Решение № 349 от 18.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 252/2012 г.

Решение № 349 от 18.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 252/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез адв. Е. Е. срещу решение № 1274/8.11.2011 г., постановено по гр. д. № 1668/2011 г. на Окръжен съд [населено място], ГО, III състав, с което е потвърдено решение № 2923/4.07.2011 г. по гр. д. № 2166/2011 г. на Варненския районен съд, с което уволнението на Д. И. Д., извършено със заповед № 2340/13.10.2010 г. на представляващите [фирма] е признато за незаконно и заповедта е отменена, Д. И. Д. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "специалист Енергиен контрол" при Дирекция "Енергиен контрол" в [фирма] и дружеството е осъдено да му заплати сумата от 1 829,42 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа, поради уволнението за периода от 15.12.2010 г. до 11.02.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 11.02.2011 г. до окончателното й изплащане. Присъдени са такси и разноски. Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и незаконосъобразност и при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Ответникът по касация Д. И. Д. от [населено място] оспорва основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. С определение № 843 от 13.06.2012 г. по делото, касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса: Допустими ли са косвени доказателства относно достигането до знанието на работника искането /писмото/ на работодателя за даване на обяснения по повод отпочнала дисциплинарна процедура - трудово досие, обратни разписки, свидетелски показания, в случаите, когато работникът е отсъствал продължително и личното връчване не е било възможно по тия причини. Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разрешаването му с решение № 398/25.02.2002 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 748/2001 г. 3-то г. о., по чл. 218а ГПК (отм.)и няма задължителен характер. С обжалваното решение е прието, че страните са били в трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор като ищецът е заемал длъжността "специалист енергиен контрол" при дирекция "Енергиен контрол", [фирма]. Трудовият договор е бил прекратен със заповед на работодателя № 2340/13.10.2010 г., връчена на ищеца на 14.12.2010 г., с която на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 и чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ поради неявяване на работа в течение на два последователни дни, същият е бил уволнен дисциплинарно. В заповедта изрично е посочено, че след ползване на платен годишен отпуск за периода от 19.07.2010 г. до 31.08.2010 г., разрешен по надлежния ред, служителят не се е явил на работа от 1.09.2010 г. до 3.09.2010 г., вкл. и от 7.09.2010 г. до 9.09.2010 г. В съдебно заседание е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че за периода от 1.09.2010 г. до връчване на заповедта - 14.12.2010 г. ищецът не се явил на работа. Спорният момент по делото е дали при налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил процедурата по чл. 193 КТ да поиска обяснения от служителя. В тази връзка въззивният съд е приел, че от представените по делото обратни разписки се установява, че пратки, изпратени от ответното дружество до ищеца, са получени от неговата съпруга на 18.09. и 30.09.2010 г. Не са представени обаче доказателства относно съдържанието на тези пратки, поради което не може да се приеме за безспорно установено, че на ищеца е била връчена покана за представяне на писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ. Освен това, според въззивният съд проведения между св. П. и ищеца е бил по повод отпуска на ищеца. С оглед на това е прието, че не са ангажирани доказателства, че процедурата по чл. 193 КТ е спазена и само на това основание дисциплинарното уволнение е отменено. С решение № 398/25.02.2002 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 748/2001 г. 3-то г. о. е прието, че фактът на поискване на обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание може да се установява в процеса с всички доказателствени средства. Настоящият състав на 3-то г. о. на ВКС приема този отговор на поставения въпрос за правилен. Направеният от въззивния съд извод, за недоказаност на обстоятелството, че работодателят е поискал обяснения на ищеца относно вменяваното му дисциплинарно нарушение, не може да бъде споделен. Действително, това обстоятелство се установява пряко с представяне на съответната писмена покана с доказателства за нейното надлежно връчване на лицето. Липсата на такова пряко доказателство обаче не е основание да се направи извод за неспазена процедура по чл. 193 КТ, стига по делото да са събрани достатъчно доказателства, което може да стане със всички предвидени от ГПК доказателствени средства, при съвкупната преценка на които да се формира несъмненият извод, че служителят е поканен да даде обяснения. Такъв е настоящият случай. В представеното трудово досие на ответника се намира доклад на Р. П., с който уведомява работодателя, за неявяването на работа от страна на ищеца. Сочи, че с писмо с изх. № 4642/16.09.2010 г., изпратено на два пъти до ответника и получено на 18.09.2010 г. и 29.09.2010 г. са му поискали писмени обяснения и до момента такива не са дадени. Посочено е също така, че ищецът се е обадил на 1.10.2010 г. от Франция, където пребивавал по време на отсъствието му, като от разговора е станало ясно, че му е известно за поисканите обяснения. Отразеното в доклада се потвърждава от представеното по делото писмо изх. № 4642/16.09.2010 г., два броя обратни разписки, на които има отбелязване, че пратките са получени от съпругата, както и от показанията на Р. П., разпитана като свидетелка, според която при разговора с ищеца същият е съобщил за получаваните от съпругата му писма и именно поради това се е обадил. С оглед на изложеното превратно е да се приеме, че ищецът не е бил наясно за евентуалната дисциплинарна процедура и обясненията които следва да даде за неговото продължително отсъствие от работа, което съставлява дисциплинарно нарушение. Същевременно при преценката относно това спазена ли е била процедурата по чл. 193 КТ следва да държи сметка, че служителят сам е поставил работодателят в невъзможност да го намери, което обстоятелство не следва да бъде преценявано в негова полза, доколкото това би дало възможност да се черпят права от неправомерно поведение. С оглед на това съдът счита, че данните по делото сочат на изпълнена процедура по чл. 193 КТ и доколкото вменяваното дисциплинарно нарушение - неявяване на работа за два и повече последователни дни е установено, наложеното дисциплинарно наказание е правилно. Става въпрос за едно от тежките дисциплинарни нарушения, поради което следва да се приеме, че наложеното наказание - уволнение съответства на нарушението тоест изискването на чл. 189 КТ е спазено. Още повече, че в по делото има данни и за други дисциплинарни нарушения на служителя, които са били санкционирани по-леко. С оглед на изложеното, постановеното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Предвид изхода на делото ответникът по касация следва да заплати на касатора направените пред трите инстанции разноски в размер на 1 087,89 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.