Решение № 14993 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10304/2013 г.

Решение № 14993 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10304/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Господин Канев от гр. София срещу решение № 3708 от 31.05.2013 г. по адм. д. № 794/2013 г. на Административен съд - София-град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответната РДНСК - югозападен район не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-430/23.11.2012 г. на началника на РДНСК - югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "преустройство на апартамент № 30" на VIII етаж в бл. 2,ж. к. "Изток",, ул. "Чарлз Дарвин" № 25, съставляващ "приобщаване към банята на части от коридор и спалня, към тоалетната-част от коридора, премахната преградна стена между двете спални, част от балкона е приобщен към дневната с премахната подпрозоречна стена". Прието е, че се касае за строително-монтажни работи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, непопадащи в изключителните хипотези, визирани в чл. 151 ЗУТ, извършени без изискуемото по чл. 148, ал. 1 разрешение за строеж, което сочи на приложимостта на режима по чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Установено е от приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза, че преустройството е свързано в промяна предназначението на конкретните помещения, а строежа е IV категория - чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "е" от ЗУТ, в редакцията преди изм. с бр. 82/2012г, респ. чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "д" от ЗУТ /нова/ . Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № С-11-796-I от. 03.05.2012 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ прокарване на нова ВиК инсталация с обособяване на ново санитарно помещение /баня/ в увеличен обем и ситуиране на отделни санитарни обекти в частта на бившата спална, приобщена към банята заедно с част от коридора, като това помещение попада над спално помещение на долния етаж в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗУТ. Налице е и приобщаване на част от балкона към дневната и премахване на подпрозоречна стена, както и стената между двете спални помещения. Установено е, че преустройството е извършено в периода 2001г-2003 г., след закупуване на жилището от жалбоподателя и незаконния строеж не е деклариран за узаконяване по реда и в срока по § 184 от ПЗР на ЗУТ. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид изграждане на същия след 1987 г., поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г. и до момента на издаване на заповедта за премахване, е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Доводите по касационната жалба досежно вида на извършените строително-монтажни работи и несъобразяване изводите на съда с приетата по делото съдебно-техническа експертиза са неоснователни. Констатациите на експертизата са възприети изцяло, в частта, установяваща техническите параметри на процесните строително-монтажни работи, като неоспорени от страните и кореспондиращи на останалите доказателства по делото. Неоснователен е доводът за липса промяна предназначението на жилището като цяло, тъй като тази промяна се преценява с оглед проектите, по които е изграден обекта и визираното предназначение, като последващите преустройства попадат под регламентацията на чл. 154 ЗУТ. Несъстоятелни са и твърденията, че процесните СМР не се нуждаят от издаване на строителни книжа, поради незасягане на общи части и конструкцията на сградата с оглед нормата на чл. 151, ал. 1, т. 3, б. "в" във връзка с чл. 154, ал. 2, т. 7 от ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,