Решение № 6939 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10070/2014 г.

Решение № 6939 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10070/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново срещу решение № 174/08.07.2014 г., постановено от Административен съд Велико Търново /АСВТ/ по адм. д. № 1033 по описа за 2013 г., в частта, с която е отвенен ревизионен акт № 04251300036/13.08.2013 г. година на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново относно разпореденото допълнително определеното задължение за корпоративен данък за 2010 г. в размер 82 524.47 лева и съответните закъснителни лихви. Иска се отмяна на оспорената част от решението и отхвърляне на оспорването срещу корелативната му част от РА. Оплакванията на касатора за неправилност не са отнесени към конкретните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, но съдържанието им ги определя като такива за необоснованост, противоречие с материалния закон и съществените процесуални правила. Касационният жалбоподател сочи като процесуално опущение на съда липсата на изводи в решението по всичките му оплаквания. Обосновава правомерността на извършеното с РА увеличаване на СФР на РЛ в отчетната 2010 г. с правно основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Възпроизвежда установяванията и правните изводи на органите по приходите от извънсъдебната фаза на производството, които според него сочат на отклонение от данъчно облагане, отстранено с РА. Претендира деловодни разноски. В хода на касационното производство е допусната промяна в наименованието на ответника по касация от "Карат електроникс" АД на "АК Пластроник" АД. Дружеството, чрез повереника си адв. Коева, изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. В обхвата на проверката по чл. 218, ал. 1 от АПК и след обсъждане на доводите на страните, съдът прие следното: С оспорената пред АСВТ част от ревизионен акт са установени в тежест на "Карат електроникс" АД допълнителни задължения за корпоративен данък в данъчен период 2010 г. в размер 84 533.33 лева и лихва 20 598.05 лева. Предмет на инстанционен контрол е частта от първоинстанционното решение, с която е разпоредена отмяна на РА относно допълнително определеното задължение за корпоративен данък за 2010 г. в размер 82 524.47 лева и съответните закъснителни лихви в резултат на извършено увеличение на СФР на РЛ в този отчетен период на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО със сумата 825 244.69 лева. Извършената от администрацията корекция на финансовия резултат е с разликата между общата стойност от 427 940.91 евро на прехвърлените от Карат на "Bacchus Resorurses" LLC, щата Делауер, САЩ по договор за прехвърляне на права от 08.10.2010 г. вземания към "STN Romania" SRL по 22 бр. фактури за продажба на стоки в периода м. 11.2006 г. до м. 11.2008 г. и получените по банков път на 03.11.2011 г. от цедента 6 000 евро. Органите по приходите са изследвали взетите във връзка със стопанската операция счетоводни записвания - Карат е отписало прехвърлените вземания от дебита на сметка 411 "Клиенти" чрез дебитиране на сметка 623 "Разходи по операции с финансови активи" със сумата 825 244.69 лева /разликата на общата сума на прехвърлените вземания, намалена чрез кредитиране на сметка 411 с превода от Bacchus/; сметка 623 е приключена срещу сметка 123 "Печалби и загуби от текущата година". Отчетена е свързаността на цедента и длъжника по § 1, т. 3, б. "е" и б. "ж" от ДР на ДОПК във вр. с § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО; бездействието в продължение на четири години на кредитеро при събиране на вземането му и пропускът да продаде вземането при други условия на различен цесионер, за да не се вземе предвид сделкат апо прехвърляне на вземането при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък. За да отмени РА в обсъжданата част, първоинстанционният съд е изключил от обсега на доказването като безспорен факта на прехвърлянето на вземането на Карат на "Bacchus Resorurses" LLC, щата Делауер, САЩ по договор за прехвърляне на права от 08.10.2010 г. Отрекъл е продажбата на вземанията под стойността им да сочи на отклонение от данъчно облагане, тъй като необосновано за основа за облагане с прекия данък е приета номиналната стойност на вземанията и то без да е установена възможността за отчуждаването им при други условия на различен купувач, както и разминаване между платената и пазарната цена, което е значимо по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Съдът е изследвал институтите на данъчните временни разлики и обратното им проявление, за да изключи приложимостта им към спора. Заключил е, че вземането е отписано не заради несъбираемост и формиращо ДВР по чл. 24, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 34, ал. 1 от ЗКПО, а в резултат на възмездното му прехвърляне, което препятства отказа за признаването му по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗКПО и с арг. от чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Обсъдил е и възможността за корекция основана на разпоредбата на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, макар такова основание да не е въведено с РА. Решението е правилно. Първоинстанционната проверка за законосъобразност на ревизионния акт е извършена в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, а заключителният съдебен акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 от АПК и е мотивиран в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК. Решението е основано на доказателствата по делото и на закона в съответствие с чл. 235, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР ДОПК. Съдържа отговор на всички инвокирани с първоинстанционната жалба оплаквания, както и на доводите на ответника. Касаторът не сочи опущения в процеса на доказване и за касационната инстанция са налице предпоставките на чл. 220 от АПК да основе правните си изводи на установяванията на първостепенния съд. Не се спори, че "Карат електроникс" АД е имало вземане към "STN Romania" SRL по 22 бр. фактури за продажба на стоки. Размерът на вземането е 427 940.91 евро и с договор от 08.10.2010 г. е прехвърлено на "Bacchus Resorurses" LLC, щата Делауер, САЩ за сумата 6 000 евро, платена на 03.11.2011 г. Вземането е от категорията на финансовите инструменти по смисъла на т. 1 от СС 32 "Финансови инструменти" и възможна хипотеза на отписването му според т. 11.1 и т. 11.2 от същият СС е прехвърлянето му. Измежду основанията за отписване на вземанията и то след новелата на чл. 34 и чл. 37 от ЗКПО с ДВ бр. 106 от 2008 г. /в сила от 01.01.2009 г./ само отписването на несъбираеми вземания е в обхвата на данъчните временни разлики и обратното им проявление, т. е разходът от отписване на прехвърлено вземане не може да не бъде признат като такъв формиращ данъчна временна разлика. В контекста на СС 32 отчитането като разход на отписаното прехвърлено вземане през 2010 г. не противоречи на счетоводното законодателство и не съществува основание да не бъда зачетен с арг. чл. 77, ал. 1 от ЗКПО. Обратно на поддържаното от касатора, не сочи на отклонение от данъчно облагане продължителното бездействие на РЛ в събирането на цедираното вземане и пропускът да проучи пазара, за да продаде вземането при по-благоприятни условия. Бездействието на кредитора е ирелевантно към избраното от администрацията основание за корекция на ФР. Периодът на бездействие е довел до увеличаване на размера на вземането. Съществуването на вземане в по-голям размер не влияе върху ФР на данъчния субект. Благодарение на процесуалните усилия на съда става разбираемо, че органите от приходите са възприели като водещо до отклонение от данъчно облагане условие на договора за цесия размера на дисконта. Основателен е упрекът на първостепенния съд към правоприложната дейност на органите по приходите. Правоприлагането е недовършено. След като са отказали да вземат предвид ценовите условия на договора, ревизиращите не са определили данъчна основа съобразена с обичайните сделки от същия вид, но сключени при пазарни условия - чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Отменящото незаконосъобразната част от РА първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер 3 800 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение