Решение № 47 от 4.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 1168/2011 г.

Решение № 47 от 4.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 1168/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева Производството е по чл. 47, т. 3 пр. 2 и т. 5, пр. 2 ЗМТА.

Образувано е по иск на [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] за отмяна на Решение от 22.VII.2011 г. по в. арб. д. № 352/2009 г. на АС при Б. - [населено място], с което ищецът, като възложител, е осъден да плати на изпълнителя [фирма] - [населено място] 524 268 лв. - неизплатено възнаграждение по Договор за проектиране от 28.Х.2007 г.

1. Ищецът (възложител по иск за изработване на техническия проект) поддържа, че [фирма] - [населено място] (изпълнител) е представил като доказателство по В. № 352/2009 г. технически проект, който не е предаден на възложителя преди завеждане на делото. Описва извършените от решаващия орган (РО) и от страните действия по представяне от изпълнителя на копие от проекта, като доказателство по В., по връчване на възложителя на копие от това доказателство, по подаване от последния на възражения за недостатъци в изработения проект, по назначаването осем експертизи за установяване качеството на изпълнението на проекта по възражението на възложителя за лошо качество. Ищецът поддържа, че с Определение от 2.VI.2010 г. по В. е прието, че се касае за доказателство и че представянето на проекта няма характер на предаване по см. на чл. 25, ал. 3 ЗДДС, въпреки което в решението си РО е приел, че връчването на проекта на ответника (възложител), извършено по време на делото, представлява физическо връчване - факт, настъпил след предявяване на иска, който РО е длъжен да вземе предвид и РО е формирал извод, че проектът е предаден по време на делото и че е настъпило приемане на работата по чл. 264 ЗЗД и е уважил иска за неплатената част от възнаграждението. Въз основа на изложеното ищецът поддържа, че е налице основание по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА - нарушен е общественият ред на РБългария. Това основание обосновава с нарушаване на основните принципи на правопорядъка - израз на основните идеи и ценности на държавата и обществото, което води до ограничаване на признати от законовия ред права, чиято реализация е препятствана от постановеното решение, като е налице нарушение на обществения ред не само когато съдържанието на решението, но и начинът, по който е постигнато, са несъвместими с този ред. Ищецът счита, че съставът на АС е постановил решението си по начин, напълно несъвместим с обществения ред, като е придал на собствените си процесуални действия качество на материално - правни действия - без процесуалните представители на страните да са овластени да ги представляват в извънсъдебните им отношения по Договора от 28.ХI.2007 г., РО е придал на техните действия материално - правни последици и с направените изводи в решението, е лишил ищеца (възложителя) от право на защита, като го е поставил в неравностойно положение спрямо изпълнителя, в нарушение на основните процесуални правила на правораздаването: РО следва да цени документите само в качеството им на доказателства, размяната на книжа от РО не създава права и задължения на страните в договорните им отношения, в процеса страните се намират в правоотношения със съда, а не и помежду си, действията на процесуалните им представители са насочени към съда и не създават за страните материалноправни последици в договорните им отношения, процесуалните действия на съда и страните не съставляват новонастъпили факти в договорните им отношения. Ищецът поддържа, че с решението по В. е нарушено правото му на защита, прогласено от чл. 122 от Конституцията на РБ , като с решението е придаден материално - правен ефект в договорните отношения на страните на предаването на проекта, като доказателство, и с оглед изрично приетото за предаването на проекта в Определението от 2.VI.2010 г. по В., ищецът не е могъл да организира защитата си срещу предявените искове. Ищецът счита, че ако РО е искал да вложи такъв характер на предаването, е следвало да укаже това на страните, а с извършените процесуални действия, е преклудирал възможността на възложителя за възражения, още повече, че процесуалните му представители не са овластени да приемат проекта, като изпълнение по договора, нито процесуалните представители на изпълнителя са овластени да го представляват в материалноправните отношения на страните. Ищецът сочи, че с тези си действия РО го е поставил в неравнопоставено положение спрямо ищеца и го е лишил от условия на състезателност в производството пред АС, с което е нарушил установените в чл. 121 от Конституцията принципи.

1. Ищецът поддържа основание за отмяна на решението по чл. 47, т. 5, пр. 2 ЗМТА - произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Излага, че страните не са спорили, че фактическо предаване на проекта, като изпълнение по договора, не е имало нито преди В., нито по време на В., а РО се е произнесъл и по въпроса за извършено фактическо предаване на изпълнението с материалноправен ефект, като РО взема предвид този настъпил в хода на процеса "факт" (какъвто не е настъпил), прави извода, че цената по договора е изискуема на 22.VI.2010 г. (5 дни след получаване от възложителя на проекта с куриерска пратка), с което изменя недопустимо волята на страните за начина на предаването, уговорена в чл. 11, ал. 1 и чл. 15 от Договора.

Ответникът по делото [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмени бележки, оспорва иска като неоснователен, като поддържа, че не са налице основанията по чл. 47, т. 3 пр. 2 и по чл. 47, т. 5, пр. 2 ЗМТА. Ответникът обосновава, че ищецът е представляван в производството по В. от упълномощени свои представители, че всички техни доказателствени искания са били уважени и че РО не е нарушил правото на ищеца на защита с извършените процесуални действия и с постановеното решение по въпроса за предаването на проекта по време на делото. Излага подробни съображения, че е неоснователно поддържаното от ищеца основание, че е лишен от условия на състезателност в производството пред АС, както и съображения, че не е налице произнасяне от РО извън предмета на спора и затова, че решението не противоречи на обществения ред на РБ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства във връзка с поддържаните основания за отмяна на арбитражно решение, приема следното:

Искът е процесуално допустим - предявен е от надлежна страна в рамките на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. От приложеното по делото известие за доставка (обратна разписка) № R PS 1040 01E8AE X, издадено от Пощенска станция - София, се установява, че решението, постановено по В. № 352/2009 г., е връчено на 29.VII.2011 г. на ответника по иска ( сега ищец по делото). Исковата молба е подадена на 28.Х.2011 г. и е спазен срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА.

С Решение от 22.VIII.2011 г. по В. № 352/2009 г. на АС при Б. [фирма] - [населено място] е осъдено да плати на [фирма] - [населено място] 524 268 лв. - последната част от възнаграждение по Договор за проектиране от 28.ХI. 2007 г. и са отхвърлени исковете за договорна неустойка и за обезщетение за забавено плащане. След обсъждане на доводите на страните и събраните доказателства, РО е изложил, че до предявяване на иска не е извършено предаване на проекта с приемо - предавателен протокол, посочил е обстоятелствата по делото във връзка с искането на ответника да му предостави ищецът проекта и фактическото връчване на ответника на проекта с разпореждане на РО. Изложил е съображения, че връчването има материалноправен ефект, настъпил след предявяването на иска, който следва да бъде взет предвид, тъй като е от значение за делото. По отношение на Определение от 2.VI.2010 г., постановено по искането на ищеца да не се предоставя на ответника представената след предявяването на иска проектна документация, с което РО е задължил ищеца да представи копия от същата за връчване на ответника и в съобразителната част на което е посочил, че предоставянето няма характер на предаване по см. на чл. 25, ал. 3 ЗДДС, а се касае за основно доказателство по делото, РО в решението е приел, че се касае за акт по движение на делото, който може да бъде отменен от РО и с който същият не е обвързан. По съображения, че изпълнителят е изработил уговореното и възложителят е приел работата съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД, поради което няма право да развали договора по чл. 265, ал. 2 ЗЗД, РО е уважил иска за възнаграждение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

По иска за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА - противоречие на решението на обществения ред на Република България.

Ищецът поддържа, че с арбитражното решение са нарушени повелителни норми, въз основа на които е изграден правопорядъкът на държавата - израз на основните идеи и ценности на държавата и обществото, което води до ограничаване на признати от законовия ред права, като нарушение на обществения ред е налице и когато начинът, по който е взето решението, е несъвместим с обществения ред. За да обоснове искането си, ищецът се основава на извършените от РО процесуални действия по приемане като доказателство по делото на изработения проект, на които РО е придал значение на материалноправни действия, за което ищецът поддържа, че за такива не са били овластени процесуалните представители на страните и че с направените от РО изводи в решението, е лишен от правото на защита, прогласено в чл. 122 от Конституцията, като му е преклудирана възможността да възрази срещу допуснатото неизпълнение, и е нарушен принципа по чл. 121 от Конституцията с поставянето му в делото в неравностойно положение спрямо ищеца.

Искът за отмяна на арбитражното решение, предявен на това основание, е неоснователен. Не е налице нарушение на обществения ред по смисъла на чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА. Понятието "обществен ред" включва онези императивни правни норми, които изразяват основни идеи и ценности, чието зачитане е гаранция за нормалното и свободно функциониране на държавата и обществото. Поради тяхната значимост, с императивни правни норми в Конституцията и в законите, са закрепени принципите, които се свързват с изискванията за законност, с равнопоставеността на гражданскоправните субекти, с правото на защита и равенството на страните в процеса, със състезателното начало и правото на справедлив процес и др. В тази категория не попадат всички императивни правни норми, а само онези, които бранят права и ценности, общи за всички правни субекти или права и ценности на отделния субект, които са от такова естество, че по волята на законодателя е обезпечено зачитането им от всички, което е в интерес на цялото общество. Когато с арбитражното решение е накърнен подобен основополагащ принцип, решението е несъвместимо с обществения ред и тази несъвместимост се има предвид в чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА, като основание за отмяна по реда на чл. 48 и сл. от ЗМТА, каквото накърняване на обществения ред не е извършено с постановеното арбитражно решение. Основание за отмяна по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА би било налице, ако с решението беше уважен иск, недопустим съгласно законодателството или ако начинът, по който е взето решението от арбитражния съд, противоречи на обществения ред (решението е взето следствие престъпление, извършено от арбитър - например подкуп, или въз основа на лъжливо заключение на вещо лице), каквото не е налице.

Изложените от РО в решението обстоятелства по делото във връзка с извършеното по делото връчване на възложителя на проекта, изработен от изпълнителя с разпореждане на РО, въз основа на които в постановеното решение е прието, че е налице предаване на изработеното и приемането на работата от възложителя, не съставлява нарушение на обществения ред, и лишаване на страната от право на участие в делото и поставянето й в неравнопоставено положение. Ищецът по настоящото дело активно е участвал в производството пред АС, известни са му всички извършени от РО процесуални действия, в производството по В. са били различни становищата на страните за материалноправния ефект от предаването на проекта, поради което ищецът е могъл да предвиди този ефект и да защити правата си във връзка с възраженията си по проекта, с което не е лишен от право на защита. Очевидно въпросът за материалноправния ефект на предаването на проекта, извършено в производството пред РО, налага решаване на въпроса след обсъждане в решението, и не може да се приеме, че въпросът вече е решен с Определението от 2.VI.2010 г. по В., на което ищецът по делото основава съображенията си. Определението е постановено по повод исканията на изпълнителя да не се предоставя на възложителя представената по В. проектна документация, по което искане РО е задължил изпълнителя да представи копия от същата за връчване на възложителя, за което РО е посочил, че се касае за основно доказателство за делото. Касае се за определение по движение на делото, което не е окончателно и което може да бъде отменено или изменено от РО и с което не се разрешава въпросът за материалноправния ефект на предаването на проекта, извършено по време на В.

По иска за отмяна на основание чл. 47, т. 5, пр. 2 ЗМТА:

Искът на посоченото основание е неоснователен.

Предявеният по В. иск е за неплатено възнаграждение по договор за проектиране. За да се произнесе по основателността на иска, РО следва да изложи съображения изпълнителят изработил ли е проектът, предмет на договора и възложителят приел ли е работата, като се касае за приемане, настъпило след предявяване на иска - по спорните между страните въпроси, по които въпроси е постановил решението си, с което е разгледан иск, с който е бил сезиран. Дали е налице изпълнение на поръчаното и приемане на работата, се преценява от РО, тази преценка представлява част от същинската правораздавателна дейност, чиято правилност не може да бъде проверявана по реда на чл. 47 ЗМТА, тъй като ВКС не упражнява инстанционен контрол по отношение актовете на АС. Доколкото неправилността на арбитражното решение не е въздигната от закона като основание за атакуването му, подобна проверка е недопустима.

С оглед този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 14 500 лв. - възнаграждение за един адвокат.

Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение