Решение № 5269 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11733/2016 г.

Решение № 5269 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11733/2016 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 10.08.2016 г. по адм. д. № 538/2015 г. Добричкият административен съд е отменил заповед № ДК-10-СИР-45/14.08.2015 г. на началника на РДНСК Североизточен район, с която е отхвърлена жалбата на " Енерго -П. М. "АД срещу разрешение за строеж № 203/22.12.2014 г. на главния архитект на община Балчик и вместо него е постановил решение, с което е отменил разрешението за строеж. Решението се обжалва с касационни жалби от началника на РДНСК Североизточен район и "А." АД. Жалбите са подадени в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответникът по касационната жалба "Енерго- П. М." АД я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде отменено като незаконосъобразно. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Добричкия административен съд заповед на началника на РДНСК Североизточен район е потвърдено разрешение за строеж за "Нов"БКТП "Плая" 2х1000/20/0,4 с трансформатор 2х1000/20/0,4 и присъединяване на съществуващи кабелни линии СрН и НН, ЗП 21,84 кв. м." находящ се в поземлен имот 39459.507.406 по кадастралната карта на курортен комплекс "А.", община Балчик, с титуляр "А." АД. Добричкият адмиинстративен съд е приел заповедта и разрешението за строеж за незаконосъобразни. Обосновал е извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалноправните разпоредби на ЗУТ и на императивните правила в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) и подзаконовите нормативни актове относно условията за изграждане на нов енергиен обект. Приел е, че началникът на РДНСК - СИР не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е довело до неправилна преценка относно законосъобразността на оспореното разрешение за строеж. Посочил е, че е нарушено изискването на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ЗУТ за съобщаване на издадената виза за проектиране на заинтересованите лица, поради което същата не е придобила стабилитет на влязъл в сила административен акт. Приел е, че визата е издадена в нарушение на чл. 140, ал. 2 ЗУТ, тъй като не е копие от действащ ПУП, а е извършена върху извадка от кадастралната карта. Съдът е направил заключение, че при издаването на разрешение за строеж № 203/22.12.2014 г. е нарушена разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ и чл. 145, ал. 1ЗУТ, чл. 67, ал. 2 ЗУТ, чл. 64, ал. 3, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 14, ал. 1, т. 1 и 6 от Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, с които са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземлените имоти, в които са разположени енергийни обекти, съставляващи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Съдът се е произнесъл по редовна жалба. Процесуалните действия на юрк. Марчев като пълномощник на "Енерго - про Мрежи" АД, вкл. и по подаване на оспорването, изрично са потвърдени от представляващите дружеството лица. Направеният от съда извод, че оспорващият в първоинстанционното производство е в кръга на заинтересованите лица съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ да обжалват разрешение за строеж № 203/22.12.2014 г. на главния архитект на община Балчик по реда на чл. 216, ал. 2 ЗУТ, е правилен. С влязло в сила определение по адм. д. № 408/2015 г. Добричкият административен съд е върнал преписката на началника на РДНСК Североизточен район за произнасяне по жалбата на "Енерго- П. М." АД. Това дружество е собственик на ТП14 "Гергана", в имот пл. № 114 по кадастралния план на к. к."А." с площ от 113 кв. м. съгласно АДС 1995/2001 г. Има качеството на заинтересувана страна по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Пред административния орган е оспорено разрешение за строеж, издадено в полза на "А. "АД. Жалбата има за предмет разрешението за строеж заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват - чл. 216, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Като е отменил разрешението за строеж заедно със съгласуваните инвестиционни проекти към него, Добричкият административен съд не е постановил недопустимо решение. Съдът е приел, че несъобщаването на визата за проектиране на "Енерго - П. М." АД в качеството му на заинтересовано лице в нарушение на изискването по чл. 140, ал. 3, изр. 2 ЗУТ, е довело до невъзможността същата да придобие стабилитета на влязъл в сила административен акт, поради което издаденото въз основа на нея строително разрешение е незаконосъобразно. Този извод е неправилен. Характеристиката и предназначението на визата за проектиране, издадена по реда на чл. 140, ал. 3 ЗУТ, определят същата като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК във вр. с чл. 214, ал. 1 ЗУТ, която подлежи на оспорване пред съда по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ. Съгласно чл. 91, ал. 1 ЗУТ трансформаторни постове се изграждат в свободни пространства или в сгради, които не са предназначени за живеене. В градовете те могат да се изграждат и в незастроената част на урегулиран поземлен имот - собственост на физически и юридически лица, с тяхно съгласие и при спазване на изискванията за допълващо застрояване. В конкретния случай по делото няма данни и твърдения визата за проектиране, приложена към разрешението за строеж, да е обжалвана, поради което правилно е приета от началника на РДНСК - СИР за влязла в сила. Инцидентен съдебен контрол в настоящото производство по отношение на този акт, какъвто е извършен от административния съд, е недопустим. Отделно от това следва да се има предвид, че новопредвиденият трафопост представлява обект на техническата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 ДР ЗУТ, а съгласно чл. 140, ал. 6 ЗУТ за този вид обекти не се издава виза за проектиране. Съдът е направил извод, че разрешението за строеж е незаконосъобразно, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ като условие за одобряване на инвестиционния проект, както и императивните правила, действащи в областта на специалното енергийно законодателство във връзка с разрешаване на строителството на нови енергийни обекти, с оглед на което административният орган неправилно е отхвърлил жалбата на "Енерго - П. М." АД. Този извод не се споделя от настоящия касационен състав. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват въз основа на представени предварителни договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура. Съдът е приел, че след като с издаденото строително разрешение се цели обект на електроразпределителната мрежа ТП 14 "Гергана", собственост на "Енерго - П. М." АД, да бъде заменен с нов такъв, за който е предвидено присъединяване към съществуващи кабелни линии и след като електроразпределителната мрежа по закон се стопанисва и експлоатира от това предприятие, разполагащо единствено с лицензия за дейността по електроразпределение за територията, то предварителният договор по чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ следва да се сключи с него. Обратно на приетото, по делото са събрани доказателства, които оборват извода на съда за одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешението за строеж на името на "А."АД без сключен предварителен договор между него и експлоатационно дружество за захранване на обекта с ел. енергия. Новият БКТП "Плая" е енергиен обект по смисъла на § 1, т. 23 ДР ЗЕ. По делото е представен предварителен договор, сключен между "ЕСО" ЕАД и "А." АД за присъединяване на обект на клиент на електрическа енергия към преносната мрежа. Безспорно е установено, че "Енерго - П. М." АД притежава лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., съгласно която има право да извършва дейността "разпределение" на електрическа енергия на посочената в нея територия съгласно чл. 43, ал. 2 ЗЕ. Няма спор, че "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) ЕАД, с когото е сключен предварителният договор за присъединяване, има издадена лицензия за "пренос" на електрическа енергия за територията на цялата страна съгласно чл. 43, ал. 1, т. 1 ЗЕ. В мотивите на съдебния акт е направено принципно правилно разграничение между понятията пренос и разпределение на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 44 и т. 49 ДР ЗЕ, респ. - електропреносна и електроразпределителна мрежа съгласно § 1, т. 20 и т. 22 ДР ЗЕ. Съдът обаче не е отчел обстоятелството, че касационният жалбоподател "А." АД е признат за собственик съгласно нот. акт № 82/2014 г. на подземна кабелна линия СрН на 20 кV с диспечерско наименование "извод Компас" с дължина 2 782, 39 м, която преминава и през ТП "Гергана". Административният съд не е компетентен да разреши спорът между този касационен жалбоподател и "Енерго - П. М." АД относно собствеността на подземните кабелни мрежи, но следва да зачете правата на "А." АД по отношение на електропроводите, предмет на нотариалния акт. Същият не е отменен по предвидения в закона ред. Съдът