Решение № 6704 от 21.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Валекс груп 2 ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Разлог, [улица], представлявано от управителя Александър, чрез адв. Н. Чилева срещу решение 210 от 13.02.2023 год., постановено по адм. дело 91/2022 г. на Административен съд Благоевград. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като е налице нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и съдът да постанови решение с което да отмени обжалвания административен акт. По делото е постъпило писмено становище в което излага подробни съображения за неправилност на атакуваното съдебно решение по наведените доводи в касационното производство. Претендира присъждане на сторените разноски за които представя списък съгл. чл. 80 от ГПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК. Касационният жалбоподател - Валекс груп 2 ЕООД, гр. Разлог, редовно призован, не се явява представител. Ответникът директора на Териториално поделение Държавно горско стопанство Места редовно призован, не се явява представител. По делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да постанови решение с което да остави в сила оспорения съдебен акт на първоинстанционния съд. Ответникът Мусала 88 ЕООД, с Горно краище, обл. Благоевград, редовно призован не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното решение е правилно и не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което не са налице касационни основания за неговата отмяна поради което излага становище Върховния административен съд да постанови решение с което да остави в сила обжалваното съдебно решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Благоевград е образувано по жалба на Валекс груп 2 ЕООД срещу заповед РД-07-30/12.01.2022 г. на директора на ТП Държавно горско стопанство Места с. Места, с която на основание чл. 74е, ал.1, т. 1 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии държавна и общинска собственост, и за ползване на дървесина и недървесни горски продукти, е определен купувач Мусала - 88 ЕООД от проведения електронен търг с наддаване за продажба на стояща дървесина на корен, от Обект 2211. С обжалваното решение 210 от 13.02.2023 г., постановено по адм. дело 91/2022 г. Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на Валекс Груп 2 ЕООД срещу оспорваната заповед. За да постанови този резултат, съдът приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. За да достигне до този извод съдът е приел, че в заповедта за откриване на тръжната процедура административният орган действително не е посочил в коя от трите хипотези на чл. 9, ал. 2 от Наредбата се провежда процедурата, но след като установил, че в утвърдените условия т. 7.6 е посочено, че до участие в процедурата, се допускат участници които са преработили през 2020 год. в собствен обект по чл. 206 от Закона за горите количества дървесина не по малка от тези за обекта, за който участват. Въз основа на така установеното съдът е приел, че административния орган е открил електронния търг в хипотезата която изключва процедура по чл. 9, ал.2, т. 3 от Наредбата, което води до извода, че процедурата е съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 от Наредбата с оглед периода на провеждане на търга и утвърдения график за 2022 год., а именно към 24.11.2021 год. Така постановеното решение е неправилно. При правилно изяснена фактическа обстановка и събраните доказателства, съдът е направил анализ на доказателствата е достигнал до неправилни правни изводи, които се не се споделят от настоящия съдебен състав. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата (продажбата на стояща на корен дървесина е вид ползване съгл. чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредбата), се организират и провеждат в три различни периода, диференцирани, както следва: 1. за ползване на не по-малко от 50 на сто от годишния план за ползване на дървесина, намален с годишния размер на сключените дългосрочни договори - през периода ноември - декември; 2. за ползване на не по-малко от 30 на сто от разликата между годишния план и сключените дотогава договори за съответната година по т. 1 - през периода март - май; и 3. по решение на лицата по ал. 1 извън случаите по т. 1 и 2 - за ползване на останалата част от годишния план за ползване на дървесина. В настоящия случай, в Заповедта за откриване на тръжната процедура, административният орган не е посочил на коя от трите възможни хипотези на провеждане на процедура се позовава. В утвърдените условия, в т. 7. 6., е посочено, че до участие в процедурите, се допускат само участници, които са преработили през 2020 год. в собствен обект по чл. 206 от ЗГ количества дървесина не по-малко от тези за обекта, за който участват, респ. трябва да представят такива доказателства арг. от нормата на чл. 47, ал. 6 от Наредбата. От така посоченото в утвърдените условия, че административният орган е открил електронния търг с за продажба на стояща дървесина на корен еднократно ценово предложение именно в една от двете хипотези или по т. 1 или по т. 2, като е обективно невъзможно да се прецени точно коя. От друга страна обаче, видно е, че тръжната процедура е организирана за провеждането й на 11.01.2022 год., поради което този период не се вмества нито в т. 1, нито в т. 2 на чл. 9, ал. 2 от Наредбата. Посочените нарушения по своя характер представляват съществени процесуални нарушения не само защото от една страна е неясно коя именно хипотеза на чл. 9, ал. 2, т. 1-3 е счел органа за приложима, за да се преценява спрямо нея приложението на материалния закон, но и защото, ако неговата воля се изведе от съдържанието на тръжните условия в т. 7.6., аналогично и в т. 8.2, то въведените там изисквания са неприложими в правилната хипотеза на приложение по т. 3 на чл. 9, ал. 2 от Наредбата. Необоснован е извода на първоинстанционния съд, че е напълно достатъчно, приложената към документацията на график за процедурите за ползване на дървесина за обектите от одобрения годишен план за 2022 год. В заповедта за откриване на тръжната процедура, респективно в утвърдените условия е разписан реда за провеждане на самата процедура, както и съответните изисквания към кандидатите. Недопустимо е по тълкувателен път да се приеме, че срока е този по чл. 9, ал. 2, т. 1 от Наредбата, предвид цитирания по-горе график. Следователно наличието, респективно липсата на позоваване на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата следва да се преценява въз основа на изложените от административния орган мотиви, а не съдът да допълва мотивите със собствени съображения, още повече, че не е в правомощията на съда да замести волята на решаващия орган, като вместо него по тълкувателен път приеме за относими към съответната процедура конкретен срок. Предвид изложеното съдът приема, че решението, като неправилно, следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, обжалваният административен акт на директора на ТП Държавно горско стопанство Места, като незаконосъобразен следва да бъде отменен. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 1 от АПК, направеното искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател, за присъждане на разноски представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1400.00 лева за процесуално представителство пред Върховния административен съд, видно от приложения договор за правна помощ и съдействие и заплатена държавна такса в размер на 370.00 лева е основателно. Същото е направено своевременно и доказано в общ размер на 1770.00 лева, както и е представен списък за разноските съгл. разпоредбата на чл. 80 от ГПК, приложима на основание препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК. Поради липса на направено възражение за прекомерност, претендираното възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,