Решение № 8701 от 19.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3744/2021 г.
ВАСПето отделение19.07.2021 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1796 от 23.12.2020 г. по адм.дело 568 по описа за 2020 г. на Административен съд - Бургас. ОСЪЖДА Л. Йорданов да заплати на Дирекция за национален строителен контрол - София при МРРБ сумата 100.00 лв., съдебни разноски.
Мотиви
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Л. Йорданов, чрез процесуалния му представител адв. И. Мадамжиев срещу решение 1796 от 23.12.2020 г. по адм.дело 568 по описа за 2020 г. на Административен съд - Бургас. С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед РД-15-008 от 10.02.2020 г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) при Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с която на основание чл.107, ал.2 от Закон за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като неправилно постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго с уважаване на жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - началникът на ДНСК оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител служител с юридическо образование Р. Аврамов и депозирано становище по реда на чл.213а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - Бургас е била заповед РД-15-008 от 10.02.2020 г. на началника на ДНСК при Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с която на основание чл.107, ал.2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Л. Йорданов. Той е заемал длъжност "старши инспектор" в отдел "Строителен контрол" към Регионална дирекция за национален строителен контрол - Бургас, Главна дирекция "Строителен контрол" при ДНСК, с V младши ранг. Със заповедта е разпоредено и да му се заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата обстановка по спора и конкретно тази по повод назначаването на лицето на посочената длъжност "старши инспектор" в посочения отдел към РДНСК - Бургас, при ГД "Строителен контрол" при ДНСК и по повод оценяването му. Съдът е обсъдил изготвения за 2019 г. индивидуален план на държавния служител, подписан от него и от оценяващия служител, съдържащ конкретно посочените от него осем цели, както и проведената на 19.07.2019 г. междинна среща за оценка изпълнението на служебните му задължения. Оценяваният период е от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г., изготвен е формуляр, в който е отразено от оценяващия ръководител, че държавният служител не е изпълнил задълженията си с оглед на обема и качеството им, не са спазени определените срокове, не са изпълнени целите заложени в работния му план и няма създадена правилна организация за работа. Конкретно са цитирани разпределени 98 преписки, от които са отработени 48 броя, не са отработени разпределените 38 проверки на строежи и дейност на надзорни фирми, не са съставени констативни протоколи. От изготвените 17 броя отговори по жалби само една е в просрочие. Лицето е участвало в комплексни проверки в конкретни общини и работни групи. Тези фактически констатации са оспорени от него чрез възражение. Съдът е обсъдил и изпълнението на служебните задължения на лицето, отразено в междинни оценителни периоди (01.03.2019 г.-31.03.2019 г.; 01.04.2019 г.-30.06.2019 г.; 01.07.2019 г.-30.09.2019 г. и 01.10.-31.12.2019 г.) в рамките на 2019 г. Поставените оценки са както следва по периоди "изпълнени преобладаваща част от задълженията по отношение на обем и качество, и са постигнати приемливи резултати"; "не създава правилна организация за работата си, пропуска важни срокове и пренебрегва изискванията за качество"; "не е обработена нито една от разпределените му преписки, няма нито един документ, който да е изготвен от него, съгласно документооборота в РДНСК, не е взето участие в нито една проверка от последния орган, не е допринесъл за неговата работа с "абсолютно нищо", не са изпълнени от него задълженията по отношение на обем и качество, не е извършена нито една проверка от възложените му такива и не е спазен нито един от определените му срокове, не създава организация на работата си, не планира и координира същата по начин, който води до резултат, пропуска всички срокове и пренебрегва изискванията за качество, не търси начини за повишаване на продуктивността и качеството на работа, не е изпълнена нито една от поставените му задачи". На 15.01.2020 г. е проведена заключителна среща за поставяне на годишна оценка на Л. Йорданов. Изпълнението на служебните му задължения е оценено като "неприемливо изпълнение" в изготвения формуляр, подписан от държавния служител, от оценяващия и от контролиращия ръководители. Срещу тази оценка също е подадено възражение, с копие до федерация на независимите строителни синдикати, като се твърди за допуснати процесуални нарушения, включително, че не е осигурено участие на синдикалната организация на работниците и служителите в администрацията, оспорени са констатациите на оценяващия ръководител и са наведени твърдения, че целите в индивидуалния му план са изпълнени. По повод на поставената годишна оценка е представено становище от арх.Д. Дечева, в качеството й на секретар на Синдикалната организация в ДНСК, в което се изразява несъгласие по повод на същата и се излагат съображения. В изпълнение на възражението и това становище е изготвен нов формуляр, такъв за корекция на годишната оценка от 27.01.2020 г. Възражението е прието за неоснователно, като са изложени съображения, че служителят изпълнява задълженията си изключително неприемливо. Обосноваването е дори с дадената годишна оценка за 22018 г., с оценките през посочените по-горе периоди, със заповед РД-16-038 от 20.19.2019 г. на началника на ДНСК за налагане на дисциплинарно наказание на лицето, доклад на началника на РДНСК за незадоволителни резултати на служителя и за периода 16.07.2019 г. - 31.12.2019 г. Отново този път по повод искане на лицето е постъпило писмо от Федерацията на независимите строителни синдикати по повод поставената оценка за изпълнение на задълженията му през 2019 г., със становище за допуснато нарушение, поради неуведомяване на синдикалната организация на ДНСК, понеже проверяваният държавен служител е неин председател. Последвал е отговор от 11.02.2020 г. с изложени данни от проверка на дейността на служителите в РДНСК, извършена от ДНСК, за периода 01.01.2019 г.