлечения капитал на основата на статистически данни за пазарните й величини и/или официално публикувана прогнозна информация. На следващо място, относно намалението на заявените от дружеството разходи за консумативи /химикали, реагенти/, съставляващи необходими разходи, присъщи за лицензионната дейност, е установено, че същото е извършено до размера на отчетените разходи за базисната година, като Комисията е взела предвид възражението на дружеството и е увеличила признатите разходи по това перо с 500 хил. лв. Съдът е приел, че с извършената корекция на разходите на консумативи не се установява да са нарушени материалноправни разпоредби и същата е законосъобразно осъществена, при спазване на принципа за съразмерност . Накрая, за неоснователни са счетени и доводите във връзка с технологичните разходи по преноса на топлинна енергия, коригирани от 194 740 MWh (38,26%) на 116 740 MWh (24,84%) до достигане на стойността на регулирани от Комисията загуби в проценти % от топлоотдаване и изтичане съобразно общия подход. Възприети са съображенията на Комисията за защитаване на интересите на потребителите и създаване на стимули за ефективна дейност на топлопреносното предприятие. Отчетено е, че нормалните технологични разходи в топлофикационните системи в Европа са в границите от 10% до 15%. Споделени са мотивите на решението на КЕВР, че отговорността за високите технологични разходи по преноса и за неполагане на усилия за намаляването им е на самото топлопреносно предприятие, поради което е обосновано именно на него, а не на потребителите да бъде възложена загубата от тези разходи. По тези съображения оспорването е счетено за неоснователно и е отхвърлено изцяло. Решението е правилно. Не са налице съществени процесуални нарушения, отразяващи се на крайния извод на съда за законосъобразност на решението на КЕВР. Спорът е надлежно изяснен от фактическа страна и формираните от съда изводи по правото са съобразени с материалния закон. Правилно съдът е отказал да допусне като задачи към назначената експертиза правни въпроси, каквито са този по т. 2.1, подвъпрос първи, т.4, подвъпрос 1, т.5, подвъпрос 1, т.6.2, подвъпрос 1. Останалите задачи, които съдът не е поставил на експертизата, не изискват наличието на експертни знания и са изцяло от компетентността на съда. Впрочем, в съдебното заседание, в което съдът е определил предмета на експертизата, както и впоследствие при приемането ѝ, касаторът не е направил никакви възражения. Недопускането на правни въпроси и на фактически въпроси, които не касаят експертни знания, към допуснатата от съда експертиза, не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила, още по-малко съществено. В касационната жалба не се сочи по какъв конкретен начин недопускането на част от въпросите, свързани с правни знания и с фактическа преценка от компетентността на съда се е отразило на правилността на решението. Цитираната от касатора съдебна практика касае случаи, в които допускането на съдебна експертиза е било отказано изцяло от съда, какъвто не е настоящият случай, напротив, експертиза е допусната и тя е изяснила спорните фактически въпроси по делото, за които е било нужно използването на специални знания. Поради това касационният довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен. Правилни са и изводите на съда по приложението на закона. При изпълнение на правомощията си за ценово регулиране по чл. 30 от Закона за енергетиката, Комисията се ръководи от принципите, прогласени в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 ЗЕ. В чл. 23, т. 4 от ЗЕ е регламентирано правомощието на комисията да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите. Именно във връзка с тези правомощия следва да ес приеме за правилен извода на АССГ, че Комисията не е допуснала нарушение на принципите не чл.6 и чл.8 АПК. Правомощията на КЕВР предполагат оценка и анализ на предоставената от енергийните дружества информация с оглед на нейната точност и икономическа обоснованост, поради и което комисията няма задължение да приеме еднозначно предложенията на енергийните предприятия. Представените от тези предприятия заявления и възражения нямат характер на доказателства, но такъв характер имат приложените към тези заявления и възражения документи и комисията е длъжна да ги обсъди, което в случая е сторено. КЕВР не нарушава закона с това, че излага някои общи съображения по отношение адресатите на административния акт, след като в същото време излага отделни съображения във връзка със специфичните показатели по отделните заявления на дружествата. По конкретните спорни въпроси, споделят се доводите на КЕВР и на АССГ, че регулаторният орган утвърждава не фактически, а прогнозен размер на разходите, свързани с лицензионната дейност. Това налага извод, че разходите за въглеродни емисии се включват в цените за периода, за който са относими, на база прогноза. В оспореното решение на КЕВР, в рамките на общ подход, комисията е изложила съображения относно количествата емисии въглероден диоксид за производство на електрическа енергия, като е посочила, че те са в съответствие с Указанията НВ, т. 20.11 и т. 20.12 и че разходите за закупуването им се определят като реално необходимите количества за периода са умножени по обновената цена на емисиите. В т. 20.11 е посочено, че за енергийните предприятия с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, количествата емисии въглероден диоксид за производство на електрическа енергия, се определят като верифицираните емисии се умножат с коефициент за разпределение на разходите в производството. За целите на ценообразуването е приета цена на квотите в размер на 51 евро/t, която е съобразена с възражението на дружеството в хода на административното производство, изцяло е съобразена със събраните към датата на постановяване на решението на КЕВР доказателства и това е категорично установено и с експертното заключение. Комисията няма как да вземе предвид изменението на борсовите цени за самия ден, в който е постановено решението, в който те са били 55 евро/t , нито по-нататъшното повишение на цените. В крайна сметка след като възражението на дружеството е било взето предвид, на него са одобрени разходи за въглеродни емисии в размер по-висок от заявеното. Освен това с последващо решение на КЕВР дружеството е било компенсирано за по-високите цени на квотите през процесния период. По тези съображения касационните доводи срещу разглежданата част от решението са изцяло неоснователни. Съгласно чл. 8, ал. 4 и ал. 9 от Наредба 5 от 23 януари 2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия /НРЦТЕ/ и чл. 11, ал. 4 от Наредба 1 от 14 март 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/, Комисията утвърждава прогнозен размер на разходите, свързани с лицензионната дейност, като преценява тяхната икономическа обоснованост въз основа на представените от енергийното предприятие писмена обосновка и доказателства. Именно този прогнозен размер на разходите се включва във формулите, по които се утвърждават необходимите годишни приходи за съответната дейност по лицензията, както е предвидено съответно в чл. 7 НРЦТЕ и чл. 10 НРЦЕЕ. Освен това, следва да се отбележи, че икономическите интереси на регулираните енергийни предприятия са защитени по силата на множество предвидени в закона механизми, така че да се гарантира възстановяването на икономически обоснованите разходи за дейността им, по специално механизмите по чл. 33 - 35 ЗЕ и възможността за преразглеждане на цените по време на регулативните периоди. Правилни са изводите на съда по отношение извършената от КЕВР корекция на заявените от дружеството разходи за възнаграждения и осигуровки. Както е видно от решението на КЕВР, тази корекция касае всички дружества адресати на решението и е резултат от подробно изложени от Комисията съображения за баланс между интересите на енергийните предприятия и на потребителите на топлинна и електрическа енергия. Правомощие на Комисията е при завишени разходи за производството от обективен характер, като цени на горива и емисии, да задържи повишаването на възнагражденията в сектора до нивата от 2020г. Възражението на дружеството по отношение на това перо е разгледано от Комисията с подробни аргументи. КЕВР не е задължена да одобрява в пълен размер исканията на енергийните дружества за увеличаване на заплатите, а обстоятелството, че средната заплата в сектора по-висока, не почива на нормативно установен показател. Нещо повече, средният размер на заплатите в сектора не може да бъде единствен показател за уважаване на заявлението на дружеството за поисканото увеличение, тъй като то не зависи само от този икономически показател, а най-вече следва да бъде отражение на цялостната търговска дейност на дружеството. Както се посочи по-горе, в чл. 23, т. 4 от ЗЕ е регламентирано правомощието на комисията да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите. Ето защо правомощията на КЕВР предполагат оценка и анализ на предоставената информация с оглед на нейната точност и икономическа обоснованост, поради и което комисията няма задължение да приеме еднозначно предложенията на енергийните предприятия. В настоящия случай обосновката в заявлението за исканото увеличение на възнагражденията е обвързано само със средната работна заплата в сектора, но не и със средната заплата в региона, нито с други икономически показатели на дружеството, поради което и като необоснована, естествено не обвързва комисията. Правилни са изводите на съда относно частта от решението на КЕВР, касаеща заявените разходи за ремонт. Доводите в касационната жалба касаят намаляване на одобрените разходи, каквото не е извършвано. Комисията е разгледала възражението на дружеството по този пункт, като е уважила същото, включвайки допълнително 200 хил. лв за разходи за ремонт. По този начин заявените 5477 хил. лв. от дружеството за ремонти, представляващи условни постоянни разходи са били изцяло одобрени. Касационната жалба е неоснователна и в частта относно коригираните разходи за амортизации. Корекцията правилно е приета от съда за законосъобразно извършена и в съответствие с т.31.1, б."б" от Указанията. Съгласно т. 31 от Указанията разходите за амортизации се изчисляват на основата на обоснован от дружеството и признат от комисията технически и икономически полезен живот на активите чрез прилагане на линеен метод на амортизация. Това правило в Указанията е възпроизвело нормата на чл. 14, ал. 4 от Наредба 1/14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Вещото лице изрично е посочило, че извършената от КЕВР корекция не е в противоречие с правилата и метода на амортизация, заложени в Указанията НВ, 2018г., тъй като няма конкретни регулаторни изисквания за определяне на тези разходи освен прилагането на линеен метод, което в случая е спазено. Възприетият общ подход в процесното решение на КЕВР относно полезния живот на активите при определяне на разходите за амортизации не е в противоречие с посочената норма от подзаконовия нормативен акт. В заявлението на дружеството липсват данни за датите на придобиване на съответните активи, както и за полезния живот, който според дружеството те имат. В хода на административното производство не е направено и възражение в тази връзка. При липса на каквито и да било твърдения, базисни и сравнителни данни, хипотетични са опасенията, че е възможно създаване на предимство за топлофикационни предприятия, при което делът на активите с по-дълъг полезен живот от средно приетия от КЕВР е по-голям, в сравнение с дружества с инвестиции в нови инсталации и активи, чийто полезен живот е по-кратък от приетия от Комисията. Както вече се посочи, хипотетичните изводи, при липса на конкретика, не могат да бъдат основание за отмяна на административния акт. Освен това, макар амортизационните отчисления да са определени като разходи, всъщност става въпрос за направени в друг отчетен период разходи за придобиване на активи. Тези разходи се признават изцяло и не става въпрос за тяхното намаляване, както неправилно твърди касаторът. Напротив, разходите за активи се признават изцяло, но за счетоводни цели и за целите на ценовото регулиране тези разходи се отчисляват през всеки отчетен период на части, а не наведнъж в отчетния период на придобиване. Разпределението на съответната част от направения разход за придобиване на актива по години не лишава дружеството от възможността за възстановяване на този разход чрез определените цени на топлинната и електрическата енергия. Единственият спорен въпрос всъщност е за какъв период от време този паричен разход ще бъде покрит от постъпващите приходи. В тежест на дружеството е да докаже какъв е действителният полезен живот на активите му, с цел по-бързо покриване на сторените разходи за придобиване. Без съмнение, подобна икономическа обосновка изисква сериозен ресурс както от дружеството, така и от страна на КЕВР, която при тази логика би следвало да извършва анализ на полезния живот на хиляди конкретни активи. Подобна прецизност би била оправдана за целите на данъчното облагане, при извършване на ревизии, но при ценовото регулиране, при наличие на множество участници в административното производство, общият подход гарантира еднаквото третиране на тези участници. При това следва да се има предвид, че производството на топлинна и електрическа енергия е унифициран процес, при който видът на активите за производство и пренос не се различава особено в зависимост от конкретния производител. Разбира се, ако дружеството предприема някаква конкретна иновация, която е революционна за производството, това обстоятелство следва да бъде отчетено, но в случая подобен изключителен разход, който да предполага и специфичен подход от страна на Комисията нито се доказва, нито се твърди. Както се посочи, намесата на КЕВР е ограничена до част от заявените амортизации за активите за пренос /тръбопроводи, паропроводи/, които активи са еднотипни за всички производители и във връзка с които КЕВР е отчела увеличение на полезния живот, съответно по-дълъг период на амортизиране, съответно разходите за амортизации се разсрочват във времето. Правилни са изводите относно определяне на нормата на възвръщаемост на капитала. Правната рамка на метода на ценово регулиране "Норма на възвръщаемост на капитала" се съдържа в Закона за енергетиката, Наредба 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия и Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). Въз основа на тях комисията е приела Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "Норма на възвръщаемост на капитала" с решение по протокол 116/26.06.2018 г. ("Указания - НВ"). Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от двете наредби това е метод, приложим за регулаторен период не по-кратък от една година, при който комисията след регулаторен преглед утвърждава цени и необходими годишни приходи. Ценообразуващите елементи, съответните формули за изчисление и залегналите в тях променливи са изрично уредени в двете наредби и в указанията. Тези наредби съставляват действащо право, което както Комисията, така и съдът са длъжни да прилагат. Твърденията на касатора, че правната уредба не съответства на икономическата логика, теория и практика, подлежат на обсъждане в производство по контрол за законосъобразност на самите наредби, а не в производство по обжалване на решения за ценово регулиране. Относимият към спора въпрос е правилно ли КЕВР и съдът са приложили действащото законодателство, включително съществуващата правна уредба в раздела "ценообразуващи елементи" на двете наредби. За Топлофикация Русе АД е извършена корекция на общата норма на възвръщаемост от 6, 69% на 4,93%. Видно от заключението на експертизата, нормата на възвръщаемост е определена от КЕВР като среднопретеглена цена на капитала, съгласно чл.15, ал.1 НРЦЕЕ и по формулата в чл.15, ал.2 НРЦЕЕ, съответно чл.10, ал.1 и ал.2 от НРЦТЕ и е изчислена на база целева норма на възвръщаемост на собствения капитал и целева норма на възвръщаемост на привлечения капитал, претеглени според индивидуалната структура на капитала на съответното дружество. Във връзка с поставената задача на експертизата и дадения от нея отговор, съдът е приел, че използваният модел за оценка на капиталовите активи МОКА съответства на нормативните изисквания и въз основа на него правилно е определена нормата на възвръщаемост на собствения капитал. Предвид експертното заключение, няма основание за промяна на така изложените от АССГ изводи и те следва да бъдат споделени. Комисията е съобразила нормите на чл. 15, ал. 3 и ал. 4 от НРЦЕЕ и съответно чл. 10, ал. 3 и ал. 4 НРЦТЕ, съгласно които при определяне на норма на възвръщаемост на капитала преди данъчно облагане, се взема предвид целева норма на възвръщаемост на собствения капитал след данъчно облагане, целева норма на възвръщаемост на привлечения капитал и целева капиталова структура на собствен/привлечен капитал; отчитат се фактори като безрискова доходност, сравнения с други предприятия с подобна степен на риск, достъп до финансиране, текущи финансови и икономически условия в страната, алтернативна цена на капитала, специфичен риск на предприятието, финансова политика и капиталова структура на предприятието, финансова история на предприятието, на основата на статистически данни за пазарните величини и/или официално публикувана прогнозна информация. В същото време Комисията е длъжна да осигури равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между видовете клиенти, което не може да се случи, ако не бъде определена еднаква норма на възвръщаемост на собствения капитал за всички дружества в сектор "Топлоенергетика ", които имат сходни условия и степен на риск за развитие на дейността. При преценката за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, следва да се има предвид, че рискът за предприятията в сектор " Топлоенергетика" е по-нисък от пазарния, поради наличието на условия за задължително изкупуване на електрическата енергия и сравнително стабилен пазар на топлинна енергия. Правомощието на КЕВР да регулира цените в сектора имплицитно включва в себе си и проверка за икономическа обоснованост на разходите на дружеството, включително по повод съществуващите към момента на утвърждаване на цените договорни отношения на това дружество. В противен случай правомощията на комисията биха били съществено ограничени и тя не би могла да изпълнява регулаторните си функции в изпълнение целта на закона. Същественият за спора въпрос е дали разходите по съответните заеми могат да бъдат намалени, в съответствие със средните лихвени нива, които са определени на база статистически данни на БНБ. След като средните лихвени нива са по-ниски от тези по вече договорените заеми, естествено е ценовият регулатор в изпълнение на задачата си да гарантира икономически обоснована цена на съответната енергия, да изисква дружеството да приведе лихвите по привлечения капитал в съответствие със средните пазарните нива, като рефинансира сключените вече договори за заем - възможност, която съществува за всички правни субекти в настоящата правна и икономическа действителност и която в случая не се отрича. Както вече многократно се посочи, в условията на регулиран пазар, разпоредбата на чл. 31, т. 4 ЗЕ, изискваща цените на енергийните предприятия да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала, не означава, че всички разходи на тези предприятия следва да бъдат одобрени и включени при определяне цената на топлинната и електрическата енергия. В случая става въпрос за цени, определени на база прогнозни показатели, след анализ и оценка на представената от дружеството информация относно размера на икономически обоснованите разходи, в съответствие със задължението на регулаторния орган да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите (чл. 23, ал. 1, т. 4 от ЗЕ), т.е. комисията утвърждава ценообразуващи елементи, които счита за икономически обосновани. Поради това правилно АССГ е приел, че и в тази част от административния акт са спазени принципите, предвидени в чл. 31, т. 3 и т. 4 от ЗЕ. Следва да бъдат споделени и изводите на съда относно разходите за консумативи /химикали, реагенти/, доколкото Комисията е взела предвид възражението на дружеството и е увеличила признатите разходи по това перо с 500 хил. лв. Правилно са възприети и съображенията на комисията във връзка с технологичните разходи по преноса на топлинна енергия до достигане на стойността на регулирани от Комисията загуби в проценти % от топлоотдаване и изтичане съобразно общия подход. При това правилно е съобразено, че отговорността за високите технологични разходи по преноса и за неполагане на усилия за намаляването им е на самото топлопреносно предприятие,което поддържа прекалено високи загуби при преноса, поради което е обосновано именно на него, а не на потребителите да бъде възложена загубата от тези разходи. По тези съображения решението на Административен съд София-град се преценява като правилно от настоящата инстанция и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат разноски. На ответника КЕВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение