Решение № 4225 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7652/2017 г.

Решение № 4225 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7652/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Б и М К. И." ООД, представлявано от управителя Б. С., чрез адв. Е.-Т., срещу Решение № 2994 от 2.05.2017 г., постановено от Административен съд - С.-град, по адм. дело № 393 по описа на същия съд за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА Р-22221715002294-091-001/30.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., в частта, в която същият с потвърден с Решение № 1927/17.12.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на всички сторени по делото разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Иванова, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и частично основателна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА Р-22221715002294-091-001/30.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., в частта, в която същият с потвърден с Решение № 1927/17.12.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП относно непризнат данъчен кредит данъчен кредит по доставките на "Г. К." ЕООД в размер на 11 318,73 лв., ведно с лихви за забава в размер на 1703, 95 лв., корпоративен данък за 2014 г. в размер на 2 571,21 лв. и лихви в размер на 130,90 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че процесния РА е законосъобразен. В частта по ЗКПО съдът е приел, че правилно ревизиращите органи за 2014 г. са посочили размер на данъчната печалба - 40712,08 лв. като са определили данък за внасяне в размер на 4071,21 лв. като от него са приспаднали платените авансово 1500 лв. и по този начин за 2014 г. корпоративният данък за внасяне е в размер на 2571,21 лв. По отношение на непризнато право на данъчен кредит, първоинстанционният съд е приел извода на органите на приходите за нереалност на доставките. Според първостепенния съд за фактури: № 83 от 4.07.2014 г., № 87 от 11.07.2014 г., № 88 от 15.07.2014 г., № 90 от 21.07.2014 г. във връзка с договор за маркетингова услуга от 1.06.2014 г. не се установява приемане и отчитане на процесните услуги. Ревизираното дружество не е представило доказателства, че в резултат на услугите за маркетингово проучване, са осъществени сделки с клиенти и са отчетени приходи. По отношение фактура № 93 от 22.07.2014 г. във връзка с договор от 1.07.2014 г. за рекламни услуги първоинстанционният съд приема изводите на органите по приходите, че прекият доставчик не е изготвил представените от дружеството рекламни материали. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. В частта по ЗКПО първоинстанционният съд неправилно е приел, че ревизиращите органи за 2014 г. правилно са посочили размер на данъчната печалба - 40712,08 лв., като са определили данък за внасяне в размер на 4071,21 лв., като от него са приспаднали платените авансово 1500 лв и по този начин за 2014 г. корпоративният данък за внасяне е в размер на 2571,21 лв. С ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2013 г. РЛ е декларирано данъчна загуба в размер на 20 149, 87 лв. От процесната декларация е видно, че ревизираното дружество не е отчело приходи от стопанска дейност, а общата сума на отчетените разходи е в размер на 12 699,99 лв. За финансовата 2014 г. дружеството е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО и е декларирано данъчна загуба в размер на 6 669, 04 лв. През годината са внесени авансови вноски в размер на 1 500 лв., които дружеството не е следвало да внася, поради отчетена загуба през 2013 г. Осчетоводени са разходи за външни услуги в размер на 54 858 лв., които са в резултат на отчетени разходи по фактурите, издадени от "Г. К." ЕООД. При ревизията е извършено преобразуване на финансовия отчет за 2013 г., като загубата е намалена с разходи, за които приходите са отчетени през 2014 г. При преобразуване на финансовия резултат от ревизиращия екип за 2014 г. не са признати разходи в размер на 54 858 лв., по фактурите, издадени от "Г. К." ЕООД. При формиране на данъчния резултат на практика са изключени разходите за 2013 г, за които е посочено, че съответните приходи са отчетени през 2014 г. Според приетото без оспорване заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, ревизиращите органи е следвало да прибавят разходите, които не са признати за 2013 г. в размер на 12 699,99 лв. към разходите, отчетени през 2014 г. След извършените изчисления се установява данъчна печалба за 2014 г. в размер на 28 012,12 лв. Съответно размерът на данъка, намален с авансово платените 1 500 лв. е в размер на 1 301,21 лв. и съответните лихви. С оглед горното решението, в частта в която е отхвърлена жалбата против РА, в частта в която е установен корпоративен данък за 2014 г. в размера над 1301, 21 лв. и съответните лихви следва да бъде отменено. В останалата обжалвана част решението е правилно и законосъобразно. По отношение на оплакването в жалбата, че процесния РА е издаден след изтичането срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Сроковете за издаване на РА са инструктивни и тяхното нарушаване не води до засягане правото на защита на ревизираното лице. След като е осъществена процедура по надлежното им връчване и съответно, адресатът им е упражнил в срок правото си на защита чрез подаване на жалба срещу РА по административен ред, то следва, че в хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на оплакването в жалбата, че не са спазени предвидените в чл. 31, ал. 1 от ДОПК правила за връчване на съобщения и книжа относно доставчика на ревизираното лице "Г. К." ЕООД. За връчване на ИПДПОЗЛ са извършени две посещения на адреса за кореспонденция, документирани с два броя протоколи с № 1079108/12.05.2015 г. и 1079113/20.05.2015 г. и едно посещение на адреса за управление, документирано с протокол 1079107/12.05.2015 г. При извършената проверка е констатирано, че на посочения адрес няма офис на дружеството, не е открит и представляващ дружеството. На 26.05.2015 г. са предприети действия за връчване на ИПДПОЗЛ с изх. № 22221015078554-040-001/11.05.2015 г., с което лицето е уведомено, че в случай, че не се яви в посочения срок на основание чл. 32, ал. 6 от ДОПК съответният документ ще бъде приложен към преписката и ще бъде считан за редовно връчен. Изготвеното съобщение по чл. 32 от ДОПК е поставено на 25.05.2015 г. на определеното за това място в офис "Център" при ТД на НАП С., публикувано е в интернет на 6.04.2025 г. и е изпратено по пощата с обратна разписка и на декларирания електронен адрес за кореспонденция. С оглед на горното не са нарушените предвидените в чл. 32 от ДОПК правила за връчване на съобщения и книжа. Относно фактури № 83 от 4.07.2014 г., № 87 от 11.07.2014 г., № 88 от 15.07.2014 г., № 90 от 21.07.2014 г. във връзка с договор за маркетингова услуга от 1.06.2014 г. и фактура № 93 от 22.07.2014 г. във връзка с договор от 1.07.2014 г. за рекламни услуги. Правилно е приел първоинстанционният съд, че доставките по гореописаните фактури не са реално осъществени. Съгласно чл. 5 от договора от 1.06.2014 г. изпълнението на дадена поръчка се отчита писмено. При предаване на отчета се подписва приемо-предавателен протокол. По време на съдебното производство такива приемо-предавателни протоколи не са представени. С оглед липсата на надлежно приемане на фактурираните услуги може да се направи извод, че същите не документират реално извършени доставки на услуги. Относно фактура № 93 от 22.07.2014 г. във връзка с договор от 1.07.2014 г. за рекламни услуги. Правилно е приел първоинстанционният съд, че доставката по гореописаната фактура не е реално осъществена. Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза, вещото лице не е установило да са отпечатани и предадени на възложителя от изпълнителя рекламни материали. Липсват също спецификации, количествени сметки, приемо-предавателни протоколи. С оглед липсата на надлежно приемане на фактурираните услуги може да се направи извод, че същите не документират реално извършени доставки на услуги. С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора, материалния интерес и уважената част от касационната жалба на Дирекция "ОДОП" С. следва да се присъдят разноски в размер на 920 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,