-18.09.2019 г. и изготвен доклад от 06.11.2019 г. По повод писмото от посочената федерация отново е изготвен нов формуляр за корекция на определената оценка на държавния служител за работата му през 2019 г., като е потвърдена годишната оценка, възраженията са приети за неоснователни, като същият е подписан от проверяваното лице, оценяващия и контролиращия ръководители. Отново е посочено, че оценката на държавния служител и през 2018 г. е била "неприемливо изпълнение", същият е бил дисциплинарно наказван, като такава е оценката от междинните оценителни периоди през 2019 г. и такава е за цялата проверявана година. В мотивите си съдът подробно е описал 68-те преписки за този период, по които държавният служител не е работил, като дори е посочено в изготвения доклад, че той допуска съществени нарушения на правомощия и компетентности. В съдебното производство са събрани като доказателства разпечатки от деловодната система на РДНСК - Бургас по повод възложени на Л. Йорданов преписки, неприключени такива от него, както и такива представени от него (протоколи и писма) по повод 7 броя преписки и проверки, респ. констативни протоколи, отговори и др. Събрани са и гласни доказателства, а именно разпит на свидетелите Я. Райков, пряк ръководител на лицето, А. Стоянов, старши инспектор в РДНСК - Бургас и изпълнявал функциите на деловодител през м.10.2019 г., проверяван период и М. Ненчев, началник на РДНСК - Бургас от м.юли 2019 г. Тези свидетелски показания са подробно обсъдени от административния съд и всичките са по повод неизпълнение на задълженията му по длъжностна характеристика, не само като качество и обема на същите, но е налице и нарушаване на работното време, отклоняване от работа, което е проследявано от оценяващия и контролиращия органи в по-дълъг период от време, и се квалифицира като системно поведение на държавния служител. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Такъв е изводът на съда относно издаването на оспорената заповед от компетентен орган, съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл и чл.6, ал.1, т.7 от Устройствения правилник на ДНСК, т.е. от органа по назначаването, като са спазени и изискванията на същата разпоредба от ЗДСл относно формата и съдържанието на акта. Съответен на събраните по делото доказателства е изводът на съда за материална законосъобразност на същия, както и че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл.107, ал.2 от ЗДСл органът по назначаването може да прекрати без предизвестие служебното правоотношение с държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността в едномесечен срок от получаването на същата. Според съда този срок е спазен, както и правилно е приложена нормата на чл.16 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). При обосноваване на изводите си правилно е посочено как се осъществява оценяването в изпълнение на чл.76, ал.1 и ал.5 от ЗДСл и съгласно чл.3, ал.2 от посочената наредба, а именно от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на синдикалната организация на работниците и служителите. По делото са събрани доказателства, че са изпълнени изискванията на чл.8, ал.1 от наредбата по повод спазването на трите етапа на оценяването: по изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план, провеждане на междинна среща, провеждане на заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението. Въз основа на събраните доказателства, които установяват изложената и от настоящия съдебен състав фактическа обстановка, е видно, че е изпълнен състава на чл.16, т.5 от наредбата, а именно: - неизпълнение на преобладаващата част от целите в индивидуалния работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, когато неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя, - в преобладаващата част от компетентностите знанията, уменията и поведението не отговарят на изискванията в Приложение 1 към чл.15 от наредбата, - пропускане на установени срокове и пренебрегване изискването за качество на изпълнението. Така констатациите по повод поставената най-ниска годишна оценка на държавния служител не се опровергават от събраните по делото писмени доказателства, представени от жалбоподателя, адресат на акта, още повече, че съдебният контрол е допустим не върху оценката, а по повод спазването на критериите при осъществяването й и на процедурните правила затова. Основните касационни доводи, а те са такива и в първоинстанционната жалба са относно неспазване на чл.21, ал.3 от НУРОИСДА и на чл.333 от КТ. Правилно и аргументирано съдът е приел, че втората разпоредба не се прилага при анализ и преценка за законосъобразно прекратяване на служебно правоотношение, респ. тя е относима по повод прекратяване на трудово правоотношение, по каквото жалбоподателят не е страна. Също така съдът е конкретизирал, че неспазването на работното време е деяние извън предмета на контрол в производството по оспорване на акт по чл.107, ал.2 от ЗДСл, респ. и наведените доводи, че по отношение на него работодателят е имал специално отношение, насочено към препятстване изпълнение на задълженията му по служебното правоотношение, не се явяват обосновани и доказани. По повод основното възражение за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта, а именно неосигуряване участие на синдикалната организация, то същото е неоснователно. От направеното по-горе изложение е видно, че в административното производство е дадено становище от Федерацията на независимите строителни синдикати, в която държавният служител членува, както и такова от секретаря на синдикалната организация към ДНСК. Същите са преценявани, като в резултат на това са издавани и коригиращите формуляри, както изрично е посочил и административния съд, поради което освен, че не е допуснато нарушение, не е ограничавано правото на защита на държавния служител в развилото се производство, а видно и от процесуалното му поведение и в последвалото съдебно производство. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение