Решение № 6664 от 6.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за защита от дискриминация (КЗД) срещу решение 269 от 22.12.2021 г., постановено по административно дело 176/2021 г. от Административен съд Кюстендил, с което е отменено нейно решение 380/13.04.2021 г. в частите му по т. т. І и ІІ. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано се иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Директорът на СЕУ Св. Паисий Хилендарски В. Инкьова в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Ответникът по касационната жалба Б. Бекирова Николова изразява становище за основателност на касационната жалба, като отново твърди, че от навършилите пенсионна възраст учители трудовото правоотношение е прекратено единствено с членовете на КТ Подкрепа, а на останалите е дадена възможност да продължат да работят и след това. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентния съд, в предвидената от закона форма след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Настоящият състав намира, че след изясняване на спора от фактическа страна съдът е формирал правилни изводи, за липсата на доказаност на обстоятелството, че прекратяването на трудовото правоотношение на Бекирова Николова, след навършване на пенсионна възраст не е било обусловено от синдикалната й принадлежност, а от други, допустими от закона и ненарушаващи забраната за дискриминация обстоятелства, като оплаквания от работата й, наличие на кадри, които не са в пенсионна възраст, които имат квалификация да преподават материята, която е преподавала тя. Твърденията на Бекирова - Николова, че е получила предизвестие близо месец преди да навърши възрастта за пенсиониране от директора на училището и е освободена от работа, въпреки желанието й да работи поне още 1 година единствено поради това, че е член на КТ Подкрепа, а същевременно на работа са оставени учители, които не са членове на тази организация и работят по 2, 3 и повече години след пенсиониране, не намират опора в събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства. От същите безспорно се установява, че предизвестия за пенсиониране, освен на Бекирова- Николова и са връчени и на другите учители, които също са навършвали годините за пенсиониране, независимо, че членуват в различни синдикални организации - двама от тях са членове на КТ Подкрепа и двама на КНСБ. При така установените факти правилен е изводът на съда, че в случая работодателят е приложил законосъобразно заложените от него критерии по чл. 21 от ЗЗДискр., като е оставил на работа учители по предмети, по които няма специалисти за заеманото място и с качества, които обективно са по-добри от тези на учителите с прекратени договори. Ето защо следва и извод, че в случая прекратяването на правоотношението с Бекирова Николова не обусловено от признак членство в синдикална организация, а липсата на установен защитен признак води до извод, че твърдението й за извършена спрямо нея дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е недоказано. При липсата на доказателства, установяващи твърденията на Бекирова Николова за релевантни за спора факти, твърдението на касатора, че в случая работодателят не е обърнал доказателствената тежест буди недоумение, тъй като същият е представил доказателства, с които установява че приложените от него критерии са недискриминационни и в съответствие с предвидената нормативна уредба, при което именно той е изпълнил задълженията си по чл. 9 от ЗЗДискр. Важно е да се отбележи по повод твърденията в касационната жалба, че изводите на административния орган не следва да се основават на твърденията на страните, а на събраните в хода на производството доказателства, с които се установяват твърдените факти в съответствие с разпоредбата на чл. чл. 35 37 АПК. Обжалваното решение е обосновано, тъй като изводите на съда са базирани изцяло на събраните по делото доказателства и то на тези от тях, които установяват факти, релевантни за спора, като същите са изложени подробно и аргументирано. Решението е и законосъобразно съдът след изясняване на фактическата обстановка е постановил акта си, при правилно приложение на закона. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение