Решение № 12136 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3816/2012 г.

Решение № 12136 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3816/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Галина Иванова Андреева, от с. Горно Абланово, област Русе против решение № 5/02.02.2012 г. по адм. дело № 4/2012 г. на Административен съд - Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 53, ал. 3 и ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът е изяснил релевантните за спора факти и е съобразил всички искания и доводи на страните, като е приложил правилно нормативната уредба. Приема, че по безспорен начин е установено, че детето е постъпило в детска ясла на 22.11.2007 г., а молба-декларацията на жалбоподателката за изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на малкото дете до навършването му на 2-годишна възраст по чл. 53, ал. 2 от КСО, въпреки знанието й за този факт, и в нарушение на ал. 4 от същия член, е подадена на 20.12.2007 г. В същата тя недобросъвестно е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение. При това положение и съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО получените като осигурителни плащания суми е следвало да се възстановят заедно с лихвата по чл. 113 от същия кодекс, както правилно е постановил административният орган с оспорваното разпореждане, потвърдено с решението на ръководителя на ТП на НОИ - Русе. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съгласно редакцията на чл. 53, ал. 4 от КСО, действала до 1.01.2011 г., детските ясли не са изрично посочени при изброяването на отрицателните предпоставки за възникване на правото на обезщетение за отглеждане на малко дете и че същият израз не се идентифицира с понятието детско заведение, както е било упоменато в текста. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на контрол пред Административен съд - Русе е решение № КРД - 252/15.12.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе, с което е потвърденото разпореждане № 659/17.11.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ досежно задължението на Галина Иванова Андреева да възстанови в приход на ДОО сумата от 3725,69 лева, от които 2133,04 лева главница, представляваща неоснователно получени парични обезщетения за отглеждане на малко дете за периода 1.01.2008 г. - 23.10.2008 г. и 1592,65 лева лихви. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Релевантните по спора факти сочат, че Галина Иванова Андреева е баба на детето Димитър Илиев, родено на 23.10.2006 г. Същата е ползвала отпуск по чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) по трудовото си правоотношение с "Актив 90 - Ковачева и сие" СД, гр. Русе, считано от 1.01.2008 г. до 23.10.2008 г., за който период е получила съответстващото се парично обезщетение. На 22.11.2007 г. детето е било настанено в Детска ясла № 8, гр. Русе и това фактическо състояние не е прекратявано за процесния период, през който жалбоподателката е получавала обезщетения по чл. 53 от КСО. С молба - декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете от 20.12.2007 г., подадена в Районно управление "Социално осигуряване" - Русе бабата е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение и, че в случай на промяна на декларираните обстоятелства се задължава да представи на работодателя си декларация за промяната. Това свое задължение тя не е изпълнила за периода от 1.01.2008 г. до 23.10.2008 г., твърдейки че въпреки посещенията на нейното внуче в ОДЗ не е налице настаняване по смисъла на чл. 53 от КСО. Настоящият състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи за неточно приложение на материалния закон и невярна преценка на фактите по делото за неоснователни. Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано. В случая се касае за детско заведение по Наредба № 6/27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отм.), приема в което се реализира след подадена молба от родителите на детето, придружена от документите, изброени в чл. 13. В случая родителите са подали необходимата молба за приемането на детето в яслената група и между страните не се спори, че тя е била придружена с необходимите документи. Детето е записано в дневника на яслената група и е започнало своите посещения. Твърденията, че това не е било за целия период, за който се изисква връщане на получените обезщетения не игнорират факта на настаняването. По делото липсват доказателства за прекратено настаняване на детето за процесния период. Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието и в детската ясла и не е отписано. С въведената промяна в текста ДВ, бр. 100/2010 г. е извършено уточнение, посочвайки като детско заведение и детските ясли, който смисъл до този момент е извличан по тълкувателен път от визираната разпоредба и във връзка с чл. 13 Наредба № 6/27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отм.), (В този смисъл решение № 7821/11.06.2010 г. по адм. дело № 5637/2010 г. на Върховния административен съд, VI отделение; решение № 14321/25.11.2010 г. по адм. дело № 8556/2010 г. на Върховния административен съд, VI отделение; решение № 3864/23.03.2010 г. по адм. дело № 13788/2009 г. на Върховния административен съд, VI отделение). Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 2 КСО се изплаща на поелото отглеждането на детето лице в случаите когато отглежданото дете не е настанено в детско заведение, т. е. настаняването в детско заведение е правоизключващ юридически факт. Следователно, щом като детето Димитър Димитров Илиев е настанено в детско заведение, правото на бабата Галина Иванова Андреева да получава парично обезщетение по чл. 53, ал. 2 КСО е прекратено от датата на настаняването. Фактът на недеклариране пред своя работодател "Актив 90 - Ковачева и сие" СД, гр. Русе и пред органите на НОИ на новонастъпили обстоятелства от значение за отпуснатото обезщетението по чл. 53 от КСО, за което касационната жалбоподателка се е задължила със заявлението - декларация, не подкрепя развитата от нея теза за добросъвестност при получаването му. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,