Решение № 3948 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3599/2015 г.

Решение № 3948 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3599/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Детелина ПГ" ЕООД, действащо чрез адв. Ангелова, против решение № 21 от 11.02.2015 г., постановено по адм. д. № 188/2014 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-280-2600/2773 от 14.08.2014 г. на Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", в частта му, с която е отказано подпомагане, и дружеството е осъдено на разноски по делото. С касационната жалба се поддържат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Като цяло, поддържаните възражения в касационната жалба се припокриват с възраженията, поддържани от касатора в първоинстнационното производство. Може да се обобщи, че се поддържат две основни възражения относно правилността на решението. Първото е по отношение обосноваността на правните изводи на съда относно изпълнението на изискването за мотивиране на акта, а второто - относно значението и правната природа на заповедта на министъра на земеделието и храните, с която се одобрява специализирания слой "Площи в добро земеделско състояния". Твърди се, че съдът без основание е приел, че писмото е надлежно мотивирано с оглед липсата на ясно изразено становище на органа относно приложения закон за намаляване на заявеното подпомагане, както и че, Разплащателната агенция не е обвързана от данните в специализирания слой по отношение допустимите да подпомагане площи. Касаторът, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Ответната страна - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ), оспорва като неоснователна касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставянето в сила обжалваното решение. Според прокурора, първоинстанционният съд обосновано и мотивирано е приел, че при издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалният закон. Безспорно било установено е, че дружеството-жалбоподател е подало заявление за подпомагане, както и обстоятелството че Разплащателната агенция е проверила подаденото заявление, като в резултат на извършените проверки са установени площи, попадащи извън определения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Правилно съда е приел, че в съответствие с разпоредбата на чл. 39 от ЗПЗП земеделските стопани могат да получат директни плащания за земеделските площи, които ползват на територията на страната, при наличие на предпоставките визирани в чл. 43, ал. 1 от ЗПЗП, като в конкретния случай размера на оторизираното плащане е съобразен и с разпоредбата на чл. 12, т. 1 от Наредбата. Като е приел, че административният орган е установил по надлежния ред, че земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и е намалил субсидията по СЕПП и по СНДП, а по НР 2 е отказано плащане, съдът правилно е потвърдил оспореното пред него писмо. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Детелина ПГ" ЕООД срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-280-2600/2773 от 14.08.2014 г. на Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", в частта му, с която са наложени намаления на заявеното подпомагане по мярка НР2 в размер на 7148,64 лева, по СЕПП - 2811,64 лева и по СНДП - 71,01 лева (АА). Съдът е приел, че АА е издаден от компетентен орган съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП във вр. с чл. 11а, т. 1 и 2 от ЗПЗП и че при издаването му не са допуснати нарушения на формата и съдържанието му съгласно чл. 59 от АПК. Позовавайки се на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ и отчитайки съдържанието на АА и данните, съдържащи се в административната преписка по неговото издаване, съдът е приел, че АА е надлежно мотивиран. Отхвърлено е възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на ясно и недвусмислено изразени фактически и правни основания към акта, позволяващи организирането на правната защита по делото. По отношение на материалната законосъобразност на акта, съдът е приел, че АА е издаден при доказана от страна на органа хипотеза на недопустимост на подпомагането на основание чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП по отношение на СЕПП, чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП по отношение на СНДП и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3 април 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11/2008 г.). Този извод на съда е изведен при съобразяване на установения по делото факт, че установените площи на процесните парцели са в съответствие с данните, съдържащи се в специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние", приет със заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, респ. че наддекларираната площ от страна на заявителя попада извън обхвата на слоя. Въз основа на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, съдът е кредитирал като правилно приложен от страна на ДФЗ на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. по отношение на СЕПП и СНДП - с процент наддеклариране и по двете схеми от 2,19 %, както и на чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. по отношение на НР2 с процента наддеклариране от 21,04 % от заявената площ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционният съд съображения за законосъобразност на обжалвания административен акт. Съдът е извършил пълноценно изследване на фактическата обстановка и е изложил обосновани и съответстващи на приложимия процесуален и материален закона изводи, чието преповтаряне е ненужно. Поддържаните касационни възражения по отношение спазването на административнопроизводствените правила са неоснователни. Уведомителното писмо съдържа ясно подредени и логически свързани в текстова и таблична форма фактически твърдения и правни основания, позволяващи непосредствено възприятие на основанията, довели до налагането на административна санкция под формата на намаления на публичната помощ по отношения на дружеството - заявител на подпомагането. Нещо повече, видно от съдържанието на първоначалната жалба, дружеството при формиране на своята защита ясно е разбирало причината за наложените намаления, а именно установяването на процесните площи като недопустими за подпомагане. В тази връзка, не може да се възприеме възражението, че административният съд е допуснал пропуск при проверката по реда на чл. 168 от АПК по отношение спазването на правилата за форма и съдържание на акта и по конкретно чл. 59, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 4 от АПК. Що се касае до тълкуването, дадено в касационната жалба за значението на заповедта, с която се одобрява специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние", то е неправилно. Съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (ред. преди ДВ, бр. 16/2015 г.) /Наредба № 105/ всяка година след приключване на обновяването по чл. 16а, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 2 (съгласно номерацията преди ДВ, бр. 16/2015 г.). В конкретния случай, окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за Кампания 2013 г. е приет със заповед № РД09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, По делото не е спорно, че приетите за наддекларирани площи и по трите схеми на подпомагане не попадат в този слой и че заповед № РД09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, не е оспорвана, нито се оспорва в настоящото производство. При това положение и като се съобрази разрешението на въпроса относно правната природа на тази заповед, дадено с т. 2 на ТР № 8/11.12.2015 г. по т. дело № 1/2015 г. на ОС на колегиите на ВАС, следва да се приеме, че по отношение на дружеството, респ. Разплащателната агенция е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, определящ допустимите, респ. недопустимите за подпомагане площи см. на чл. 33а от ЗПЗП и Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Както е посочено в цитираното тълкувателно решение, по аргумент от чл. 16г, ал. 5 (ал. 4 преди изм. с ДВ, бр. 16/2015 г) от Наредба № 105, Разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност спрямо одобрения специализиран слой и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и да приеме заявление за подпомагане през следващата година, ако парцелът/лите на съответното лице не е/не са включен/и в заповедта по чл. 16г от Наредба № 105. По изложените съображения съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата против процесното уведомително писмо, следва да бъде оставено в сила като правилно. При този изход на спора искането на ответната страна, направено с отговора на касационната жалба, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 във вр. § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение