Решение № 13791 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7388/2013 г.

Решение № 13791 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7388/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Садифе Махмуд Мехмед от гр. Разград против решение № 21 от 25.04.2013 г. по адм. дело № 190/2012 г. по описа на Административен съд - Разград, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № № 1073/14.09.2012 г. на зам.-кмета на община Разград. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответната страна взема становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема за изцяло законосъобразна заповедта за изменение на ПРЗ на част от кв. 52 за ПИ с идентификатор 61710.504.4128 по плана на гр. Разград чрез образуването му в самостоятелно УПИ с отреждане "За обществено обслужване" (според действащия ПР имотът е включен с други 7 частни имоти в парцел I, отреден за обществено жилищно застрояване). Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е направил верни и обосновани правни изводи като е съобразил всички събрани по делото доказателства, вкл. неоспореното заключение на вещо лице и е обсъдил становищата на страните. Неоснователен е касационния довод за съществен порок във формата на заповедта-липса на правни и фактически основания за издаването й. Правилно съдът приема, че оспорената заповед съдържа мотиви за издаването й, както и че такива са изложени и в други актове от административната преписка, издадени от помощни органи, компетентни да се произнасят в процедурата по изменение на ПУП-гл. архитект и ОЕСУТ. Волята на административния орган е изразена ясно и недвусмислено, като изложените и доказани фактически основания съответстват на посоченото правно основание - чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Невъзможността да се реализира предвиждането на действащия ПРЗ след приемането на ЗУТ (който не урежда отчуждаване на частни имоти за обществено жилищно строителство) правилно е счетено от административния орган и от съда за настъпила съществена промяна в устройствените условия, при които е бил съставен плана и която е основание за неговото изменение. Със заключението на вещото лице се установява, че местоположението, границите, размерите и другите данни за имота, предмет на плана са извлечени и съответстват на действащата кадастрална карта и КР на гр. Разград, вкл. и в частта за общата нематериализирана имотна граница с имота на касатора, поради което е неоснователно и второто касационно оплакване за нарушение на чл. 115, ал. 2 ЗУТ. Обстоятелството, че тази граница е определена в отсъствие на оспорващата, не опорочава заповедта и е без значение за разглеждания правен спор. Безспорно е установено и че проектът за изменение на ПРЗ съответства на всички устройствени правила и нормативи и при липсата на законова забрана за промяна предназначението на отделен имот за обществено обслужване от общ такъв за жилищно строителство, неоснователен се явява и последния касационен довод за нарушение на материалния закон. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,