не е обсъдил и констатациите на вещите лица по приетото заключение на съдебно - техническата експертиза относно захранването с ел. енергия новия трлафопост "Плая". То се осъществява от подстанция "А.", собственост на "ЕСО" ЕАД. При тези данни следва да се приеме, че с оглед спецификата на разрешения за изграждане нов енергиен обект липсва законова пречка предварителният договор за присъединяване към елементите на техническата инфраструктура да се сключи с "ЕСО" ЕАД. Същото е експлоатационно дружество по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Съгласно т. 2.6.4 и т. 2.6.5 от предоставената му лицензия за пренос на електрическа енергия то има право да присъединява към мрежата производители и клиенти, както и да сключва договори за пренос, достъп и предоставяне на системни услуги на електрическа енергия през мрежата съгласно ЗЕ. В тази връзка е основателен направеният в касационните жалби довод, че сключеният с "ЕСО" ЕАД предварителен договор за присъединяване към преносната мрежа изпълнява условието на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ. В случая не се дава разрешение за изграждане на електроразпределителна или преносна мрежа, а за нов трафопост и присъединяването му към изградена мрежа СрН и НН за задоволяване на собствени нужди от доставка на ел. енергия за "А." АД. Не съществува законова забрана за изграждането на такъв обект от потребител на ел. енергия в имот, негова собственост. Операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, разположен на съответната територия, който отговаря на предвидените в чл. 117 ЗЕ условия. Неправилен е и изводът на съда, касаещ нарушение на чл. 14, ал. 1, т. 1 и 6 от Наредба № 16/2004 г. и чл. 64, ал. 3, т. 2 ЗЕ за сервитутите и енергийните обекти. Трафопост "Гергана" на ответното дружесто, кабелни мрежи на същото и сервитутни отстояния не са нанесени в специализирана кадастрална карта. Собственик на кабелните мрежи на целия курортен комплекс А. е "А. "АД по силата на представените нотариални актове. Не може да се приеме, че новият трафопост на дружеството жалбоподател засяга предвидени по закон сервитути на ответното дружество. Предвид изложеното разрешението за строеж и одобреният инвестиционен проект съответстват на изискванията на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове за техническите правила и нормативи за обектите, от вида на които е процесният. Като е приел обратното и е отменил заповедта на началника на РДНСК - СИР, както и разрешението за строеж ведно с одобрения инвестиционен проект, съдът е постановил решението си при неправилно приложения на материалния закон. Налице е касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, поради което обжалваното решение следва да се отмени, като се постанови ново, с което жалбата на "Енерго - П. М." АД срещу заповед № ДК-10-СИР-45/14.08.2015 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, се отхвърли. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна жалбоподателя "А. "АД, ответникът "Енерго - П. М." АД дължи разноски. "А." АД представя доказателства за направени такива за двете съдебни инстанции в общ размер на 9725 лв., от които 25 лв. - държавна такса за касационното производство, 100 лв. - депозити за вещи лица, и 9600 лв. адвокатски възнаграждения (3000 лв. за настоящото производство, 6600 лв. за процесуално представителство и защита по адм. дело № 538/2015 г. ) Заявеното възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатските възнаграждения, заплатени в полза на адвокатско дружество "Стефанов и Дрехарова", направено от процесуалния представител на "Енерго - про Мрежи" АД в касационното производство, е неоснователно. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав счита, че адвокатското възнаграждение за касационното производство следва да се присъди в пълния размер 3000 лв. Пред първата инстация "Енерго- П. М." АД не е направило възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. То следва да се присъди в пълен размер 6600 лв. Общо "Енерго -П. М."АД следва да бъде осъдено да заплати на "А. "АД разноски по делото за двете инстанции в размер 9725 лв. Процесуалният представител на началника на РДНСК - СИР е претендирал юрисконсултско възнаграждение пред първоинстанционния съд. Няма искане за присъждане на такова за касационното производство, поради което ответникът "Енерго - про Мрежи" АД следва да заплати на РДНСК - СИР разноски в размер на 200 лева юрисконсутско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,