Решение № 297 от 16.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 273/2010 г.

Решение № 297 от 16.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 273/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на чнд № 177/07 г. на Районен съд - Попово, отменяване на постановеното по него определение № 286/16.09.09 г. за групиране на наказанията на Г. Т. Т. и връщане на делото за ново разглеждане за ново групиране на наказанията и правилно определяне на типа затворническо заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наказанията. В искането, което се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура се поддържа отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Осъденият Г. Т. Т. не се яви в съдебно заседание. Служебният защитник адв. Б моли искането да се остави без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе съобрази следното: С горното определение Поповският районен съд на основание чл. 25 вр. с чл. 23, ал. 1 НК е ОПРЕДЕЛИЛ едно ОБЩО наказание - най-тежкото на осъдения Г. Т. Т. в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по присъди по нохд № 2875/2004 г. на РС - Русе и нохд № 476/2005 г. на РС - Попово. На основание чл. 23, ал. 3 НК съдът е ПРИСЪЕДИНИЛ към това наказание, наказанието ГЛОБА в размер на 200 лева по нохд № 667/2002 г. на РС-Русе /делото е на РС - Разград!/. На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е ПРИСПАДНАЛ частта от изтърпяното до влизане в сила на настоящето определение наказание лишаване от свобода, по включените в съвкупността отделни осъждания, считано от 03.06.2009 г. съгласно писмо № П-8/2007 г. от 03.08.2009 г. на Районна прокуратура-Попово. Съдът е ПОСТАНОВИЛ наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се изтърпи в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип при ОБЩ режим на изтърпяване, съгласно чл. 57, ал. 1 вр. с чл. 59, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Искането е ОСНОВАТЕЛНО: Определението е постановено при съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Неправилно съдът е приел, че изпълнението на наказанията по присъди по нохд № 18/94 г. на ОС - Разград и нохд № 144/97 г. на РС - Силистра е погасено по давност. Цитираната разпоредба на чл. 82, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 4 НК е неотносима към наказанията, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК. Видно е от съдържанието на чл. 82, ал. 2 НК, че давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по чл. 68. Това означава, че давността за изпълнение на наказанието се отнася единствено до ефективните наказания, и няма отношение към наказанията изтърпяването на които е отложено за определен от закона срок. За да се приложи изпълнителната давност, следва наказанието по нохд № 18/94 г. да е активирано по реда на чл. 68, ал. 1 НК с присъдата по нохд № 144/97 г., тъй като деянието по последната е извършено в изпитателния 5-годишен срок по нохд № 18/94 г., а наказанието по нохд № 144/97 г. да е активирано също на основание чл. 68, ал. 1 НК с присъдата по нохд № 476/2005 г., тъй като деянието по последното дело е извършено на 17/18.05.2000 г., т. е. в изпитателния срок от 5 години, който изтича на 18.02.2003 г., и да са изминали съответните в чл. 82, ал. 4 НК срокове. Съдът не е съобразил изложеното и неправилно е преценил, че престъпленията по нохд № 18/94 г. и нохд № 144/97 г. са в съвкупност помежду си и не подлежат на изпълнение, тъй като са изтекли сроковете по чл. 82, ал. 4 НК. При постановяване на атакуваното определение, няма данни отложените по тези дела наказания лишаване от свобода да са били приведени в изпълнение с последваща присъда или с определение по чл. 306 НПК. Като не е приложил разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК и не е привел в изпълнение отделно от определеното общо наказание по нохд № 2875/04 г. по описа на РС - Русе и по нохд № 476/05 г. по описа на РС - Попово наказанията по присъди по нохд № 18/94 г. и нохд № 144/97 г., съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Нарушението е съществено и обуславя възобновяване на делото, отменяване на определението и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е допуснал и друго нарушение на материалния закон. По делото на л. 14 е приложена справка за съдимост на осъдения Т. Видно е, че от общо 6 осъждания, 4 са на лишаване от свобода до 5 години, от което следва, че по отношение на общото наказание по чл. 25 вр. с чл. 23, ал. 1 НК са приложими разпоредбите на чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС и на чл. 61, т. 2 от същия закон. Това е така, защото осъждането на лишаване от свобода по нохд № 476/05 г. за Т. не е за първи път, което налага изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от ЗАКРИТ тип и съответният на него първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. Посоченият ред и начин на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е приложим и към наказанията, които съдът следва да приведе в изпълнение по чл. 68, ал. 1 НК. По изложените съображения искането следва да се уважи, тъй като са допуснати съществени по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК нарушения на материалния закон. При новото разглеждане, съдът следва да вземе предвид изложеното и приложи правилно материалния закон в частта по чл. 68, ал. 1 НК и по чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Воден от горните мотиви и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение