Решение № 13630 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 893/2012 г.

Решение № 13630 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 893/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Христинка Георгиева Дюстабанова от гр. София, срещу решение № 4369 от 11.10.2011 г. по адм. дело № 3202 по описа за 2011 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 220421000022271 от 06.12.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 440 от 11.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на направените съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София оспорва същата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. При проверката, предхождаща издаването на процесния акт за задължителна регистрация по ЗДДС, е установено, че жалбоподателката е следвало да подаде заявление за регистрация по този закон най-късно до 16.11.2009 г., защото в м. 10.2009 г. е изпълнила изискването за оборот от последните 12 месеца, превишаващ сумата 50 000 лв. при извършване на независима икономическа дейност, изразяваща се в продажби и отдаване под наем на недвижими имоти. Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че жалбоподателката е физическо лице, без регистрация по Търговския закон, като отдава под наем недвижими имоти. Установено е, включително и с неоспорено заключение на вещо лице, че за всеки отделен месечен период за времето от 1.01. до 31.12.2009 г. е формиран оборот за сумата от 65 665.61 лв., като към 31.10.2009 г. оборотът възлиза на сумата в размер на 58 789.61 лв. Понятието "независима икономическа дейност" е легално дефинирано в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС разширява кръга на независимата икономическа дейност, като постановява, че такава дейност "е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение". От граматичното и систематично тълкуване на цитирания текст на закона следва да се приеме, както е приел за случая и първоинстанционният съд, че независима икономическа дейност е освен посочената дейност в първата хипотеза, и всяка дейност, извършвана редовно или по занятие срещу възнаграждение. Докато в първия случай критерий за определянето на дейността като независима икономическа е качеството на лицето - производител, търговец или вида на упражняваната дейност, във втория случай - критерий е извършването на дейност редовно или по занятие срещу възнаграждение, без оглед на качеството на лицето, което я извършва или вида на самата дейност. Предвид гореизложеното, в случай, че осъществяваната от лицето дейност може да се определи като независима икономическа дейност по реда на чл. 3 от ЗДДС, то същото се явява данъчно задължено лице по смисъла на закона. При достигане на облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, то е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Според разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС - "Облагаемият оборот" е сумата от данъчните основи на извършените от лицето: 1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка; 2. доставки на финансови услуги по чл. 46; 3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47". "Облагаема доставка" пък според определението дадено в чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е ".... всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго". Тези разпоредби и изложените по-горе съображения, съотнесени към настоящия казус, налагат несъмнения извод, че за 12-месечния период преди 31.12.2009 г., Христинка Дюстабанова, в качеството си на данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС, е достигнала облагаем оборот над 50 000 лв. в резултат на извършваната от нея независима икономическа дейност и следователно за нея са налице визираните в закона основания за регистрация по ЗДДС. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че сключването на договор за отдаване под наем на сграда съставлява експлоатация на недвижимо имущество с цел получаване на доход от него, като се е позовал на приложения договор за наем с Посолството на Р Франция (Френския културен институт), като не е възприел тезата на лицето, че отдаването под наем в този случай попада в обхвата на освободените доставки по смисъла на чл. 45, ал. 4 ЗДДС. Съгласно чл. 45, ал. 4 ЗДДС, отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец, е освободена доставка. Извън случаите по чл. 45, ал. 4 ЗДДС, доставката на услуга по отдаване под наем на недвижим имот е облагаема доставка. Установено е по несъмнен начин, че в процесния случай сградата не се ползва за жилище на физическо лице и не са налице други, изчерпателно изброени случаи на освободени доставки. Както правилно е посочил административният съд, законодателят изрично е изключил от обхвата на облагаемите доставки с предмет - предоставяне на услуги - отдаване под наем на недвижимо имущество само тези доставки, свързани с лично ползване на съответното недвижимо имущество (само за жилищата на физически лица - нетърговци). Всички останали доставки с такъв предмет - отдаване под наем на недвижимо имущество, попадат в приложното поле на ЗДДС и са облагаеми доставки. Неоснователни са и оплакванията на касаторката срещу цененето на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. По същество, констатациите на експертизата са потвърдили изводите на органите по приходите и по- специално изводите им досежно достигнатия оборот за релевантния за спора период, а именно 1.01. - 31.12.2009 г., който и според експерта възлиза на 56 665.61 лв. Без значение е в случая, че според изчисленията на органите по приходите за периода 1.01.2010 г. до 30.06.2010 г. Дюстабанова е формирала облагаем оборот от извършени облагаеми доставки - получени наеми от недвижими имоти в размер на 66 469.99 лв., а според констатациите на вещото лице размерът за същия период възлиза на сумата 33 004.98 лв. Това е така, тъй като за последния период органите по приходите са извършвали анализ само с цел да съпоставят получените доходи от наем, но срокът по чл. 96, ал. 1 ЗДДС са 12 последователни месеца от януари до декември 2009 г. Предвид горното, правилни са изводите на органа по приходите, потвърдени и от първоинстанционния съд, че към датата на регистрацията с обжалвания акт за регистрация по ЗДДС, Дюстабанова е реализирала облагаем оборот над 50000 лв. през последните 12 последователни месеца, поради което за нея е налице основание за задължителна регистрация по ЗДДС съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС. След като лицето не е подало заявление за регистрация в законоустановения срок, то правилно това е сторено по инициатива на органа по приходите в съответствие с чл. 102, ал. 1 ЗДДС. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед заявеното искане от пълномощника на ответника, на последния следва да бъде присъдена сумата 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,