Решение № 3109 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14007/2011 г.

Решение № 3109 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14007/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на СД "Юкрист - Христина Димова и Юлиян Витански", подадена чрез адв. Р. Еленски, против решение № 4127/31.08.2011 г., постановено по адм. дело № 2599/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против мълчалив отказ на Кмета на Столична община да се произнесе по молба рег. инд. 2600-6764 (2)/2.09.2008 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при необоснованост на правните изводи относно липсата на траен устройствен статут на имота и собствеността върху същия. Ответната страна - Кметът на Столична община, не представя становище по касационната жалба и не участва в проведеното съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството е образувано по жалба срещу мълчалив отказ на Кмета на СО за продажба или замяна на съответна идеална част от имот с пл. № 502, кв. 19 (20), върху който е разположен търговския обект на СД "Юкрист - Христина Димова и Юлиян Витански". С решение № 4127/31.08.2011 г., по адм. дело № 2599/2011 г. по описа на АССГ е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на дружеството против мълчаливия отказ. Прието е, че отказът е законосъобразен, тъй като по делото не е установен траен устройствен статут спрямо изградения в имота търговски обект, каквото е изискването на § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ, както и че имотът не е частна общинска собственост, предполагаща въобще възможността за учредяване право на строеж върху имота респ. продажба на същия впоследствие. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗОС кметът на общината извършва продажба на земя - частна общинска собственост на собственика на законно построена върху нея сграда без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. Следователно, за да бъде уважено искане за купуване е необходимо наличието на три кумулативно дадени условия: имотът върху, който е построена сградата да е частна общинска собственост; искането да е направено от собственик на сграда и трето - сградата да е законно построена. В случая е установено по безспорен начин, че процесният имот с пл. № 502, кв. 19 (20), кв. Надежда е апортиран в капитала на търговското дружество "Пазари Невен" през 2000 г. като впоследствие, поради преобразуване на дружеството, е преминал в собственост на трето лице - "Пазари Север" ЕАД. В случая, съдът правилно е съобразил, чл. 2, ал. 2 от ЗОС, който изрично и категорично посочва, че не са общинска собственост имотите и вещите на търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел, дори ако общината е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. При условие, че имотът не е частна общинска собственост, то само този факт е достатъчен да бъде приет за законосъобразен мълчаливия отказ на кмета. Доводите, касаещи собствеността на имот с пл. № 501, са неотносими към предмета на спора. Видно от молбата на дружеството от 02.09.2008 г., претенцията му спрямо правото на изкупуване на поземления имот, върху който е разположен търговския обект, се отнася единствено за имот - пл. 502, но не и спрямо имот с пл. № 501. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,